Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (61) (Част първа)

60

На двадесет и девети октомври бе поставено ново шоу на Бродуей. Беше изцяло в черно, музикално ревю, наречено „Развилняване“, което превзе Ню Йорк на един дъх. Песента „Развилняване“ се превърна веднага в шлагер, както и още една песен и танцът, който я съпровождаше. Песента беше „Чарлстън“, танцът — чарлстонът.

Това беше танцът на Гардън — по-обуздан, по-излъскан като за бродуейската сцена, но все пак същият. Всичките й приятели чувстваха превъзходство в сравнение с простосмъртните, които бяха започнали да танцуват чарлстон сега. Те го бяха научили от Гардън месеци, преди който и да е друг в Ню Йорк. Тя беше любимката на групата, нейната звезда. Любимо занимание им беше да изчакат момента, в който всички в някой нощен клуб заиграеха чарлстон, за да започнат да заудрят по масите и да завикат:

— Гардън, Гардън, Гардън. Изиграй истинския чарлстон.

И защото Скай гледаше, защото Скай винаги кимаше в знак на съгласие, Гардън го изиграваше. Тя танцуваше с яростно отдаване, с отчаяние, отдавайки се на ритъма на музиката заради моментната забрава, която получаваше в замяна от нея.

И понякога, понякога това възбуждаше Скай и когато те се връщаха вкъщи с розовата утринна светлина, той влизаше след нея в стаята й и я любеше върху розовите й копринени чаршафи.

Ето защо, когато това се случи след скарването, тя танцува още по-френетично, надявайки се, че всичко ще бъде, както е било, че Скай ще бъде, какъвто е бил.

Това не се случи.

Нямаше повече караници, нямаше викане, нямаше груби думи. Скай бе очарователен, разговорлив, стараещ се да й създава удобства. Той се отнасяше към нея със същата загриженост, проявявана към всички други жени, които познаваше. Същата.

Гардън се опита да промени нещата със сълзи, молби, дори с бележки, оставени върху възглавницата му.

„Само ми кажи какво не е както трябва, молеше тя, за да се опитам да го поправя.“

И Скай отговаряше, че всичко е наред, че е зает… или уморен… или изобщо не отговаряше нищо.

 

 

Развилняване. На Гардън й се струваше, че лудото темпо, което си беше наложила миналата пролет, е било просто пълзене в сравнение с живота й сега. Сега имаше повече партита, повече ходене по нощни клубове, заведения с алкохол, повече търсене на силни преживявания, на нещо ново, по-бърза смяна на местата от когато и да било преди. Постоянно се чувстваше уморена.

И тъжна. Но не можеше да допусне това да бъде забелязано, особено от Скай. Тя трябваше отново да го спечели. С усмивки, смях, танцуване.

— Трябва да бъдеш весела, скъпа — казваше й Лори. — Пийни малко шампанско, то ще те тонизира.

— Трябва да бъдеш шик, скъпа — казваше й Принчипесата. — Малкото сладурче от малкия град е очарователно, но за много кратко.

— Трябва да показваш, че не ти пука — казваше й Маргот, — иначе се превръщаш в неудобство.

Името на жената беше Алекса Макгайър. Тя беше слаба червенокоса калифорнийка. Беше дошла в Ню Йорк след развода си, за да се „отърве от проклетото слънце“. Тя ругаеше, пиеше, палеше цигара от цигара и не вършеше нищо, без да се допита предварително до астролога си.

— Скай — каза тя, когато го срещна, — какво страхотно сугестивно име. Коя е зодията ти Скай?

— Осемнадесети ноември — отвърна той.

— Скорпион. Прекрасно. Скорпионите са така изключително чувствителни.

Маргот изсъска през рамото на Гардън.

— Змиите са така невероятно гъвкави. Наблюдавай тази, докато шава с опашка.

 

 

Скай не се прибра вкъщи на рождения си ден. Гардън беше подготвила вечеря, само за тях двамата, в дневната до камината.

На следващия ден тя намери астролог във Вилидж, който й взе хиляда долара, за да й направи хороскоп.

— В момента конфигурацията на планетите ти е неблагоприятна — каза й жената. — Ти си нещастна. Но влизането на Венера в знака ти след три седмици е в благоприятен аспект и всичко ще се оправи.

— Дрън-дрън — каза Лори, когато Гардън й разказа какво е направила, Гардън се съгласи с нея. Астроложката не беше много убедителна. Но все пак имаше нещо, на което да се надява. А междувременно й правеха масажи, козметика, педикюр, изрусяване, пробваха й неофициални и официални рокли, шапки, палта и кожи.

Алекса беше винаги облечена в нещо ново, нещо шокиращо, нещо лъскаво; и кожи. Кожи, в които тя отъркваше лицето си, притворила очи, разтворила устни, мъркаща като хищна котка; кожи, които тя отхвърляше от раменете си в очакващите ги ръце на Скай; кожи, които се свличаха по ръцете й и ходейки, тя ги влачеше след себе си. Гардън си купи къси и дълги шалове, жакети, наметки, палта от тюлен, норка, леопард, лисица, астраган, хермелин, чинчила.

Трите седмици, дадени от астроложката, завършиха на десети декември. Когато Гардън се прибра вкъщи от пазаруване в пет часа, беше вече тъмно.

Тя беше облечена по руски маниер в точно прилягащо червено палто с широки поли и претенциозни черни закопчалки като панделки. Кожа от черно персийско агне обточваше подгъва му и украсяваше яката и маншетите. Беше обута в черни ботуши от чортова кожа с червени пискюли, а на главата си беше сложила дълбока шапка с широка периферия от черна агнешка кожа. Носът и бузите й бяха порозовели, очите й блестяха. Сняг се топеше на места по палтото и блещукаше върху шапката й.

