Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

28.

Страничната алея, която Ясин ни посочи, се оказа ужасяваща гледка — залята с мръсна вода, бликаща от канализацията, поне ако можеше да се съди по непоносимата воня. Цялата тази мръсотия се плискаше покрай тухлената стена на сградата и се провираше под прага на съседната врата към строежа до джамията. От някакъв отвор на третия етаж се развяваше избледнял синкав плат.

Човек може да разбере, че се е озовал в някоя от най-лошите дупки в Манхатън, когато му направи впечатление, че дори и алчните агенции за недвижими имоти са вдигнали ръце и са изоставили района.

Камарите боклуци насред тънещата в мрак алея напомняха за фотографиите от времето на Голямата депресия през трийсетте години на миналия век. Втурнах се напред. Щеше ми се да си бях взел гумени ботуши, за да си проправям път между кесиите със смет и изпочупените тухли.

В дъното на алеята едва не се спънах в един прекатурен хладилник с все още здрава врата. Според правилниците домоуправителите бяха длъжни да демонтират вратите на изхвърлените хладилници, защото имаше опасност вътре да влязат деца и да умрат от задушаване.

Дъхът ми секна, когато внезапно ме осени една мисъл.

Изритах вратата на хладилника с тока на обувката си.

Като се вгледах надолу, нещо заседна в гърлото ми.

Не исках да виждам това, но не можех и да отвърна поглед.

Облегнах се безпомощно на оградата на алеята зад мен. С трепереща ръка затиснах уста и отместих очи върху някаква счупена бутилка, проблясваща върху осеяното с натрошени камъни място зад алеята. Вятърът издуха една найлонова кесия.

Окопитих се чак когато Емили се приближи. Двамата стояхме до отворения хладилник смълчани, сковани като опечалени роднини до този странен бял ковчег.

Отвътре ни гледаше Челси Скинър.

Сигурно вратът й е бил прекършен, когато е била наблъскана в хладилника, защото тялото й бе притиснато до невъзможност, с наведено надолу лице. Стори ми се, че и краката й са били счупени при натикването.

Отгоре на темето й зееше дупка от куршум. А на челото имаше кръст, нарисуван с пепел.

Емили си сложи латексови ръкавици и притисна ръка към бузата на мъртвото момиче.

— Ще заловя изверга, който ти причини това — обеща тя, преди да извади телефона си.