Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (14)

12.

Прикривах Емили, докато тя пристъпваше предпазливо напред. Дори в полумрака успях да видя как очите й се разшириха от шока, щом насочи фенерчето и пистолета си през вратата отдясно.

Влязох след нея още в същата секунда. Фенерчето на Емили освети фигура, отпусната върху ученически чин. Нещо ме закачи по бузата, като се втурнах напред. Беше висящ шнур за включване на осветлението. Увих го около ръката си и силно го дръпнах.

Ключът към висящата лампа щракна и тя се залюля напред-назад, премествайки сенките, хвърляни от застиналото тяло на Джейкъб, нагоре и надолу по бетонните стени.

Не! По дяволите! Не и това!, стрелна се в ума ми.

Джейкъб бе по бельо, а ръцете му бяха приковани с белезници зад гърба. Проверих пулса му. Нищо. Огледах трескаво тялото за рани.

— Косата му — бързо ме насочи Емили, застанала зад мен. Най-отгоре на главата му имаше голямо кърваво петно. Косата му се бе слепнала от кръвта.

На черепа му зееше рана от куршум. Извърнах очи. Избърсах потта от лицето си и погледнах към черната дъска, ученическия чин, голата бетонна стена, а накрая се взрях в тялото на жертвата.

Изтръгнах яростно мобилния телефон от колана си, готов да го разбия в стената. Този кучи син ни бе разигравал още от самото начало, шепнейки разни глупости в ухото ми, а през цялото това време хлапето е било мъртво.

— Лъгал ни е още откакто тръгнахме — изрекох, жадувайки отчаяно да счупя телефона си. — Момчето е било мъртво много преди да ни позвъни. Господи, как искам да разпна този мръсник.

— Аз пък ще го държа, докато го приковаваш — добави Емили и положи ръка на рамото ми. — Какъв шок. Може би първо трябва да си поемем дъх. Искаш ли да се качиш горе за глътка свеж въздух?

Повярвайте ми, точно за това копнеех в този миг. Щеше ми се да се дяна някъде по-далеч от тази задушаваща гробница в Южен Бронкс.

Но вместо това, пръстът ми натисна реда с името на шефа ми от списъка за бързо набиране.

— Съобщи ми някакви добри новини, Майк — заговори Каръл Флеминг.

— Бих искал да можех. Сега съм в подземието на блок двеста и петдесет на Бригс Авеню. Нуждаем се от екип за оглед на местопрестъплението и от съдебен лекар.

— По дяволите! — изруга моята шефка. — Как е станало?

— Пръснал е мозъка на младежа — обясних й аз. — На твое място бих натрил носа на Джорджина Хотинджър. Хареса й да си играе на полицай с онази проклета мигаща полицейска лампа. Не искам да остане ненаказана за намесата си в разследването.

На излизане пресрещнах Рамирес и Шулц, които пристигнаха след пет минути.

— Разпитайте всички, които успеете да откриете в тази спарена дупка — наредих им. — Особено домоуправителя на сградата. Измъкнете го от леглото. Подберете и собственика на имота. Онзи тип явно е държал момчето долу доста време. Искам да разбера защо никой не го е забелязал.