Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Глава осма

Джетеро Хелър се изтягаше в моята стая и лениво гледаше „Домашен екран“. Всеки ден за него криеше тягостна пауза от три часа — след като се върнеше от тренировъчната зала и преди да донесат графинята за вечеря и нощни развлечения.

Явно тя трябваше да разполага с някакво време в късния следобед, за да даде указания на своите помощници и като всяка жена да се занимава с безсмислици — къпане и преобличане за вечерната среща.

Хелър прехвърли дебелата четири фута купчина стари наблюдения на Блито-3, но не за да извлече от тях някакви данни. Усмихна се на списъка с бунтове и претенденти в онзи район на планетата Манко, ала и него сложи настрана. Истински правеше само едно — чакаше графинята. Погледна часовника си — трите часа едва сега започваха. Въздъхна с досада.

Аз седях в кресло до стената и се преструвах, че преглеждам записки в бележника си, но гледах празни страници. Тази вечер щеше доста да се различава от предишните!

Някой почука на вратата. Влезе Снелц. Свали шапката си, за да покаже, че не идва по служба. Обърна се към мен.

— Офицер Грис, имате ли нещо против да поговоря с офицер Хелър?

Бяхме репетирали всичко.

— Нищо против, разбира се — отвърнах.

Хелър лениво вдигна поглед. Махна на Снелц да се настани в креслото до него. Снелц започна:

— Джетеро, имам нужда от помощ. Сигурно си чувал, че долу в „Лагер Твърдост“ често играем на зарове, някои играчи са страхотно добри. Преди да ме изхвърлят от флота, веднъж чух какъв експерт си по заровете. Моля те за лична услуга — ще ми покажеш ли някой и друг номер?

Стори ми се, че Хелър го изгледа малко учудено. Затаих дъх. Щеше ли да се хване на въдицата? Но той се усмихна.

— Като си помисля, едва ли мога да науча на нещо един бивш офицер от гвардията на флота.

— Не се занасяй — примоли се Снелц с много убедителен глас. — Още много има да уча. Сдобих се с пари и не ми се ще да ме оберат като сополанко. Не са ми много ясни вероятностите и вторите залагания.

Най-популярният тогава вариант на играта, по който всички бяха пощурели, винаги включваше и второ залагане между играчите, нещо като страничен облог. След първото залагане единият хвърляше, после отново се обзалагаха върху вероятността вторият играч с хвърлянето си да надмине резултата на първия. Често се случваше вече игралият да каже нещо подобно на „Още десет кредита срещу един, че няма да хвърлиш повече от мене“. И вторият хвърляше — ако имаше по-голяма сума, прибираше парите и от двете залагания.

— Така ли? — попита Хелър, сякаш не беше настроен за подобна помощ.

Но сви рамене и извади отнякъде лист хартия. Бързо написа отляво надясно в долния край на страницата числата от 6 до 72.

— С шест дванадесетостенни зара сумата при хвърлянето може да бъде всяко число от 6 до 72.

— Да, да — вметна Снелц, показваше колко му е интересно.

Хелър написа доста числа нагоре по лявата част на страницата.

— Това е броят на комбинациите, които могат да образуват определен сбор. Както виждаш, никак не са малко.

— Любопитно — каза Снелц, взрян напрегнато в листа, все едно, че не беше изпечен майстор.

— А сега — продължи Хелър, — като прокараме линията на зависимост между двата фактора, получаваме така наречената „камбанна крива“. — Той я начерта — наистина приличаше на камбана.

— Забележително! — възкликна Снелц, който сигурно бе рисувал стотици пъти същата крива.

Хелър търпеливо начерта вертикални линии нагоре от цифрите 28 и 50, така че да пресекат кривата.

— Вероятността да събереш под 28 и над 50 е незначителна. А вероятността да хвърлиш какъвто и да е сбор между 28 и 50 определено е голяма. Никога не забравяй това при второто залагане. Има още хитрости, обаче за начало и това ти стига. Сигурен ли си, че не го знаеш?

— О, оценявам любезността ти — отвърна Снелц, който би трябвало да е научил тънкостите в играта още петгодишен. Той се обърна към мен: — Офицер Грис, много ли ще се разсърдите, ако Джетеро и аз поиграем малко? — Погледна Хелър. — Ще ми се да опитам как върви. С малки залагания, разбира се.

— Наистина ли искаш? — попита го Хелър. — Няма да ми е приятно, ако започнат приказки, че съм се възползвал от твоята неопитност.

— Не, не, не — възрази Снелц. — Всичко е честно и почтено. Каквото спечелиш — печелиш го. Каквото загубя — губя го. Така бива ли? Аз тъкмо нося торбичка със зарове.

Те се настаниха до масата един срещу друг и Хелър взе заровете.

— Имам навика да правя едно нещо — каза той. — Не ми харесва да ме подозират, че сменям заровете по време на игра. Така че тези сега ще ги бележим. — Пресегна се за своя комплект инструменти, взе миниатюрен маркер и сложи по една едва забележима точка в горния ъгъл на единицата на всеки зар. — Това мастило избледнява след няколко часа. Само за да сме сигурни, че през цялото време играем със същите зарове. Нямам намерение да те обиждам, обикновена предпазливост.

Мислено потрих ръце. Ако играеха със същите зарове през цялото време, тази вечер щях да стана един много по-заможен офицер. Изчислявах колко да дам на Снелц — сто кредита? Петдесет? Дори и четиридесет и пет биха означавали богатство за офицер от апарата.

Започнаха със скромно залагане — по половин кредит. Снелц хвърли 20. Хелър отказа второ залагане, че ще надмине неговия сбор. Хвърли 51. Аха, добре тръгна. Разумна стратегия. Хелър трябваше да печели до някое време.

— Да заложим по един кредит — примоли се Снелц. — Усещам аз, ще ми дойде късметът.

Хелър взе заровете. Всички играчи си имат особени навици, макар и съвсем безсмислени. Нежно поемат заровете в двете си длани, разклащат ги от дясната страна на главата си. Почукват по масата с кокалчетата на едната или другата ръка. После ги хвърлят на масата с движение, сякаш забиват лопата в пръстта. И пеят на заровете. Хелър правеше всичко това, но си имаше и две собствени чудатости. Първо дъхаше на заровете върху дланта си, после започваше да ги тресе по-дълго и по-силно от който и да е играч. Ръцете му се движеха толкова бързо, че не ги виждах, твърде бързо!

Хвърли 62. И противно на собствените си съвети каза:

— Сто кредита срещу един, че няма да хвърлиш повече. И по-добре не залагай.

— Ами съгласен съм.

Снелц внимателно сложи заровете върху ръката си. Когато я разклати, не позволи на заровете да помръднат в юмрука му. Чукна кокалчета в масата.

Казах си — ей, рано ти е да печелиш! Почукването, разбира се, залепи оловните топчета на нужната стена. Заровете се търкулнаха по масата. 10!

О, умно момче. Спазва стратегията.

— Уф! — изпъшка. — По-добре да кача залагането, на дребно май само ще губя. Навит ли си на по двеста кредита?

Беше ред на Хелър да предложи, защото щеше да хвърля втори. Но той сви рамене и пренебрегна нарушението на правилата със снизхождение към любителя, който още не се ориентираше в играта.

Снелц хвърли 50. Всеки печен мошеник може за част от секундата да каже сбора и аз се стреснах от грешката му, защото той веднага викна „Петдесет!“, при това гръмко. Усетих, че прекалено се е възбудил, за да прикрива колко е опитен.

— Петдесет кредита срещу петдесет, че няма да хвърлиш повече!

Хелър се зае със заровете. Духаше им, разклати ги отдясно, после отляво, като пееше:

„Парички за мойта любима,

а и за пийване ще има.

Да направите и на петдесет отгоре,

че и космонавтите са хора!“

Хвърли и викна:

— Петдесет и пет! — Заровете още не бяха спрели напълно.

С едно ловко движение на китката прибра парите. Снелц каза:

— Днеска страшно ти върви. Знам си аз, че съм начинаещ, ама ще трябва да си удвоя залагането. По четиристотин кредита бива ли?

— Виж какво — отвърна Хелър, — дяволите ти подсказват да удвояваш. По-добре недей.

— Боя се, че ще настоявам.

Хелър сви рамене. Взе заровете. Доста дълго духаше върху тях и запя:

„Нека той да си залага,

щом късметът му избяга.

Дайте много да спечелим,

днес ще падне май веселие.“

Тръскаше ги в ръка направо безмилостно. И ги завъртя като истински експерт.

— Четиридесет! Опитай да направиш повече. Залагам десет кредита срещу твоите триста седемдесет и пет, че няма да стане.

Снелц нагласи заровете на дланта си, дъхна им и се престори, че ги разклаща. И той запя:

„Зарчета любими и приятни,

дайте на новака в занаята.

Хубаво се завъртете

и парите ми върнете!“

Хвърли.

— Тридесет и пет!

Хелър прибра парите.

Добре. Снелц умело водеше играта. Очаквах всеки момент да обърне нещата и да започне да печели. И това щеше да бъде краят на подкупите на офицер Хелър, потегляме към Земята.

Почукване на вратата. Един страж пристъпи на пръсти към мен и прошепна:

— Доктор Кроуб прати съобщение, че ако не отидете веднага при него, направо ще ви се стъжни.

Можеше да се очаква. Нали трябваше отново да заведа Хелър при него, а минаха седем дни, без да ни види физиономиите. Не исках да излизам по време на играта. Но нали Снелц можеше и сам да се оправи. Как би могъл да загуби с тези зарове? Станах от креслото.

Щом се пъхнах в транспортния тунел обаче, стомахът ми се сгърчи. Прониза ме остра болка с леко гадене.

Открих Кроуб в гнусната му лаборатория. Той се откъсна от един отрязан крак, събираше клетки от него върху микроскопско стъкло. Вдигна глава и ме загледа над клюнестия си нос.

— Ти нещо увърташ. Не доведе онзи специален агент да му присадя „наблюдателя“.

Усещах се ужасно болен.

— Бяхме много заети.

— Имам заповед лично от Ломбар Хист да се погрижа за този специален агент. А ти не ми го водиш. Нещо си намислил.

Наложи се да седна. Не издържах. Може би заради отрязания крак — зеленееше се под зеленикавите плочи. Разлагаше се.

— Офицер Грис — обади се пак Кроуб, — сещате ли се за някакво средство, което би ме възпряло да не докладвам на Ломбар Хист?

Стомахът ми едва не се преобърна. С голямо усилие вдигнах глава. Точно под носа ми стърчеше неговата мръсна лапа. Ясно.

Ръката ми с мъка извади портфейла от джоба на туниката. В него намерих само тридесет и пет кредита. Избрах банкнота от десет кредита. Кроуб я взе, посегна и за остатъка от парите.

— Тридесет и пет — преброи ги. — Не стигат — и ги захвърли.

А си бяха доста пари. Поне за занданите на Спитеос. Тук рядко виждаха банкноти. Сетих се, че скоро щях да разполагам с хилядарки.

— Нека бъдат сто. После ще ти добавя останалите.

Кроуб насочи оплескания скалпел към мен.

— Офицер Грис, стана ми ясно, че в нещо си се забъркал. А ти разбираш ли колко е опасно лично за мен, ако пренебрегвам заповедите на Ломбар Хист?

Прекалено ми прилоша, за да мисля както трябва. Болките бяха като удари с нож.

— Двеста — отсече Кроуб.

О, не! Но пък очаквах богатство. Болеше ме. Исках да си вървя. Кимнах тъпо. Кроуб взе парите и пак ги преброи.

— Значи ми дължиш още сто шестдесет и пет кредита и ми ги даваш утре или се вдигам оттук направо при Хист!

Изстисках от себе си едно „Дадено“ и се изнизах. Когато влязох в тунела и се понесох нагоре, изведнъж всичко ми мина като с магия. Що за идиотска болест беше това?

Обясних си подобрението с очакването да видя печалбата на Снелц и влязох в стаята.

Хелър точно си довършваше песенчицата. Ловко метна заровете.

— Шестдесет и пет! — И прибра парите от залагането.

Трябваше ми време, за да се примиря с видяното. Снелц седеше с вдървен гръб. По челото му се стичаха капки пот. А купчината пари пред Хелър ме ужаси!

Яростно изгледах Снелц Твърде далеч беше отишъл в номера с първоначалните загуби. Щеше да е по-добре за него да подкара играта както трябва!

Той каза:

— Залагам хиляда!

Хелър сложи заровете в дланта си, сви пръсти и им шепнеше дълго и упорито. Запя:

„Нервите са здрави,

командваш парада,

добре ще се справиш,

ще грабнеш награда!“

Така тръскаше заровете, че ръцете му се размахваха пред очите ми. Чукна кокалчета в масата.

— Седемдесет!

Снелц го погледна замаяно. Едва изломоти:

— Няма да правя второ залагане.

— Умно момче — одобри Хелър.

Снелц взе заровете за своето хвърляне. Кой би могъл да се надява на повече от 70? Огледа придирчиво всеки зар. Търсеше мастилените точки.

— Нали не мислиш, че съм подменил заровете? — попита Хелър.

— