Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (5) (Част първа)

4

Изскърца една врата. Били бавно извърна глава по посока на звука.

Две хлапета го зяпаха иззад полите на жената, която беше застанала на прага. Тя избута едното от тях напред.

— Вземи една чаша и налей от помпата малко вода на свещеника — каза тя.

Хлапето хукна из двора. Били му се усмихна, а то се обърна и погледна назад към майка си.

— Ей, момче, отивай да наточиш вода от помпата — нареди му тя.

Били се усмихна и на нея.

— Доста е горещо тук, отвън — каза той. — Мога ли да вляза вътре на сянка?

Тя се отдръпна назад в сянката.

— Какво искате, мистър Свещеник?

Били протегна ръка към малкото момче. Подбирате думите си внимателно.

— Искам малко вода и имам нужда от малко помощ.

Детето му подаде чашата. Докато пиеше. Били погледна с очакване към жената на прага, а после огледа и прозорците на някои от другите колиби.

Отвори се и една друга врата и от нея излезе негър с достолепен външен вид. Били го помнеше от сватбата. Това беше проповедникът на негърската църква.

— С какво мога да ви помогна Преподобни? — запита той.

Били се насочи към него.

— Бих искал да говоря с Пенси.

Жената на прага бързо махна с ръка и повика момченцето си да влезе вътре. Вратата се затвори след него.

— Пенси? Тя не се чувства съвсем добре, Преподобни. На легло е. Мога ли аз да ви помогна с нещо?

Били поклати отрицателно глава.

— Боя се, че не, Преподобни.

Негърът кимна с глава, удовлетворен от обръщението, признаващо професионалната им равнопоставеност. Били продължи да говори на висок глас, за да могат да го чуват изпокритите в къщите хора. Надяваше се, че беше направил проповедника свой съюзник; знаеше, че свещеникът на черната общност е доста влиятелна фигура, но усещаше, че влиянието на мистериозната Пенси е още по-силно.

— Трябва да говоря лично с Пенси — каза Били. — Няма да й навредя. Само искам да я питам за нещо.

— Можете да попитате и мен, Преподобни.

— Не, Преподобни, трябва да питам Пенси.

Двамата представители на църквата стояха един срещу друг и се гледаха с неприкрита, нехристиянска враждебност.

Чернокожият се обърна и се прибра в своята къщичка. Загубих, помисли си Били, само обърках нещата.

Зад него се чу покашляне. Не беше усетил кога се бе приближила младата жена.

— Последвайте ме — каза тя.

— Ти не държи високомерно с наш проповедник, затова и аз не държи лошо с теб — каза черната старица. — Как е името ти, мистър?

— Мистър Барингтън.

Пенси повдигна вежди. Тя беше дребна и съсухрена. Когато повдигна веждите си, челото и страните й се сгърчиха и бръчките по кожата й станаха още по-дълбоки. Възрастта й не можеше да се определи. Или пък въобще нямаше възраст.

— Много дълго за устата на Пенси. Ще ти викам мистър Бари.

— Добре — каза Били. — Искам да те питам нещо, Пенси.

Тя вдигна повелително ръка.

— Още не — изкомандва го тя. — Аз иска да погледа малко лицето ти. Ей, момиче — повиши глас тя. — Давай малко светлина на лицето на мистър Бари.

Младата жена, която беше довела Били, заприпка бързо из стаята, вдигайки пердетата от прозорците. После отвори и вратата.

Били огледа обстановката около себе си, когато слънчевата светлина влезе вътре. Стаята беше малка, но създаваше впечатление на още по-малка от размерите на нещата, с които беше обзаведена. В единия ъгъл беше поставено огромно махагоново легло. Беше леко приспособено да съответства на размерите на стаята, като му бяха отрязани наполовина четирите крака, както и половината от издигащите се нагоре четири колони, предназначени за балдахин. До него един масивен махагонов скрин се издигаше от пода до тавана. Месинговите дръжки на чекмеджетата му блестяха като злато. На всяка от тях беше вързана разноцветна панделка от вълнена прежда.

На срещуположната на леглото стена имаше грубо измазана зидана камина. Над нея, окачен на тавана, висеше един препариран паун, чиито избледнели пера все още блестяха с всички цветове на дъгата на слънчева светлина. Пред камината беше поставено креслото на Пенси — огромен, подобен на трон стол с подлакътници, покрит с парцалива черга. Той я правеше да изглежда още по-дребна и по-съсухрена.

Били се почувства потиснат, сякаш бе хванат в капан. Опита се да се дръпне назад, но се блъсна в някакъв друг предмет от тая мебелировка. Пенси закри уста с ръка и се засмя. Звукът, който издаде, беше свеж и мелодичен. Тя се смееше като момиче.

— Седни, мистър Бари — каза му тя снизходително.

Били погледна зад себе си и видя една покрита с мушама маса, която запълваше цялото останало пространство от стаята. Около нея бяха подредени четири стола, с подпъхнати отдолу й седалки. Били издърпа единия от тях, завъртя го и седна с лице към Пенси. Между колената им нямаше и четири инча разстояние.

