Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Worst Case, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж. Безизходица

Американска, първо издание

Превод: Стамен Димов Стойчев

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор: Красимир Димовски

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-1125-7

История

  1. — Добавяне

53.

От Тридесети участък се насочихме направо към общежитието на Колумбийския университет, където бе живял Дан Хейстингс. Заради инвалидността си или може би заради връзките на баща си, Дан се бе сдобил със стая в новото общежитие на Сто и осемнадесета улица, което поначало бе запазено само за студенти по право. Един мъж от охраната ни даде ключа за стаята му.

Вътре беше идеално подредено. Имаше няколко скъпи мебели по поръчка, както и гардероб, пълен с дрехи от „Барнис“, чиито цени са астрономически високи. До леглото му намерихме екземпляри от „Нешънъл Ривю“ и последната книга на известния телевизионен водещ и консервативен политически коментатор Шон Хенити. Скъпият телевизор на Дан — шейсетинчова плазма — бе настроен на канала „Фокс Нюз“.

— Консервативно настроен студент в либералния Колумбийски университет? Как ти се струва това? — учуди се Емили.

Докато оглеждахме стаята, по телевизора започнаха да излъчват празнуването на Марди Гра в Ню Орлиънс. Спомних си за кръстовете от пепел по челата на Джейкъб Дънинг и Челси Скинър и за връзката с Пепеляната сряда. Дори и да приемем, че това е било само началото на сложно замислен заговор за отвличане и откуп, не можех да се отърся от предчувствието, че тези три отвличания си остават свързани по някакъв начин с този католически ритуал.

Върнахме се при бюрото на охраната на общежитието и взехме номера на мобилния телефон на съседа по стая на Дан Хейстингс. Казваше се Кени Грубър — студент по право първа година. Позвънихме му и се уговорихме да се срещнем пред сградата, където той сега играеше баскетбол.

— Въпреки че бе прикован към инвалидната количка, Дан бе много популярен — съобщи ни Грубър между две глътки от кутийката си „Ред Бул“. — Имаше много приятели, повече от всички останали. И уреждаше невероятни купони. Говорихте ли с Галина?

— Коя е тя? — попита Емили.

— Гаджето му, Галина Несър. Господи, наистина е много секси. Руска богиня. Следва физика. Как можеше Дан да е такъв пич? Искам да кажа, как може момче в инвалидна количка да забърше суперпарче с толкова готин задник?

— Аха… — изкашля се Емили престорено.

— О, извинете, госпожо. Забравих за добрите маниери — сепна се Кени. — Но ако искате да научите нещо повече за Дан, трябва да поговорите с Галина.

— Нарече ме госпожа — ядоса се Емили, когато се насочихме към най-близкия изход от кампуса. — На теб приличам ли ти на госпожа?

— Разбира се, че не — побързах да отрека. — Изглеждаш като суперпарче с…

Отдръпнах се назад, когато агент Паркър ме удари по ръката.

— Това пък защо? — възмутих се, като разтрих удареното място. — Просто щях да река, че изглеждаш като суперпарче с полицейска значка. Боже, какво си помисли, че щях да кажа?