Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (82) (Част първа)

81

Гардън прекара още два месеца в Париж сама, заета с приготовлението на ролята си на загадъчна съпруга-любовница. С помощта на неограничените си финансови средства и просветления си дух и живо въображение тази задача й се стори безкрайно вълнуваща. Тя нае Кони да попълни гардероба й, а на Телма възложи да внася промени във вече готови модели. На мода бе все още черното, но Гардън държеше всичко да бъде издържано в бяло или в други цветове. Модната фигура бе слаба и момчешка, с тънки бедра и малък бюст. Гардън бе подчертано женствена и не желаеше да го крие.

Особено предпочиташе три цвята: яркосиньото от огърлицата на старата Пенси и цветовете на косата й — златисто и медночервено. Посещаваше само една от модните къщи, най-малката, но най-престижната — „Фортуни“.

Мариано Фортуни беше венецианец, гениален новатор и моделиер. Неговата технология за тъкане, оцветяване и диплене на коприната бе ненадмината. Плисетата му бяха изключително фини, достигаха до десет плисета на сантиметър и винаги бяха равни и изящни. От тази плисирана коприна Фортуни изработи робата „Делфос“, която представляваше просто една свободно падаща над тялото драперия, понякога пристегната в кръста, понякога с горна част, прилична на туника и почти неизменно декорирана с крехки орнаменти от цветно венецианско стъкло.

Гардън се посъветва с него и му остави един камък от огърлицата на Пенси като мостра. И той изработи няколко шедьовъра от серията „Делос“ в синьо, в златисто, в медночервено, в бяло с разцветки, които само един велик творец може да създаде, тъй че да допълват екзотичната палитра на косата й.

Тя включи огърлицата на Пенси във всичките си бижута. Поправи гривните, колиетата и брошките си така, че един от сините камъни да е дограден от диаманти или вдлъбнати перли. Талисманът, завързан на връвта, отправи предизвикателство към най-способните парижки бижутери. Картие отдели трима, като им поръча да работят само върху него. Шест седмици по-късно, — когато колието бе вече готово, костта, перото и камъкът бяха все така завързани на края на връвта, но костта и перото бяха облечени във фин емайл, оцветен така, че точно да пресъздава истинския им вид, а връвта бе изработена от златни нишки, изплетени точно така, както памучните нишки на връвта. Беше гъвкава като истинска връв и образуваше един възел, който да държи талисмана, и втори, който се завързва зад врата.

Гардън срещна много трудности, докато намери специалист, който да й достави най-трудната съставка на новосъздадената й личност. И когато вече почти се бе отказала, той самият я намери. Беше отишла на Пазара на цветята в четири сутринта и се опитваше да заговори мъжете, които трескаво разтоварваха камионите си, когато един млад мъж в широка риза я приближи и срамежливо я помоли да свали шапката си. Каза й, че се занимавал със селекция и че цветовете на косата й били точно тези отсенки, които се мъчел да постигне в хризантемите. И помоли да разгледа точното съотношение на златисто и червено.

Гардън бе очарована. Искаше да разбере какво е това селекция, как се постига кръстосването на хризантеми. Тя и младият мъж пиха кафе, а после си поръчаха лучена супа. И още преди навън да се развидели, Клод Дюпуа стана най-новият приятел на Гардън. Преди да изтече седмицата, Гардън бе уредила разсадник и лаборатория за Клод, а той, от своя страна, се бе свързал с изтъкнати градинари в цяла Франция с указание да започнат усилено култивиране на гардении при изкуствена светлина. Клод вложи цялата си страст към детайлите и експериментите в това да открие от какво зависи времето на цъфтежа. В края на август, малко преди Гардън да напусне Париж, той гордо обяви, че желанието й ще бъде изпълнено: всяка сутрин, независимо от това къде се намира, ще бъдат доставяни четири напълно разцъфнали гардении.

Сега оставаше съвсем малко. Гардън отиде при Александър.

— Казвали са ми, че приличам на хризантема — каза тя. — Подчертайте тази прилика. Вземете предвид, че възнамерявам да оставя косата си дълга.

После тя преодоля нежеланието си и нае човек, който да вдигне шум около Кони.

— Можете дискретно да използвате това име, за да привлечете внимание към моделите на мадмоазел Уедърфорд — каза тя. — Преди известно време често се споменаваха в новините.

Вече нямаше причини да отлага. Никога преди не беше се чувствала толкова напрегната. Ами ако Елен бе сбъркала? Ами ако въпреки всичко Скай все пак не прояви никакъв интерес към нея? „Трябва да опиташ, твърдо си каза тя. Не можеш вечно да се криеш и да се залъгваш с планове и приготовления.“

— Мис Трегър — каза тя, — телеграфирайте на мистър Харис и на принчипесата да ме очакват на тридесети август. Кажете на Корин да приготви багажа. После го изпратете преди мен. Направете резервации. Вие с Корин отивате направо в Антиб на двадесет и девети. Мен ще ме докара Лаборд. Ще пристигна на следващия ден.

