Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (87) (Част първа)

86

Но вместо телефонно обаждане получи писмо от Вики. То пристигна в края на март.

„Говорих на Скайлър до припадък, но не можах да го вразумя. И затова направих следните резервации. Ти, Хелън и гледачката й ще пътувате на кораба «Рома», който отплава от Генуа на 1-ви август и пристига в Ню Йорк на 24 август. По този начин няма да се налага да прекосявате цяла Франция с детето, за да отплавате от Хавър. Скайлър ще отплава от Корк с първия кораб след Дъблинското конно изложение и продажбите на жребчета. Ще пътува с конете, които възнамерява да купи. Вероятно ще пристигне в Ню Йорк преди вас. В противен случай ще пристигне малко след вас. Ще уведомя прислугата да подготви всичко за вашия престой.

Би било абсурдно да се преструвам, че одобрявам решението на Скайлър да се върне в Съединените щати. Но така или иначе, той винаги успява да наложи мнението си, тъй че не би трябвало да бъда потресена.

Не смятам за нужно да се виждаме преди отпътуването ти. Ще дойда в Ню Йорк за Коледните празници. Ще ти изпратя чек за сумата, необходима за бакшиши по време на пътуването. На пристанището в Ню Йорк ще ви чака кола.

Вики.“

Гардън прегърна Хелън и затанцува из стаята.

— Спечелихме, бебчо. Отиваме си вкъщи — Гардън спря да се притеснява от това, че Скай се обажда толкова рядко, а когато се обажда, винаги страшно бърза. Дори прие за нормално това, че пропусна втория рожден ден на Хелън.

Единственият проблем бе бавачката. Тя отказваше да отиде в Съединените щати.

— Заради Хелън прекосих Ламанша, мисис Харис. Но няма да прекося океана дори заради самия крал.

Гардън взе Хелън в скута си.

— Как мислите, дали ще се задоволите само с майка, мис Харис?

Хелън заподскача върху коленете на Гардън.

— Айде стани! — помоли се тя.

Гардън се засмя и я качи на раменете си.

Пътуването беше спокойно и приятно. Хелън веднага стана любимка на екипажа и пътниците. Дори я поканиха на мостика. Любимото й забавление бе да си играе с кучетата на пътниците, когато ги извеждаха на разходка. Също така много обичаше да я увият в одеяло и да я сложат да поспи в шезлонга до Гардън на палубата. Гардън обеща да й подари кученце, когато се настанят в новия дом. И й напомни, че ще има много попита.

Статуята на свободата не направи голямо впечатление на Хелън, но сърцето на Гардън затупка по-бързо. Очертанията на Ню Йорк възхитиха дори малката.

— Алпите — извика тя и посочи с пръст.

— Не, агънцето ми, това не са Алпите. Тук е нашият дом.

Къщата не бе се променила. Гардън тържествено представи Хелън на Дженингс. И за пръв път видя Дженингс да се усмихва. Стаите й бяха съвсем същите. Но се изуми, когато си даде сметка от колко години не е била тук.

— Как се казваш? — попита тя прислужницата, която я чакаше до вратата.

— Бриджит, мадам.

Гардън едва не се разсмя. Скай викаше на всички прислужнички в Ню Йорк „Бриджит“.

— Трябва да ми се разопаковат куфарите. Освен това искам да говоря с иконома за стаята на бебето.

— О, всичко е уредено, мадам. Ако желаете, мога веднага да ви покажа детската.

Детската стая беше на горния етаж в крилото за гости. Гардън не искаше Хелън да е толкова далече. Нито пък хареса колосаната детегледачка, която я очакваше в съседната стая.

— Казвам се мис Фишър — каза тя на Гардън. — Изпратиха ме от агенцията за домашни прислужници „Селект“.

Хелън не обърна внимание на мис Фишър. Тя се отправи към леглото, прегърна розовото си плюшено зайче, пожела му лека нощ и заспа. Мис Фишър й събу обувчиците и грижливо я зави.

„Може пък и да се окаже добра гледачка, помисли си Гардън, освен това ще бъдем тук само временно. Скоро ще разберем къде ще живеем.“

Беше уморена, но твърде превъзбудена, за да заспи. Реши да се разходи. „Трябваше навремето да се разхождам из Ню Йорк, както в Лондон и Париж. Та аз всъщност изобщо не познавам града, помисли си тя.“

Спусна се по Пето авеню, като се наслаждаваше на уличния шум и натовареното движение, изненада се от множеството новопостроени сгради на мястото на старите къщи. С облекчение видя, че хотел „Пласа“ си е още на мястото. Той бе едва ли не единствената позната за нея сграда. После се върна към жилищната част на града. Когато стигна до къщата, вече напълно се бе разтоварила от пътуването. Чувстваше се спокойна и готова за една следобедна дрямка.

