Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
On Leaving Charleston, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Александра Рипли. Сбогуване с Чарлтън. Част първа

ИК „Бард“, София, 1993

Редактор: Тодор Михайлов, Радка Бояджиева

Коректор: Анелия Христова

 

 

Издание:

Александра Рипли. Сбогуване с Чарлтън. Част втора

ИК „Бард“, София, 1993

Редактор: Тодор Михайлов, Радка Бояджиева

Коректор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

17

— Стюарт, свали си училищния костюм и внимателно го постави на закачалката! За Бога, имаш си достатъчно други дрехи, а ще можеш да носиш костюми през цялото време в колежа.

Стюарт зяпна от изненада.

— Колеж? Но мамо, мислех, че съм свършил вече с училището.

— Свършил си с детските отделения. От следващата година тръгваш в колежа в Съмървил.

— Защо, мамо? Не ме бива чак толкова в ученето. Нека Пеги да иде да учи там. Тя обича книгите.

— Пеги е момиче. Тя няма нужда от колеж. А ти имаш.

— За какво ми е?

— За да прогресираш в обществото. Да стане нещо от тебе. Един мъж има нужда от образование.

— Татко никога не е ходил в колеж.

Маргърит повдигна вежди.

— Щом той не е ходил, значи и ти не трябва да ходиш, така ли? Искаш като пораснеш, да станеш толкова безотговорен като него, да разочароваш всички като него? Той дори не дойде на тържеството по случай завършването ти, а Пеги каза, че бил обещал.

— Не беше точно обещание, мамо. Бях там, когато Пеги го попита. Той каза, че ще види какво може да направи.

Маргърит сви рамене.

— Типично за него — каза тя. — Не знам защо въобще си правя труда да говоря за него. Отивай да си съблечеш костюма! Подреди го внимателно!

Стюарт зашляпа шумно нагоре по стълбите.

— Понякога на човек му писва постоянно да му казват какво да прави — мърмореше той. — Следващия месец ще навърша тринайсет години, не съм бебе. Татко ми каза, че ще ми подари и няколко чифта дълги панталони за рождения ден. След това няма да погледна вече тия детски костюмчета с къси панталони, кой каквото ще да говори.

Докато си закачваше сакото на закачалката, чу майка му да го вика. Гласът й звучеше особено. Сложи си отново сакото, роптаейки и затропа шумно надолу по стълбите. Маргърит се беше отпуснала назад в креслото с изцедено, безцветно лице. Зензи й вееше с ветрило и гледаше свирепо към чернокожия, застанал притеснено на входа.

— Какво има? — извика Стюарт. Негърът повдигна товара в ръцете си и погледна към момчето.

— Аз не искал безпокои твой мама, но иска разбере. Твой татко. Той само сложил негов ръка на негов сърце и се катурнал. Аз искал само разбере къде ние трябва отнесе тяло.