Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (103) (Част първа)

102

На следващата утрин репортерите получиха онова, което очакваха. Логан Хенри крещеше възражения като луд, а съдията Травърс нареди публиката да изпразни залата, когато първият свидетел — един саксофонист, твърдящ, че е спал с Гардън в Монте Карло — се впусна в обстойни показания, уверявайки, че и другите членове на музикалната му група са й били любовници. Репортерите се заблъскаха един другиго в устрема си към телефоните. Те дори не съжаляваха за онова, което междувременно изпускаха.

Гардън продължаваше мислено да спряга неправилни глаголи и да изрежда по памет всички крале на Франция заедно с жените и децата им, доколкото беше възможно. Елизабет седеше неподвижно като индиански тотем.

След обедната почивка Гардън се зае с кралете на Англия. Тъкмо беше стигнала до Войната на розите, когато усети някаква промяна около себе си и за пръв път иззад разперените пръсти на дланта си погледна напред. В момента Луиза Бифейн се заклеваше, че ще говори истината и само истината. Мис Луиза беше една от представителните жени в Чарлстън, обект на адмирация и уважение за принципността й и за това, че се бе посветила на опазването на гордите традиции на града.

— Кажете онова, което имате да казвате, мис Луиза — подкани я Логан Хенри.

Тя зае място на банката на свидетелите и впери поглед в съдията Травърс.

— Гардън Трад Харис — започна мис Луиза — е една млада жена, която аз уважавам с цялото си сърце. Тя е достоен член на общността ни — отговорна и сериозна личност, предана и грижовна майка. С каквито и твърдения за нейни прегрешения да излизат някои, нямам причини да им вярвам. Винаги съм гледала на нея като на млада лейди с безупречна етика и държание.

Гардън се наклони към Логан Хенри.

— Срещала съм мис Луиза един-единствен път в живота си — прошепна му тя.

— Шът! — каза Елизабет.

— Благодаря ви, мис Луиза — обади се мистър Хенри. — Имате ли въпроси към свидетелката, мистър Селфридж?

Мистър Селфридж отвърна, че нямал въпроси.

Вики изсъска на Селфридж:

— Размърдайте се! Предупредих ви за това място.

Мистър Селфридж подложи на разпит всички следващи свидетели на защитата, но само си губеше времето, както и губеше времето на всички присъстващи. Скоро репортерите записваха в бележниците си заглавията на материалите, които щяха да отразят новия ход на делото:

„Ръководителят на хора на историческата църква «Св. Михаил» твърди, че Гардън е ангел. Всички членове на хора му пригласят…“

„Ветерани от Гражданската война си спомнят Гардън като дете…“

„Сенатор се завръща в града, за да свидетелства в полза на обвинената майка…“

„Директорка на детска градина квалифицира Гардън като «безупречна майка»…“

Свидетелски показания в този дух продължиха още два дни.

— Не разбирам — каза Гардън на старата си леля, — но съм толкова благодарна, че ми се иска да разцелувам всекиго.

— Ти си чарлстънска, Гардън — отвърна Елизабет, — а Чарлстън винаги се грижи за онова, което е негово. След завършване на делото ще трябва да седнеш и да попишеш благодарствени писъмца. Всъщност това и ще очакват от твоя страна.

Вики не дойде последния ден от делото. Очакваше се съдебно решение, което тя не искаше да чуе. Едно предприемчиво чарлстънско момче чака на гарата цяло денонощие и накрая бе възнаградено: с обикновения си фотоапарат успя да я снима.

— Посетихте ли внучката си, принцесо? — извика то, докато тя слизаше от колата. Вики обърна към него своето станало гротескно от твърде много козметика лице, което изглеждаше направо зловещо в утринната дрезгавина. Така и бе запечатано то, за да бъде продадена снимката на „Нюзуик“, където се появи редом с текст, озаглавен: „Юга отново се надига“.

В него с подробности се описваше как обществото в Чарлстън сплотено се възправило срещу посегателството върху един от неговите членове от страна на известната в нюйоркските кръгове баснословно богата принчипеса Монтекатини. Заключението бе: „Тази война я спечели Югът.“

Пола Кинг четеше „Нюзуик“, когато Гардън влезе в магазина. Тя захвърли списанието и се надигна да я прегърне, възкликвайки:

— Как се радвам да те видя! През цялото време тук бе претъпкано с хора. Така и така след Коледа не бе останала много стока, но сега и тя е изгубена. Вече се готвех да донеса китайския сервиз от сватбата си, който не мога да понасям, и да го продадем парче по парче… Но какво съм се разбъбрила като идиотка. Ох, Гардън, така съм щастлива заради тебе! Не можах своевременно да избера защо твоят адвокат не прие да бъда и аз свидетел, но сега разбирам. Та свидетели са били готови да бъдат всички жители на града! Но кажи: какво правиш тук днес? Полага ти се да почини цяла седмица!

Гардън огледа усмихнато магазина.

— Прекрасно е! — каза тя — Цялото това празно пространство зове да бъде запълнено отново с антикварни съкровища!

Гардън написа писма до всички онези, които бяха дошли да й помогнат на делото, но още преди да ги пусне по пощата собствената й пощенска кутия се оказа препълнена с писма и покани, на които трябваше да отговори. Чарлстън я приветстваше с добре дошла.