Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (84) (Част първа)

83

Решиха, че Хампстед Хийт е съвсем подобен на езерната област, а освен това има преимуществото да е само на няколко минути път от Лондон.

— Къщата на Вики в Мейфеър е празна — каза Скай, — но ми се струва, че е по-добре да си имаме собствена къща, не мислиш ли?

— О, да. Да, разбира се. И да не е прекалено пищна.

Скай се съгласи. Два дни по-късно Гардън намери под възглавницата си малка кутийка. В нея имаше един малък ключ и приложената бележка: „Не е прекалено пищна.“

Къщата бе викторианска, с висока желязна ограда, със задна градина и постройка за екипаж, с фонтан и белведере. Имаше само осем стаи плюс бани кухня, килер и помещения за прислугата. Решиха, че е много уютна. Гардън веднага се влюби в неправилните ъгли и широките первази, а също и в стръмната вита метална стълба отзад. На първата площадка на предното стълбище имаше стъклопис и Гардън винаги избухваше в смях, когато видеше нарисуваната девойка, която бере цветя. На лицето й бе изписан безмерен ужас. „Сигурно в някое от цветята има скорпион“, предположи Гардън. „Не, каза Скай, трябва да е нещо по-страшно. Може би бележка, която й напомня, че наближава зимата, а тя е облечена твърде леко.“ „Или пък, каза Гардън, предупреждение, че в къщата й се нанасят американци.“ „Глупости, отвърна Скай, не е възможно някой да е разбрал.“

Купиха едно голямо легло и две големи кресла и се нанесоха, или както те се изразиха, излязоха на къмпинг. Наблизо имаше кръчма и малък ресторант. Гардън причака чистачката от съседната къща и я нае за два часа дневно. Тя бе оставила Корин в Савоя. А мис Трегър бе уволнена, още когато започнаха пътешествията си.

Приличаха на деца, които си играят на семейство. Това бе първият случай, в който бяха сами от сватбата насам. Без прислуга, без ангажименти, с единствената задача да изследват кривите улички на Хийт и сърцата си.

Почти цяла седмица неудобствата не им правиха никакво впечатление. Когато най-после ги забелязаха, стигнаха до единодушното решение, че цивилизованият начин на живот си има своите предимства и се засмяха на собствената си лудост.

— Искаш ли да пазаруваме заедно? — попита Гардън.

— За да се караме през цялото време? Не, ангел мой, купувай всичко, което ти хареса. Това е твоята къща.

— Не, наша е. И ти трябва да имаш глас.

— Тогава ще ти кажа веднага. Без китайски орнаменти, дракони и черна щампована кожа — трапезарията във вилата бе същински ужас с блестящи черни стени, мебелите покритие лъскав червен лак, столовете тапицирани с щампована черна кожа.

— Мисля си за куп меки, пухкави столове и дивани с много кретон. Ние, англичаните, много обичаме кретон.

— Тогава започвай, любов моя! А ние, английските джентълмени ще си намерим някой уютен клуб, където да се скрием, докато ти окачваш пердетата.

Гардън бързо се потопи в света на разпродажби, експерти по интериора, търговци на антики и списания, рекламиращи последните новости сред домакинските уреди. Освен това посети една много престижна агенция за домашна прислуга. Скоро след това имаха удоволствието да получават отличната си храна, сервирана от типичен английски иконом върху красива хепълуайтска маса. Скай доведе на гости свой приятел от клуба. След това съпругата на приятеля ги покани на вечеря. Гардън върна поканата, като включи и другата двойка, с която се бяха запознали на вечерята. Така до Коледа те имаха кръг от приятели, които също като тях бяха отскоро семейни.

В Коледната нощ те организираха голямо празненство, което беше едновременно и освещаване на къщата: според традицията тържествено закачиха последните пердета. А освен това беше и двадесет и третият рожден ден на Гардън. Тя най-сетне почувства, че е открила тихо пристанище и че най-после е пораснала.

Скай бе засадил в качета в оранжерията двадесет и три гардении. Подари й пълен кухненски сервиз с техните преплетени инициали, гравирани отдолу на всяка част.

— Все още не е пълен — каза той. — Догодина ще го допълним до двадесет и четири.

Гардън се просълзи от щастие. Той за пръв път й подаряваше нещо, което щяха да използват заедно. За нея това беше по-ценно от всички екстравагантни бижута, които бе получавала на предишните си рождени дни и годишнини.

„Добрата средна класа“, каза си тя. Огледа голямата удобна дневна, гостите, които не блестяха кой знае колко с облеклото си и накрая спря погледа си на безкрайно доволния си съпруг.

Скай стоеше до камината с лакът, опрян на полицата и с единия крак върху блестящо излъсканата решетка. Беше на двадесет и седем години, но изглеждаше значително по-възрастен: Косата му бе започнала да оредява, стомахът му бе леко отпуснат. Сърцето й замря от любов. Той беше истински щастлив с нея и със спокойния живот, който тя му даваше.

Предишното му безпокойство и нужда от нови стимули сега се отприщиха в работата му. Той бе отишъл в деловата част на града като обикновен бизнесмен. Бе наел кантора и секретарка и бе инсталирал телетип. Също като доброто старо време в Ню Йорк, само че много по-добре. Тогава играеше на борсата сякаш на шега. Сега се отнасяше към това сериозно като към професия. Той бе прехвърлил сметката си от свръхконсервативните банкови съветници на Вики във фирмата на Дейвид Патерсън и всеки ден в определен час разговаряше с Дейвид по телефона. Той толкова бързо печелеше пари, че не успяваха да ги харчат и скоро натрупа състояние, което не се побираше в представите на Гардън.

Състояние на техните деца. Това бе нейният Коледен подарък за Скай. Под голямото искрящо дърво имаше малка кутийка с неговото име. Вътре имаше чифт малки вълнени чорапки с бележка: „Да се обуят на 15 юли.“