Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (45)

43.

Като излязохме навън, с Емили се посъветвахме с нашия екип, а след това бяхме доста заети с пренасянето на специалното оборудване за проследяване на телефонните разговори от микробусите на ФБР и нюйоркската полиция, паркирани на пристана. Освен да записват разговорите, техниците щяха да ги минат през софтуер за анализ на гласа, нещо като високоусъвършенстван детектор на лъжата и индикатор за емоциите. Този път свързахме и моя мобилен телефон към апаратурата.

Тъкмо бяхме привършили с настройките, когато нещо прозвуча от един от компютрите в ъгъла на луксозния салон на яхтата.

— Имате поща — произнесе неуместно весел глас.

— Не знаех, че още съществува гласово напомняне — споделих със секретарката на Хейстингс.

— Всъщност вече не се използва, но господин Хейстингс настоя да го има. Намира го за носталгично — обясни ни тя. От интонацията й се подразбираше, че това е една от многото налудничави приумици на императора.

Втурнахме се към компютъра. Секретарката бързо отвори страницата за входящата поща.

От: [email protected]

Относно: Дали да живея, или да умра

Секретарката прехапа устни, като отвори имейла.

Хейстингс, ако искаш да видиш сина си жив, трябва да приготвиш пет милиона долара в банкноти по сто долара. Имаш на разположение три часа.

Колкото по-бързо приключим, толкова по-скоро ще си върнеш алчния си, покварен син.

Не мисля, че е необходимо да ти напомням на какво съм способен.

— Какво е това? — възкликна Хейстингс, като изскочи от каютата си. От бързане си блъсна крака в пейката, преди да се вторачи в екрана. Всички скочиха, когато той простена сърцераздирателно. — Ох, Дани! Ох, синко! — изохка Хейстингс. Посегна към монитора и удари лампата на бюрото. За щастие не успя да я счупи. Тръшна се тежко върху ориенталския килим.

Останахме като неми свидетели, докато капитан Макнайт го вдигаше от пода. Изглежда, и преди го бе правил. Заговори му утешително, докато го отвеждаше към кърмата на яхтата.

Щом препрочетох последното изречение от имейла, в мозъка ми се изредиха запечатаните покъртителни сцени с Джейкъб Дънинг и Челси Скинър.

Не мисля, че е необходимо да ти напомням на какво съм способен.

Не, не беше. За това бе напълно прав.