Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (24)

22.

През следващия час разисквахме стратегията на екипа по нашия главен случай. В градското полицейско управление щеше да действа команден център с координатори от всички отдели, за да се събират и анализират следите в разследването. Оперативна група, заедно с отделно звено от следователи, ще се отправя към съответните сцени на местопрестъпленията и жилищата на жертвите.

Емили и аз, като водещи координатори на разследването, се насочихме право към къщата на семейство Скинър в Ривърдейл, Бронкс. Нямаше нужда два пъти да ни подканят да се махнем от цялото това шефско сборище.

Мобилният ми телефон звънна, когато излязохме на магистралата към Уест Сайд.

— Тук е Бенет.

— И тук също е Бенет, детектив — чу се гласът на Шеймъс. — Искам да уточним плановете ни, знаеш за кого, знаеш заради какво.

Говореше за Мери Катрин. Тя имаше рожден ден в сряда и ние й готвехме голяма изненада. Поклатих глава. Наложително беше да измисля нещо наистина добро. Като се има предвид странният начин, по който тя се държеше напоследък, това трябваше да бъде светското събитие на годината, ако не исках да бъда заклеймен от цялото ми семейство.

— Точно в момента съм зает — обясних му. — По-късно ще ти позвъня.

— О, разбрах. Сега си с нея, нали? — Шеймъс изведнъж превключи на заговорнически тон. — Е, доста си я бива, така че всичко е наред. И аз щях да се увлека, ако бях на твоите години. Само ми кажи и ще поговоря с Мери Катрин. Знам, че точно това искаш.

Затворих телефона.

— Кой се обади? — попита Емили.

— Беше грешка — смънках аз.

Тя поклати глава и ми се усмихна.

— Исках да те попитам нещо. Как успяваш едновременно да бъдеш страхотен полицай и страхотен баща? Направо ми се завива свят, като си го помисля. Как се оправяш с десет деца? О, и с котка. Малко е прекалено, не мислиш ли?

Засмях се, когато дадох газ на север към Бронкс.

— Надникна право в душата ми — казах й аз. — Наех котката за атмосфера.