Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Райън (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Sum of All Fears, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петко Петков, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dave (2008)
Издание:
ИК „Прозорец“, София, 2002. Второ издание
Превод: Петко Петков
Художник: Буян Филчев
Печат: Инвестпрес АД, София
ISBN 954-733-282-1
Първо издание: Атика, 1994; в 2 т. в поредица „Международни бестселъри Crime & mystery“.
История
- — Добавяне
ПОСЛЕПИПС
Историята вече е разказана и сега е време за няколко пояснения. Всичко в този роман, отнасящо се до технологията за производство на оръжие, може да се намери в специализираната литература. Вярвам, че читателят сам ще си отговори на въпроса защо някои от техническите подробности са спестени. Направих го за успокоение на съвестта, което, разбира се, е без значение.
Манхатънският проект от Втората световна война е най-забележителното взаимодействие на научни таланти в човешката история, което все още не е повторено и вероятно никога няма да бъде надминато. Изключително скъпият проект постави началото на нова научна ера и донесе много нови открития. Например модерната компютърна теория израсна главно въз основа на проучванията, свързани със създаването на бомби. След първия голям бум компютрите се използваха главно за конструиране на оръжие.
Когато в процеса на проучване открих колко лесно може да се осъществи един подобен проект, първо останах удивен, а после идеята ме порази Всеизвестно е, че ядрените тайни въобще не се съхраняват толкова надеждно, колкото би ни се искало. Всъщност положението е много по-лошо, отколкото си го представят дори и най-добре информираните хора. Това, което през 1940 година е струвало милиарди долари, днес може да се намери на значително по-ниска цена. Модерните персонални компютри са далеч по-мощни и надеждни от първия „Ениак“, а „хидрокодовете“, с чиято помощ компютърът може да изпробва и преценява проекта на оръжието, са лесни за дублиране. Сложните съоръжения, използвани за производството на частите, могат да бъдат доставени веднага след заявката. Когато помолих за информация относно машините, използвани в „Оук ридж“ и на други места, я получих още на следващия ден по пощата. Свръхспециалните части за производство на бомби могат да бъдат намерени дори и в тон колоните. С две думи, един доста богат човек може за период от пет до десет години да си създаде собствена многостепенна термоядрена бомба. Науката е достъпна за всички и крие много малко от тайните си.
Доставката на такова устройство е детска игра. Мога да подкрепя думите си с многочасови разговори с най-различни полицаи и агенти. Разбира се, чувал съм въпроса „Шегуваш ли се?“ доста пъти. Но вероятно никоя страна в света — със сигурност никоя либерална демокрация — не може да предотврати пренасянето на такова оръжие през границата й.
Ето това е проблемът. Къде е решението ли? Като за начало е добре международният контрол над пренасянето на ядрени материали и технология да се превърне в нещо повече от подигравката, която е в момента. Ядреното оръжие не може да бъде преоткрито и лично аз смятам, че атомната енергия е напълно безопасна и определено успешна алтернатива на течните и твърдите горива. Но всеки инструмент трябва да бъде използван внимателно, а злоупотребата с този има твърде ужасни последици, за да се абстрахираме от тях.
Перегрийн Клиф, февруари 1991