Влизането му в тая къщичка, изглежда, беше подействало като някакъв вид сигнал. Докато Пенси изучаваше лицето му, останалите жители на селцето заприиждаха на групички към колибата на Пенси. Първите от пристигналите влязоха вътре, насядаха по кревата и по пода, наоблягаха се по стената, докато изпълниха цялото свободно пространство вътре. Следващите наредиха глави по прозорците, други се натрупаха около входната врата.

След като се насъбраха достатъчно слушатели, Пенси реши, че е готова да започне.

— Знам за какво си дошъл, мистър Бари — каза тя. — Онази глупава Клоуи е казала моето име на теб, което никак не е трябвало да прави. Но ето го теб тука. Пълен с въпрос — Пенси се засмя отново. — Добре, сър, аз е пълен с отговор.

Колибата се разтресе от смеха на хората, натъпкани вътре и наобиколили я отвън.

Пенси се намръщи и нова вълна от бръчки премина по тъмното й, напрегнато лице.

— Никой не е викал да се смее — каза тя на висок глас. Изведнъж мигновено настана тишина.

Тя се наведе към Били.

— Ти слуша стара Пенси, мистър Бари. Няма нищо хубаво дойде, само нещастие. Ти не роднина, ти можеш да се махнеш. На тях, Трад, те имат проклятие на тях. Тук нещастие има, и още по-лошо нещастие идва. Таз сутрин аз видяла Прободено око.

Силен стон се разнесе от гърлата на възбудените слушатели. Пенси изстена заедно с тях.

Тя се изпъна в креслото си и вдигна трепереща ръка.

— Това тук е имение Ашли — каза тя с изпълнен с гняв глас. — Всички времена било земя на Ашли. Тази река — река на Ашли. Земя на Ашли и вода на Ашли. Няма място тук за никой Трад.

— Аз е хора на Ашли; всички ние, чер народ тука е хора на Ашли. Мис Джулия Ашли, тя беше мой господар. Не стоях ли аз до нея, когато тя казала на войници янки да се махат от нейна земя? Не избягали ли те надалеч също като зайци? Мис Джулия, тя била мой господар и на бащи й на дядовци на всички тия хора. Ние всички е на Ашли, а не на Трад. Тая земя никога не видяла добро от тях. Когато мис Джулия си отишла, не останал никой да е свой на таз земя, освен нас, чер народ. Съдията не могъл да се грижи за таз земя. Той само продавал — парче тук, парче там. Негово момче, сега, той прави по-лошо от съдията. Семена не покарват. Дъжд не идва. Земя не значи нищо за това момче. О, той иска да излъже земя. Нарича това бебе Ашли. Но не може излъже земя. Не знае ли тя, че това бебе — бебе от грях? Не знае ли тя, че това бебе води чужд човек за него дойка? Води пръв черен жена, стъпвал някога крак на Ашли, който не е на Ашли. Земя знае коя е тя. И Пенси също знае. Не е ли тя дете на тази съща Сали, коя избягала с войници янки? Лоша измет, а нейно дете идва да живее на земя на Ашли — Пенси се изправи на крака, разтреперана от негодувание. — Виждам Прободено око и то не изненадва мене. Много обиди на земя, тя зове Прободено око, и Прободено око идва. То ще преследва всички тия Трад. То ще донася разрушение и скръб.

Гласът на Пенси беше станал трескав от възбуда, ритъмът на речта й — хипнотизиращ. Скупчените хора се полюшваха като в транс и стенеха тихо. Били почувства нещо като буца на гърлото си и усети, че тялото му се поклаща напред-назад. Мраз скова гърба му. Трябва да я спра, помисли си той, но Пенси започна да крещи отново и той остана безпомощен.

— Аз говоря на тия хора, аз ги предупреждавам. Прободено око, той тръгва дойде. Слушайте, той идва и носи смъртта с него — стенанията се усилиха. Хората притиснаха глави с ръце и започнаха да се отдръпват от Пенси и от нейните предсказания. Входът се задръсти от тълпата, от мъже, жени и деца, мъчещи се да избягат, да се спасят от тия думи.

— Спрете! — крещеше Пенси. — Прободено око не идва за вас. Той не идва за тия, кой е Ашли. Той идва за кой е Трад.

— Ето, идва някой, който ще го посрещне — след тоя спокоен глас в стаята се появи Хенриета, преминаваща необезпокоявано покрай отдръпващите се пред нея негри.

— Пенси — каза меко тя, — как не те е срам? Наплашила си до смърт хората с тия твои глупости. А какво, за Бога, си казала на Клоуи? Че Прободеното око ще накара печката да избухне?

Тя огледа стаята вътре, очите й се спираха на всяко лице поотделно. Заговори на някои от тях.

