Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (43)

41.

Излязохме на просторния площад „Лоу Плаза“ пред Колумбийския университет и се насочихме към кабинета на касиера, за да се сдобием с повече лична информация за Дан Хейстингс. И точно тогава телефонът ми звънна.

— Майк — извика детектив Шулц, — тръгни веднага към кабинета на вицепрезидента в библиотеката „Лоу“. Нуждаем се от помощта ти. Направо няма да повярваш какво се случи.

Срещнах се с разтревожените Рамирес и Шулц в коридора на втория етаж на сградата на колежа, увенчана с прочутия купол. Администрацията не позволяваше на моите детективи да вземат видеозаписите от охранителните камери в кампуса поради „съображения за сигурност“.

— Тези безумци действат, сякаш сме от КГБ и подбираме хора, за да ги пращаме в ГУЛаг, а не че се опитваме да спасим живота на някой от отвлечените студенти — изрече гневно Рамирес.

След като спорихме двайсет минути, накрая надделя тревогата за града и се стигна до съставяне на призовка до ръководството на университета да предостави на нюйоркската полиция всичките видеозаписи, заедно с цялата налична информация за Дан Хейстингс.

— Това може да се случи само в Ню Йорк — изкоментира агент Паркър, когато се насочихме към Бродуей с форда „Краун Виктория“, който й бе предоставен от нюйоркската централа на ФБР.

— Или в кампуса на някой от колежите в Бръшляновата лига.

Гордън Хейстингс — бащата на жертвата, живееше в центъра, в Сохо, на Принс Стрийт. Докато Емили беше зад волана, аз изслушах какво казаха за него по радиостанцията 1010 WINS, наричана от нюйоркчани накратко „Тен-тен-уайнс“.

Гордън Хейстингс започнал да работи за Рупърт Мърдок, но сега въртял собствен бизнес, като изкупувал радиостанции и телевизионни канали, предимно в Канада и Европа. Богатството му се оценявало на осемстотин милиона долара. Дори не можех да си представя как изглежда такава огромна купчина пари. Нито можех да отгатна на какво би бил готов такъв богаташ, ако е отвлечен безпомощният му син.

Докато шофираше, Емили се свърза с офиса на ФБР в Ню Йорк и провери сведенията за Гордън Хейстингс в националния център за криминални данни и в другите федерални бази данни.

— Гордън Хейстингс е роден и отрасъл в Шотландия — осведоми ме тя, като приключи с проверката след няколко минути. — Но станал гражданин на САЩ преди две години. Досието му е чисто, макар че колегите от данъчната полиция продължават да го следят заради някакви негови изказвания за офшорни сметки, направени в интервю пред списание „Венити Феър“.

— Представям си го — кимнах. — Всичките ми интервюта пред „Венити Феър“ винаги са минавали все така безпроблемно.

Миг по-късно, когато завихме от Бродуей по Принс Стрийт, аз изсумтях сърдито.

Пред оградата от ковано желязо пред къщата на Хейстингс вече бяха струпани цяла дузина микробуси на новинарските агенции. Когато паркирахме, студените очи на обективите на камерите се вторачиха в нас. Аз пък извърнах към тях само ледената си физиономия със студени ирландски очи.

— Без коментари. И вървете по дяволите! — креснах им на излизане от колата. — И махнете този проклет микробус от противопожарния кран, ако не искате да го видите за последен път.

— Сега се убедих какво означава една медия да е добре информирана — сподели с мен Емили, докато си проправяхме път сред журналистите, задръстили тротоара. — Ако някога решиш да се преместиш при нас на юг, във Вашингтон, трябва да си изпратиш биографията, за да кандидатстваш за следващ прессекретар на Белия дом.

— Лъжеш се, ако си мислиш, че това беше зле — обясних й аз. — Точно обратното: този път бях невероятно сдържан. Обикновено просто изпразвам един пълнител във въздуха.

Но се оказа, че цялото ни бързане до центъра е било напразно. Портиерът на луксозната сграда — красив, но явно надрусан, само се изкиска, когато пожелахме да говорим с Гордън Хейстингс.

— Стига бе! На кой свят живееш, човече? Мислех си, че всички знаят, че докато траят процедурите по развода, само втората съпруга на господин Хейстингс и новородените му близнаци живеят в мансардния му мезонет.

— А може ли тогава да поговорим с бъдещата бивша госпожа Хейстингс? — попита Емили, преди да поискам от надменния тип урина за проба.

— Не мисля, че е възможно — процеди подобният на модел Аполон. — Освен ако, разбира се, не сте планирали пътуване до Мароко, където тя се снима за италианското издание на „Вог“.

Единственото полезно нещо, което узнахме, бе, че медийният магнат се е преместил на така наречения Петдесет и девети кей, някъде по река Хъдсън, по-точно където Двадесет и трета улица стига до брега.

Оказа се, че там се намира спортният център „Челси Пиърс“. Загледахме се в децата, пързалящи се с ролери, и в мъжете със сакове за голф на тротоара пред тях.

— Онова момче е още по-надрусано, отколкото изглежда. Как може този тип да живее в спортен център? — учуди се Емили, когато спря колата.

— Ето как — отвърнах, като посочих към кея на яхтклуба, докрай запълнен с яхти.