Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 190 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004


По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
Автор Дан Браун
Първо издание 1998 г.
САЩ
Издателство Бард
Оригинален език английски
Жанр научна фантастика
Вид роман
Следваща Шестото клеймо
ISBN ISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация, всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

Държа да изкажа благодарността си на редакторите ми в „Сейнт Мартинс Прес“ Томас Дън и изключително талантливата Мелиса Джейкъбс. Също и на моите литературни агенти в Ню Йорк: Джордж Уизър, Олга Уизър и Джейк Елуел. Както и на всички онези, които четоха ръкописа и допринесоха с нещо за неговото подобряване. И особено на моята съпруга Блайт за ентусиазма и търпението.

Накрая… едно тихо „Благодаря“ на двамата анонимни бивши служители на Агенцията за национална сигурност, които направиха своя безценен принос, ползвайки анонимни римейлъри. Без тях тази книга просто нямаше да бъде написана.

ПРОЛОГ
Пласа де Еспаня Севиля, Испания 11:00 сутринта

Казват, че миг преди смъртта всичко ти ставало ясно. Енсей Танкадо вече знаеше, че това е истина. Той се хвана за гърдите и се свлече на земята, обзет от агонизираща болка и осъзнал ужаса на грешката си.

Отнякъде се появиха хора, наведоха се над него, опитваха се да му помогнат. Но Танкадо не искаше помощ… вече бе прекалено късно за това.

Като трепереше конвулсивно, той вдигна лявата си ръка и с мъка изправи пръстите си. Вижте ръката ми! Гледаха го, но беше ясно, че не го разбират.

На пръста му имаше гравиран златен пръстен. За миг, за един кратък миг, надписът по него проблесна под андалузкото слънце. И Енсей Танкадо осъзна, че този пръстен е последното, което му е писано да види.