— Хърклис, имаме нужда от теб горе в къщата. Клоуи подготвя богата трапеза и, нали знаеш, освен теб няма друг, който да може да обрязва бут… Здравей, Мънго, надявам се, че се чувстваш по-добре… Джуно, леглата още не са оправени, а освен това във всички стаи има увехнали цветя… Сузи, май си пораснала с цяла миля, откакто те видях за последен път, и си започнала да ставаш хубавица като майка си… Къфи, бях в градината с розите, покарали са някои нови пръчки, които имат нужда от връзване… Минерва, я се погледни. Сигурно ще имаш близнаци. Искам доктор Дрейтън да те прегледа, когато дойде следващия път… Как си, Юпитер… Здравей, Ромул, от това, което виждам, май нов зъб ти е покарал… Сиси, има простряно пране, което трябва да се прибере в къщата.

Тя говореше спокойно, без да бърза, но с глас недопускащ пренебрегване и възражения. Не поглеждаше към Били.

Пенси се правеше, че не обръща внимание на присъствието на Хенриета.

Хората в стаята бяха неспокойни; пристъпваха от крак на крак, поглеждаха смутено към Хенриета, към Пенси, споглеждаха се едни други. Но прислужниците не помръдваха да изпълнят нарежданията на Хенриета.

Тогава тя изигра последния си коз.

— Пастор Ашли, защо не влезете вътре?

Били се връщаше обратно към къщата с двуколката на Хенриета.

— Вие бяхте чудесна — каза той смирено. — А аз просто не можах да измисля какво да направя.

— Нищо не е било възможно да промените, мистър Барингтън, макар че много мило от ваша страна е, че сте се опитали да направите нещо. Това е борба за надмощие между Пенси и мен. Виждате ли, тя искаше нейната праправнучка да стане дойка на бебето. След като не я взех, Пенси реши да ми даде урок: щом младата Пенси не може да работи като дойка и бавачка, тогава никой черен няма да работи при нас.

— Значи цялата тази история с проклятието е само театър?

Хенриета се замисли за момент.

— Всъщност не знам — каза тя. — Старите, мрачни суеверия все още не са излезли от нашия начин на мислене. Възможно е Пенси да е видяла нещо, може би клон на дърво, може и изгубена крава или овца. Нали си спомняте каква гъста мъгла имаше тази сутрин. Всеки един движещ се предмет из тази мъгла би могъл да изглежда съвсем като призрак. Тя може наистина да си вярва, че е видяла Прободеното око. Но се съмнявам. Това беше просто една скалъпена история — Хенриета дръпна юздите и спря двуколката под сянката на едно дърво. — Нека да си поемем малко дъх, преди да се върнем в къщата. Искам да дам на прислугата малко време да сложат нещата в ред — тя очевидно беше вече изхвърлила от съзнанието си сцената от селцето.

Но Били все още проявяваше любопитство.

— Но какво все пак е това „Прободено око“? — запита той.

Хенриета го потупа по ръката.

— Това е негърският зъл дух, дяволът, всичко лошо, за което можете да си помислите. Никога не съм чувала някой да казва как изглежда той, но цял живот са ни плашили с него. Всички черни дойки и черни майки казват на децата, че ако не слушат, ще дойде Прободено око и ще ги вземе. Когато си малък и чуеш нещо в къщата да скърца през нощта, със сигурност си знаеш, че Прободеното око идва. Прекарала съм толкова часове с дръпнати над главата завивки, за да се крия от него!

— Напълно понятно, защо пасторът не одобрява историите на Пенси.

Хенриета се усмихна мълчаливо.

— Още един случай на борба за надмощие — каза тя. — Пенси разбираше, че е загубена в момента, в който той влезе вътре. Това щеше да ни направи двама срещу един, по какъвто и начин да го погледнете: пасторът и аз срещу Пенси, или пасторът и Библията срещу Прободеното око. Той и Пенси се борят открай време за влияние над хората от селцето. Засега в най-общи линии тя печели, защото той е влюбен в младата Пенси, а тя пък е предана на прапрабаба си.

— Ех! Ама че е сложно и объркано! Никога няма да се ориентирам в тия взаимоотношения във вашия край.

— Ами! Разбира се, че ще се оправите. Вие и сега се справяте доста добре. Положителната страна на това, да бъдеш външен човек тук — каза тя с изненадваща стеснителност в гласа, — е, че хората се чувстват по-освободени пред теб и са по-склонни да ти се доверят. Съзнанието на такъв човек не е обременено от нашите предразсъдъци и традиции. Имаш възможност за по-трезва оценка от позициите на външен наблюдател на събитията в нашето ежедневие. Човек би могъл да ти довери проблемите си и да поиска мнението ти по какъв начин да постъпи в дадена ситуация.

— Бих се чувствал поласкан, ако някой сподели проблемите си с мен — каза Били откровено. — И никога не бих допуснал, който и да е друг да разбере за тях.

— Сигурна съм в това, мистър Барингтън. Надявам се, че бих могла да ви наричам Били, ако станем такива откровени приятели. Аз съм разтревожена за най-малкия ми син, Енсън…

 

 

Същата вечер Били написа писмо на Сюзън Хойт.

„Това е един много красив край, с богата история и със стари традиции, много различен от нашия край. Бих се радвал, ако имаш желание да дойдеш и да го опознаеш.

Твой приятел, Уилям Барингтън“