Александра Рипли
Сбогуване с Чарлстън (58) (Част първа)

57

Животът в Саутхямптън беше съвсем различен. Къщата на Вики там беше отдалечена, на времето бивш хамбар, към когото имаше пристройки — резултат от дейността на различните притежатели.

— Скъпи! — извика Вики, когато Скай и Гардън пристигнаха. — Какво мислите за моята малка гробница?

— Отмъщението на фараона Тут — каза под нос Скай.

Дневната беше в египетски стил — от фреските на ловците на хипопотами по стените до позлатените животински лапи на ниските дивани и маси.

Косата на Вики беше черна като въглен, отрязана на бретон и права отдолу от ухо до ухо.

Тя носеше широк кафтан и сандали от черни и червени кожени каишки.

— Скъпа принчипесо — каза Скай. — Вие, както винаги, сте несравнима!

Той я целуна по всяка буза и представи гостите си: Маргот и Ръсел Хемил.

— Мили мой — каза Вики. — Познавам семейство Хемил отдавна.

Тя целуна Ръсел и Маргот и след това и Гардън.

— Влезте, трябва да сте изтощени от това досадно пътуване от града. Сега правим коктейл на верандата.

Тя ги поведе през толкова стаи, че човек можеше да се обърка.

Гардън стъпи на верандата и изпусна въздишка на задоволство. Тя й напомняше за „Лодж“ във Флат Рок — люлеещи се кресла, дивани и сенчести ъгли, които те канят за почивка.

Мебелировката беше плетена, а не масивна. Имаше възглавници с шарки на сфинксове и йероглифи, но това не променяше впечатлението, че е лято и животът тече без часовник и календар.

На верандата имаше много хора, повечето от тях непознати на Гардън, но явно стари приятели на Маргот и Ръсел Хемил. Маргот и Ръсел бяха поне десет години по-възрастни от Скай. Той ги беше поканил, защото Ръсел щеше да го учи да пилотира самолет. „Тук е хубаво, мислеше Гардън. Ще мога да си почина. Тихо е като в «Лодж», но с бриз откъм морето“.

Но почивката се очерта с някои значително усложняващи я подробности. Корина беше с тях; мистър Франсоа също. На него му предложиха подходящи стаи и отговорността да оформя косите на всички гостенки. Трябваше също да се оправят маникюри и лица два пъти седмично, а имаше събиране и гости или увеселения в клуба всяка вечер. Разбира се, всички се обличаха официално за вечеря и дори там им сервираха прислужници в ярко жълти униформи вместо лакеите в ливреи.

Както винаги се стремяха да направят прекарването си приятно. Дори повече от обикновеното. Всеки ден Скай ставаше рано сутрин, след като си бе легнал късно през нощта. Той и Ръсел използваха всеки слънчев час за летене.

А докато го нямаше, Гардън работеше над обучението си, макар и да не наричаше така този процес. За нея това изглеждаше като просто опознаване с Маргот. Но по-възрастната от нея жена я въвеждаше в света, в който беше живяла. Маргот обичаше да клюкарства.

Тя знаеше всичко за приятелите на Вики, които идваха и си отиваха в чудновати комбинации. Маргот й обясняваше женитбите, разводите, любовните връзки, сексуалните предпочитания на всички. Гардън отначало не й вярваше. Тя си мислеше, че Маргот се опитва да бъде интересна. Гардън не беше чувала за прелюбодеяние, хомосексуализъм или за промискуитет. Но всичко това беше около нея и тя започна да разбира, че Маргот казва истината. Гардън започна да вижда неща, за които беше сляпа преди; едва сега схващаше вицовете и шегите, които преди просто минаваха край ушите й. Разговорите на вечеря и погледите, които се разменяха, станаха за нея уроци по софистика.

Често пъти обект на жлъчни подмятания от страна на Вики и нейните приятели бяха имена, които караха Гардън да ококорва очи. Дукове и дукеси, даже принцът на Уелс бяха прицел на клюки. По време на увеселителните събирания тя започна да гледа на всекиго през очите на компанията на Вики. Постепенно спря да се шокира.

Докато един ден клюките на Марго не се приближиха до нейния собствен живот. Един ден тя спомена мимоходом, че сега Вики била по-малко склонна към дискриминация от обичайното. Временният декоратор по интериора изглеждал с напълно изчерпани жизнени сили.

Гардън не разбра за какво й говори тя. Маргот й обясни за жиголотата.

— Не ти вярвам — отсече Гардън.

Маргот се засмя:

— Честно казано, Гардън, ти си толкова млада и зелена, че заслужаваш името си — каза тя. — Всеки знае за Вики. Нейното семейство уреди сватбата й с бащата на Скай, но след пет години тя избяга с един нереализиран актьор. Много я измъчваше ролята на достопочтена мисис Харис, домакиня в Грамерси Парк и производител на наследници. Скандалът предизвика сърдечен пристъп у стария Харис, още преди да бе завършило делото за развод и тя набързо се омъжи за втори път. Сега никой и не помни името му. Той беше небрежен като съпруг, неспособен като актьор, въпреки спонсорирането на пиесите от страна на Вики и въпреки целия й младежки чар.

Така че тя му отряза квитанцията и се разведе.

След това си купи титлата. Принцът имаше разорен дворец и един куп роднини за издръжка, но Вики откри това едва след медения месец. Това й коства толкова много, че със загубите можеше да се изплати националният дълг на Италия. А разводът — цената му беше астрономическа. След това — никакви съпрузи повече. Сега тя си купува любовници, които може да изгони, когато й омръзнат. А и слага принцовия герб на всичкото си бельо. Защо не? Може да си го позволи.

Маргот погледна Гардън в пълните й със сълзи очи.

— Порасни, сладката ми — каза тя нежно. — Сега си в големия свят.

— Това е толкова тъжно, Маргот. Бедната Вики. Може да срещне добър мъж и… — тук Гардън беше прекъсната от гръмкия смях на Маргот.

По-късно, когато бяха вече на следобеден коктейл отвън на верандата, Гардън се улови, че гледа често към Тони — декоратора, който работеше по превръщането на къщата в староегипетска. Твърдението за връзката му с Вики дълбоко я смущаваше.

„Няма да слушам какво разправя Маргот, каза си тя. Само поради това, че я слушам, ставам не по-малко лоша от нея.“

Същата нощ тя разказа на Скай за това. Повтори всичко, което Маргот й беше разправила, само премълча отнасящото се за Вики.

— Не искам да й вярвам, Скай, но тя е толкова сигурна в онова, което разправя. Всички тези неща истина ли са?

Скай я целуна по главата.

— Бедничкото ми бебе, ти си шокирана, нали? Нека това не те тревожи, но точно така стоят нещата.

Гардън се втренчи в него като за ново потвърждение. Скай я придърпа по-близо.

— За другите хора, скъпа — каза той. — Това е истината в очите на обикновените хора. Но не и за нас. Ние сме специални.

Следващата седмица Гардън избягваше Маргот. Не искаше да научава каквото и да било повече за живота. Зарови лице в книги за летенето. Не искаше да знае какво прави Скай. Той прекарвал най-хубавото време от живота си, така й беше казал, и бил най-щастливият мъж на земята, имащ съпруга, купила му за подарък аероплан. Неговата съпруга, неговата женитба, неговото щастие — те били всички специални.