Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- On Leaving Charleston, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2010)
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Александра Рипли. Сбогуване с Чарлтън. Част първа
ИК „Бард“, София, 1993
Редактор: Тодор Михайлов, Радка Бояджиева
Коректор: Анелия Христова
Издание:
Александра Рипли. Сбогуване с Чарлтън. Част втора
ИК „Бард“, София, 1993
Редактор: Тодор Михайлов, Радка Бояджиева
Коректор: Анелия Христова
История
- — Добавяне
17
— Стюарт, свали си училищния костюм и внимателно го постави на закачалката! За Бога, имаш си достатъчно други дрехи, а ще можеш да носиш костюми през цялото време в колежа.
Стюарт зяпна от изненада.
— Колеж? Но мамо, мислех, че съм свършил вече с училището.
— Свършил си с детските отделения. От следващата година тръгваш в колежа в Съмървил.
— Защо, мамо? Не ме бива чак толкова в ученето. Нека Пеги да иде да учи там. Тя обича книгите.
— Пеги е момиче. Тя няма нужда от колеж. А ти имаш.
— За какво ми е?
— За да прогресираш в обществото. Да стане нещо от тебе. Един мъж има нужда от образование.
— Татко никога не е ходил в колеж.
Маргърит повдигна вежди.
— Щом той не е ходил, значи и ти не трябва да ходиш, така ли? Искаш като пораснеш, да станеш толкова безотговорен като него, да разочароваш всички като него? Той дори не дойде на тържеството по случай завършването ти, а Пеги каза, че бил обещал.
— Не беше точно обещание, мамо. Бях там, когато Пеги го попита. Той каза, че ще види какво може да направи.
Маргърит сви рамене.
— Типично за него — каза тя. — Не знам защо въобще си правя труда да говоря за него. Отивай да си съблечеш костюма! Подреди го внимателно!
Стюарт зашляпа шумно нагоре по стълбите.
— Понякога на човек му писва постоянно да му казват какво да прави — мърмореше той. — Следващия месец ще навърша тринайсет години, не съм бебе. Татко ми каза, че ще ми подари и няколко чифта дълги панталони за рождения ден. След това няма да погледна вече тия детски костюмчета с къси панталони, кой каквото ще да говори.
Докато си закачваше сакото на закачалката, чу майка му да го вика. Гласът й звучеше особено. Сложи си отново сакото, роптаейки и затропа шумно надолу по стълбите. Маргърит се беше отпуснала назад в креслото с изцедено, безцветно лице. Зензи й вееше с ветрило и гледаше свирепо към чернокожия, застанал притеснено на входа.
— Какво има? — извика Стюарт. Негърът повдигна товара в ръцете си и погледна към момчето.
— Аз не искал безпокои твой мама, но иска разбере. Твой татко. Той само сложил негов ръка на негов сърце и се катурнал. Аз искал само разбере къде ние трябва отнесе тяло.