Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

62.

Нямахме време да чакаме пристигането на екипа криминалисти, за да снемат отпечатъците, затова Емили сама взе пробата.

Останах при Мери Бет, докато специален агент Паркър отиде до колата си и се върне с хирургически ръкавици и лента за отпечатъци на компанията ЗМ.

— Ще отнеме само секунда, скъпа — увери Емили момичето, внимателно залепвайки лентата на челото й. После само с едно леко и сръчно дръпване я отлепи с отпечатъка.

Едва сдържах радостния си вик, когато тя закрепи лентата върху картата за пръстови отпечатъци. Пробата беше взета много сполучливо. Понякога се случваше дори отпечатък от студена стъклена чаша да ни създаде затруднения, но този тук Емили го сне като истински професионалист. Имаше ли нещо, с което тази млада жена от ФБР да не можеше да се справи?

След това отново се върнахме до багажника на нейната кола и тя извади оттам голяма сива кутия — принтер от модела LiveScan 10, който се доставяше в комплект с преносим скенер за пръстови отпечатъци. Свърза го към терминала за мобилни компютри, с каквито са оборудвани всички коли на ФБР. След сканирането за броени секунди отпечатъкът бе изпратен до Кларксбърг, Западна Вирджиния, където се съхраняваха данните на Ай Ей Еф Ай Ес[1].

Ако отпечатъците на нашия човек бъдеха открити сред петдесетте милиона отпечатъка в Ай Ей Еф Ай Ес, щяхме да получим името му само след два часа. Засега това бе най-добрата ни следа. Едва сдържах вълнението си.

— Трябва да подадем тези данни и до лабораторията във Вашингтон, за да ги изследват чрез синхротрона за инфрачервена микроспектроскопия — додаде Емили, като пусна картата с пръстовите отпечатъци в найлоновия плик за веществени доказателства.

— Синхро… инфра… какво? — попитах.

— Това е нещо съвсем ново. Виждаш ли, всеки отпечатък съдържа незабележими следи от потта. Сега лабораторните техници могат да изследват потта и да открият някои от характерните химически вещества. Тези маркери ни подсказват дали заподозреният е използвал дрога и дори да откриват хормоните, чрез които може да се определи от кой пол е лицето. Ако не получим достатъчно сведения от пръстовите отпечатъци, трябва да се опитаме да се сдобием с колкото може повече друга информация. Нима искаш да ми кажеш, че никога не си чувал за този метод?

— Поднасяш ли ме? Разбира се, че съм чувал — излъгах аз дръзко. — Исках само да проверя дали и ти го знаеш.

Бележки

[1] IAFIS (Integrated Automated Fingerprint Identification System) — най-голямата в света дактилоскопична база данни, поддържана от ФБР. — Б.пр.