Вики я очакваше в дневната и пиеше шампанско.

— Да ти налея ли, Гардън? Внесох го незаконно, много е хубаво.

— Не, благодаря, Вики — Гардън се огледа из стаята.

— Скайлър не е тук, Гардън. Той изобщо няма да идва. По-добре си налей нещо за пиене. И си вземи стол. Знаеш ли, Гардън, все пак аз спечелих.

Гардън седна.

Вики наля вино в една чаша и й я подаде. Гардън поклати глава.

— Както искаш — каза Вики и я погледна над ръба на чашата. Очите й бяха студени. Остави празната си чаша на масата и взе пълната.

— Скайлър иска развод, Гардън. Адвокатите ми вече са попълнили всички необходими документи. И веднага след това ще се жени за малката графиня дьо Варини.

— Не!

— О, да. Вече се договорих с родителите й. Скайлър ще стане съдружник на чичо й. Катрин, както може би си забелязала, е луда по сина ми. На него отначало му беше забавно, после му стана досадно и накрая му хареса. Тя е в Шантили откакто свърши училище през май.

— Не ти вярвам, Вики.

— Не бъди глупава. Защо мислиш, че се ожени за теб? Защото ти беше толкова обвързана с чарлстънските си принципи и традиции, че бракът бе единственият начин да те притежава. Това сякаш ти придаваше някаква стойност, която липсваше на другите му лесни завоевания. Катрин я държат много строго и това създава същата илюзия за стойност. Освен това чичо й има толкова много коне! Всичко е уредено като по ноти Гардън.

— Блъфираш, Вики. И преди си блъфирала. Познавам те. Скай ме обича. Обича и Хелън — Гардън бе уверена в себе си. Дори се радваше, че най-после ще си разчисти сметките с Вики.

— Аз не блъфирам — каза Вики бавно и отчетливо. — Веднъж се отпуснах и ти ме измами. Подцених те. След като отиде в онази клиника, някак си изведнъж поумня. Сега мога да призная, че беше много добра, съвсем непринудена и много опасна. Слава Богу, че започна кризата — тя пресуши чашата си и отново я напълни.

— Заслужила съм си го — каза тя. — Вече мога да празнувам. Наложи се да чакам много повече, отколкото ми се струваше в началото. Но сега те пипнах. И още как. Сама влезе в капана с позата си на Дама с гардениите. Вестникарите бяха влюбени в теб. Представяш ли си какъв шум ще вдигнат около развода! Най-добрите вестникарски заглавия стават от развенчани идоли В Ню Йорк има само едно правно основание за развод Гардън. Прелюбодейство. Имам поне пет човека, които ще се закълнат, че са, как да го кажем, че са се насладили на услугите ти. И някои от тях не лъжат. Паметта им изведнъж се опресни, когато им предложих малка сума, за да покрият пътните си разноски до Ню Йорк. Естествено, ние ще изкажем сериозните си съмнения относно това кой е бащата на Хелън.

— Вики, не можеш да направиш това. Знаеш, че това не е вярно.

— Естествено, че знам. Но нямам желание Скайлър да остане привързан към детето. Той помни по-бурните ти дни. Лесно го убедих, че и в Лондон си имала любовници.

— Той не може да повярва това.

— Може.

— Аз ще го намеря. Той ми вярва. Ще говоря с него.

— Не ми е приятно да те гледам как се правиш на глупачка, Гардън. Беше ме накарала да те уважавам. Сега започвам да си мисля, че не си била чак толкова достоен съперник. Нима не познаваш Скайлър? Не знаеш ли, че когато иска нещо, нищо друго няма значение за него? Той иска да се занимава с коне. Иска живота, който вижда в Шантили. Той дори иска Катрин, защото тя е част от този живот. И е съвсем невинна. Девственица, Гардън, докато ти си употребявана стока. Откажи се. Ти загуби. Загуби всичко. В момента се подготвят документите. До утре или най-късно вдругиден името ти ще бъде толкова известно и толкова опозорено, колкото това на Вавилонската курва. Ти, скъпа моя, унищожи себе си, детето си и цялото си проклето семейство.

Вики вдигна чашата си.

— Пия за теб, Гардън Трад. Ти ме направи щастлива — в очите й имаше странен блясък. Пръстите й тъй здраво стискаха чашата, че столчето се счупи. Вики отпи и разби чашата в пода. Смехът й накара кръвта на Гардън да изстине.

Тя е луда, помисли си Гардън. Тя е способна на всичко. Беше скована от страх.

— Защо? — каза тя и гласът й заседна в гърлото.

— Имам си причини — каза Вики. Смехът й изпълни стаята.