Скай седеше в дневната, в кресло до огъня. Гардън не го забеляза, преди да се беше разтоварила от покупките си и прекосила стаята до камината.

— О, Скай — възкликна тя. — Знаеш ли какво? Вали сняг. Никога досега не бях виждала сняг. Толкова е вълнуващо, носи се из въздуха и земята побелява от него. Не ми се стоеше в колата. Прибрах се пеша, за да може снегът да ме навали и да го ловя в ръцете си — тя разтърка длани близо до пламъците.

Скай се усмихна снизходително. Ентусиазмът й беше затрогващ, а розовото й после изглеждаше възхитително.

— Седни — каза той. — Нека ти сваля ботушите. Краката ти сигурно са замръзнали.

Гардън се отпусна в едно дълбоко кресло, без да престава да говори.

— Мислиш ли, че снегът все така ще вали и ще вали и няма да спре да вали? Храстите в парка вече имат снежна шапка. Скоро всичко ще е побеляло и искрящо. По улиците пеят коледни песни. Минах покрай оркестър на Армията на спасението. Около тях се бяха насъбрали хора, които пееха. Аз се спрях за малко и също попях. „О, малки граде Витлеем“. Беше прекрасно.

Скай разтриваше стъпалата й между ръцете си. Бяха леденостудени.

— По-добре вземи гореща баня, иначе ще настинеш. Колко дълго ходи пеша?

— О, не зная. От „Св. Патрик“. Пресякох и минах през парка, когато стигнах до „Плаца“.

— Това са две мили, Гардън.

— Няма значение. Беше чудесно. Мислиш ли, че ще продължи да вали до Коледа? Ще бъде точно като в Къриър и Айв. Мислиш ли, че бих могла да се науча да карам кънки?

— Можеш да се научиш да караш кънки, но не тази година. Отиваме в Южна Франция.

— О, не! И ще изпуснем снега?

— Можем да направим екскурзия до Швейцария. Ще видиш повече сняг, отколкото си си представяла, че може да съществува. А в юга на Франция ще се влюбиш. Няма нищо на света, което да се сравни със Средиземно море. Синьото на водата е невероятно, то е съставено от всички нюанси на този цвят. И се променя, както твоите очи сменят цвета си понякога.

— Моите очи?

— Да. Синьото на очите ти се променя. Понякога е по-тъмно, понякога е по-светло. А когато си облечена в зелено, те придобиват цвета на Средиземно море. Трябва да носиш много зелено, когато отидем там.

Гардън се почувства уютно и обичана.

— Г-ца Бонгран ни е разказвала за Южна Франция. Тя беше учителката ми по френски в Ашли Хол. „Лазурният бряг“ я наричаше тя. Не е ли това прекрасно име? Винаги съм искала да мога да го видя. От нейната уста звучеше толкова красиво! Кога отиваме?

— На другия ден след Коледа.

Полузатворените очи на Гардън се разтвориха широко.

— Но ние няма да можем. Сватбеното тържество на Уентуърт е на трети януари. Аз съм шаферка на булката. Скай, не помниш ли?

— Не, не помня. Не си ми казала.

— Казах ти. Беше точно след като се върна от Небраска. Уентуърт е ходила до Саутхямптън и се обади около седмица, след като се е прибрала в Чарлстън.

— Е, не си спомням. Но това няма значение сега. Просто й пиши и кажи, че няма да успееш да отидеш.

— Не мога да го направя. Обещала съм да отида. Освен това Уентуърт е най-добрата ми приятелка. Тя беше на сватбата ни и аз искам да присъствам на нейната.

Скай постави краката на Гардън на пода. Седна в кресло срещу нейното.

— Добре тогава — каза той. — Ти отивай в Чарлстън. Можеш да дойдеш в Монте Карло след сватбата — след това взе вечерния вестник и се зачете в него.

Гардън почувства, че краката й изстиват. Тя ги сви под тялото си.

— Ти няма ли да дойдеш в Чарлстън?

— Вече ти казах. Ще пътувам в деня след Коледа — гласът му се чуваше иззад вестника.

— Защо да не заминем и двамата през януари? Само една седмица по-късно е.

— Защото хороскопът ми показва, че първите дни на Козирог са най-подходящи за започване на ново начинание.

— За Бога, Скай. Наистина ли вярваш в глупостите по разните хороскопи?

Скай остави вестника.

— Не са глупости, Гардън. Проява на невежество е да се говори така. Астрологията е наука, чиста математика. Вековете са го доказали. Въпреки усилията на разни църкви, правителства и влиятелни групи, тя все още съществува. Не може просто да бъде изличена, защото я има, защото е истинска. Не можеш да унищожиш вселената и всичките й творения.

Гардън беше вече виждала този разпален поглед на лицето му, когато той беше увлечен по летенето. Усети проблясък на надежда. Ако с астрологията бъде същото както с летенето…

— Алекса идва ли в Южна Франция също?

— Разбира се. С нея сме партньори.

— В какво?

— В начинанието. Каним се да разорим банката на Монте Карло. Идеята е страхотна, не виждаш ли? Рулетката, зарът, картите, всичко това са числа. Математика. Астрологията също се изгражда от числа в измерванията и пресмятанията. Всичко, което се иска от нас, е да направим схема, по която да открием съотношенията и тогава — хоп! — ще знаем предварително кои числа ще излязат. Това е чиста наука.