„Скъпи Люсиен, не отговаряш на писмата ми, но това не ме обезкуражава. Както ти обясних във второто си писмо, първото представляваше неубедително обяснение на това защо не дойдох на вернисажа. И както вече ти казах, съжалявам. Извинявай. Надявах се, че второто писмо, което съдържаше по-пълно обяснение, ще получи някакъв отговор. Надявах се да кажеш, че ме разбираш прекрасно и че можем да останем приятели. Смятам, че ние наистина сме приятели, Люсиен, и че винаги сме били приятели. Не мисля, че приятелството е толкова леснопостижимо, че човек да си позволи да го изгуби. В моя живот рядко съм го срещала и затова високо го ценя. Ето защо отказвам да приема мълчанието ти. Тръгвам за Антиб, като по пътя ще спра в Грас. Пристигам на тридесети преди обяд. Ще ме помиришеш от четиридесет мили. Употребявам повече «Жарден», отколкото вода и постоянно ухая прекрасно. За късмет разбрах, че миналата седмица е излязъл на пазара, и успях да изкупя цялата доставка на моя козметик, преди да са се изчерпали личните ми запаси. Според мен стъкленото шишенце с форма на пирамида е изключително удобно, дизайнерът ти заслужава поздравления. Липсва ми кучето. А също така ми липсва и моят приятел и с нетърпение очаквам да го видя.“

Гардън тъкмо бе излязла от къщата и се бе запътила към колата, когато пристигна телеграма. Тя гласеше:

„Не идвай.“

Тя надраска отговор и го даде на куриера да го изпрати. Отговорът беше: „Жалко. Не получих телеграмата ти.“

Люсиен я чакаше в стая със спуснати завеси. Тя можа само смътно да различи силуета му.

— Скъпа Гардън — каза той. — Щастлив съм, че не изпълни желанието ми. Това, че не ти писах, показва, че аз съм просто един жалък страхливец и сигурно щях да си остана такъв, ако не беше ти с твоята настойчивост. Не, скъпа моя, не казвай нищо. Позволи ми да ти кажа защо не можах да ти пиша. Аз не ходих на вернисажа. Бях в Париж поради две причини. Първата беше ти, а втората бе, за да посетя един лекар. Бяха ми казали, че той можел да излекува болестта ми. Оказа се, че това не е вярно.

— Люсиен. Не вярвам.

— Така е, скъпа моя Гардън. Казах ти, че обичам да те гледам, защото изглеждаш тъй здрава и жизнена. Здравите хора не вярват в смъртта, но ти трябва да повярваш. Ако бях по-смел, щях да включа светлината и да ти покажа лицето на смъртта. Но аз съм суетен. Желая да остана в спомените ти млад и здрав. Не плачи, скъпа моя, защото искам да те разсмея. Заедно ние споделихме много радост и много нежност. За мен ти бе съкровище. И сега е така. Ти вдъхнови най-големите ми постижения. И сега ухаеш по-хубаво от която и да било жена на света. Но колко алчно бе от твоя страна да изкупиш всичкия парфюм, любов моя! Сигурен съм, че жените по целия свят ядно скърцат със зъби. Разпоредил съм редовно да ти се доставя твоят парфюм. Ще получаваш достатъчно за пет жени, за десет. Но трябва да се закълнеш пред мен, че ще спреш дотук. Нека и другите получат по капчица. Закълни се.

— Заклевам се.

— Колко слаб и неуверен глас! Закълни се твърдо. С усмивка. Долавям разликата.

— Заклевам се.

— Така е по-добре. Ако за миг си позволиш да тъгуваш по Люсиен, ще те замервам с камъни от небето. Страхувам се, че там е пълно с камъни. Имах едно видение или по-скоро кошмар. Раят е лъчезарна, ярка, бяла, небесна Швейцария. Ангели пеят тиролски песни ден и нощ и всичко прелива от овесена каша и сметана. С удоволствие бих предпочел ада, но моят изповедник каза, че нямам избор — водил съм толкова безупречен живот!… Усещам усмивката ти. Това е добре. Но сега съм уморен, любима. Трябва да си тръгваш. Благодаря ти, че дойде.

— Люсиен?

— Да?

— Може ли да те целуна за сбогом?

— Не! В никакъв случай. Сигурно си покрита с бактерии. Държа на собствените си бацили. Тръгвай сега. Спи ми се. И бъди щастлива. Заповядвам ти.

Когато Гардън стигна до колата си, намери на седалката плюшен санбернар с естествени размери. Под врата му висеше обичайното буренце, но пълно с парфюм. Тя го прегърна, притисна буза към главата му и се засмя през сълзи. Колата потегли между живите плетове от разцъфнала лавандула.