Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Глава девета

Прекарах остатъка от деня в дребни грижи за едно или друго, после цяла нощ се мятах, обзет от тежки предчувствия. На следващия ден се налагаше някак да подмамя Хелър в миниатюрната болница, за да го оперират. Най-трудното препятствие си оставаше графиня Крек. Ако в главата й се промъкнеше подозрението, че съм му сторил нещо, щеше да ме убие и стените на Спитеос не биха я възпрели. Когато все пак се унесох в дрямка, започна да ме мъчи кошмар, как тя ме бърка с онзи жълтокож, когото смачка на пюре. В съня си опитвах да я убедя, че единствената причина за кошмара е изместването в психиката й, предизвикано от „комплекса на Електра“, подтикващ към сексуални връзки с бащата, но тя не спираше да ме бие. Събудих се облян в пот и в първия миг бях уверен, че това е моята изтичаща кръв. Повече не заспах!

На сутринта изчаках да изгрее слънцето и тогава тръгнах към „Влекач едно“ — исках да съм сигурен, че графиня Крек не е там. Здраво бях запечатил в паметта си най-добрите номера, които измислих, а на лицето си изстисках усмивка без веселие. Отдавна събудилият се Хелър седеше в разкошния салон и довършваше някакви записки. Носеше бял работен костюм с падаща яка, целият в искри. Тези момчета от флота знаеха как да се издокарват. Надявах се да бъде изцапан с кръв до края на деня!

— Каквато и работа да имаш, налага се да я отложиш — заявих. — Предстои ти преглед за физическата ти готовност.

Той се засмя.

— Мисля, че съм готов. Всъщност съм в прекрасна форма. Тъкмо се канех да потичам около хангара, преди да са дошли екипите тази сутрин.

— Може ли да седна? — попитах, докато вече го правех. — Джетеро, ти нищо не разбираш от шпионаж. Точно затова съм с теб, да те насочвам. Там, където отиваш, ВСИЧКИ полицейски досиета съдържат отличителни белези. И ако имаш такива белези, засичат те ей така! — щракнах с пръсти.

Той поклати глава.

— Нямам.

— Ха! — Протегнах ръка и сграбчих блестящия плат, дръпнах го, за да оголя рамото. Тайно се надявах да скъсам дрехата. — А това как го наричаш? — Посочих малкия бял белег, останал от парализиращия кинжал на Ломбар. — Видя ли?

Пуснах яката и дрехата сама се нагласи както трябва. Огледах внимателно лицето му. За боен инженер, преминал всичките тези сражения и премеждия, това лице изглеждаше учудващо непокътнато.

Открих белег — до външния край на дясната вежда различих тънка линия. Точно където трябва! През белега можеше да се проникне между слепоочието и надочната кост.

— Ето — казах тържествуващо, — вече станаха два. — И докоснах веждата.

— А, този ли? — усмихна се Хелър. — Няма да ми повярваш, но веднъж участвах в операция на първобитна планета. Наложи се да проникна в укрепено село. И ме улучи стрела с каменен връх! Честно. Лъкове и стрели! Корабният лекар, който ми оправи раната, дъх не можеше да си поеме от кикот. Стоях там с готова за стрелба бластерна пушка, а те ме улучват със стрела! Смехория. Цялата ескадрила си правеше майтап с мен. Не е нищо особено.

— Но е отличителен белег — напомних му внушително. — Там, където отиваме, ще го забележат и веднага ще познаят, че идваш от Волтар. Ей така! — Пак щракнах с пръсти.

Хелър избухна в смях.

— Че ние на Волтар не се стреляме с лъкове! Я се огледай, Солтан. Виждаш ли някой лък наоколо?

Той си въобразяваше, че е казал ужасно забавна шега. Клатеше се напред-назад от смях. Молех се да си глътне езика.

Виждах, че така доникъде няма да стигнем, затова се възползвах от втория си довод. Нали прекарах дълги часове в изработването на този проект, в обмисляне на всички начини да го подмамя към операционната зала.

— Е, може да си прав, а може и да не си — казах сурово. — Но не бива да нарушаваме инструкция 534279765, част А, параграф 1! Там ясно е посочено, че никой с отличителни белези не може да припари до Земята! Точка!

Смехът му заглъхна.

— Разбира се, носиш документа, за да го прочета, нали?

Да, ама не го носех. Нали току-що го измислих! Но затова пък мисля светкавично.

— Познаваш „Сборник космически закони“, параграф а-36-544 М, раздел Б, забраняващ при кацане да се разкрива чуждопланетната ни самоличност, нали?

Той потвърди.

— Инструкцията за отличителните белези, която цитирах, е секретно съдебно тълкуване на параграфа. Задължителна е за нас, уверявам те.

Хелър завъртя глава.

— Признавам си, че не съм виждал инструкцията. И ако това тълкуване е измислено от апарата, аз съм от флота. За мен не е задължително.

Стана ми ясно, че не постигах напредък. Но още не бях вкарал в боя психологията на Блито-3. Тя е мощният резерв на личното ми майсторство в занаята. Преди сегашните ми самопризнания никой не знаеше, че тя е в основата на моите успехи.

Психологията твърди, че когато откажете на едно дете да изпълните желанието му, то изпада в „изблици“ — един от научните термини за капризна избухливост. Сблъскалите се с нея възрастни обикновено отстъпват и се предават. Навлязох в първата фаза на своя „изблик“.

— Ти — нацупих се — просто се стараеш да ми затрудниш работата. Ти си един досадник.

Магически подход на психологията, нещо като заклинание. Веднага отбелязах ефекта. Хелър ме погледна озадачено.

Преминах към втората фаза — отхвърляне.

— Ако не дойдеш с мен за прегледа на физическата ти готовност, НЯМА ПОВЕЧЕ ДА ТИ ПОДПЕЧАТВАМ ИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОРЪЧКИ!

Изкрещях последното изречение с точно нагласена плачливост.

Постигнах желания резултат — Хелър се взираше в мен, без да разбира какво става.

Следваше третата фаза — конвулсивен отказ. Паднах на пода по гръб и започнах да се гърча. Бясно заудрях с пети, симулирах псевдоепилептична истерия. Това обикновено довършва жертвите. Тайната е в приликата на симптомите с последните гърчове на умиращите: родителите се страхуват, че детето им може да умре от капризите си. И внимателно наблюдавах Хелър с крайчеца на окото си.

Успех! Той изтърва дълга въздишка — описаната в учебниците реакция — и отчаяно вдигна поглед към небето.

В четвъртата фаза участва и парченце сапун за по-правдоподобно плюене на пяна от устата. Бях се подготвил. Бях готов и за петата фаза, в която влизат в действие симулирани предсмъртни хрипове.

Не беше нужно. Хелър бързо изрече:

— В името на боговете! Солтан, стига си се преструвал! Ако отказът ми да дойда ще ти докара неприятности с Ломбар, идвам!

Падна ми в ръчичките!

Когато излязохме, казах на подофицера и на един от стражите да охраняват бдително кораба. Обясних им, че Хелър ще отсъства през целия ден.

Излетяхме.

Да ви кажа право, земната психология действа безпогрешно всеки път! Вярно, не беше толкова приятно като подвизите на Бъгз Бъни. Но който и трик да използвате — успявате! Онези психолози и психиатри на Земята са му намерили цаката! Мамят глупаците, както си искат! Абсолютни шампиони на хладнокръвната измама и мошеничество!

Освен това психологията задоволява жестокостта ми. И напълно подхождаше на плановете ми за деня.