Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

44.

Докато техниците бяха заети с проследяването на имейла, попитах Емили може ли да поговорим на предната палуба. И посочих към изхода от салона.

Докато прекрачвахме отворената врата, мярнах трапезарията с кристални чаши и сребърни прибори за двайсет души. Не знам защо, но гледката ми се стори най-тъжното нещо на света.

Не бе чудно, че Хейстингс бе на ръба на нервна криза. Макар да имаше осемстотин милиона долара, животът се бе отнесъл доста жестоко с него. Въпреки пиянската му мелодрама, изпитах искрена жал към него.

— Не ми харесва това, Паркър — казах й, като излязохме отвън и се загледахме в юпитата, удрящи топките на дока зад нас, преобразуван в игрище за голф. — Тук нещо ми намирисва. От една страна, това, че се преориентира към имейли, доказва, че нашият човек може да променя методите си. Но от друга, той прекалено много обича собствения си глас, за да се ограничи само с изпращането на един имейл. Обича да разговаря с мен, да философства. Не съм убеден, че си имаме работа със същия престъпник.

Рамирес внезапно се появи на палубата.

— Майк, ела бързо. Мислех си, че онова в Колумбийския университет е откачено, но това тук премина всякакви граници…

Щом влязох вътре, видях едър плешив джентълмен в костюм на тънки райета да събира лаптопите от бюрата.

— Майната им, Вин! — провикна се Хейстингс от койката и се засмя, преди да си запали пурата. — Кажи им, че повече не се нуждаем от услугите им.

— Вини Карбоне — представи се новодошлият и протегна ръка. — Аз съм адвокатът на господин Хейстингс. Ще го представлявам по случая.

Вторачих се слисано в Паркър.

— Не знаех, че това е съдебно дело — опитах се да му възразя.

— Най-важното е това, че не бе необходимо да използвате какъвто и да е проследяващ софтуер или шпионски програми, или каквото и да е друго по компютрите на господин Хейстингс — продължи адвокатът. — Той и бездруго има малки затруднения с вашите хора, особено с данъчната полиция. Съжаляваме, но не можем да ви сътрудничим. Всъщност трябва да си приберете и подслушвателните устройства от телефоните му. Оттук нататък той ще се оправя сам. След тръгването ви ще проверим най-старателно цялата яхта.

Софтуер за шпиониране? Подслушвателни устройства? Тези тук наистина надминаваха онези ненормалници от Колумбийския университет.

— Господин Карбоне — заявих му, като вдигнах ръце. — Това е отвличане. Дан Хейстингс е гражданин като всеки друг. Не можем просто така да се оттеглим.

— Кажи му веднага да си обира крушите от лодката ми, Вини! — разкрещя се бащата, като за по-убедително ме посочи с пурата си. — Кажи му, че ще уредим всичко както трябва. Но сами. Ако оставя тези задници да се занимават с разследването, Дан ще се върне в найлонов чувал.

— Чу го лично от устата на най-авторитетната личност тук, синко — заяви ми адвокатът с бруклинския си акцент. — Трябва да се ометеш.

„По-скоро от задника на тази личност“, помислих си.

— Както кажеш, татенце, изчакай само секунда — рекох на Карбоне и минах покрай него. — Това може да не е същият похитител — заявих на бащата, като се опитвах да не изгубя самообладание.

Емили ме последва. Гледаше гневно.

— Мислиш, че можеш да откупиш детето си? — развика се тя. — Само ще го убиеш така!

— Майната ти, ченге, писна ми! — викна й Хейстингс.

— Майната ви и на двамата! Вие, тъпанари, нямате представа какво да направите.

Размаха презрително пурата си. Внезапно ми прозвуча не толкова нафукано, колкото в началото на срещата.

— О, не се безпокойте. И на мен ми писна, господин Хейстингс! — кресна му Емили на тръгване. — И то още от секундата, в която ви видях.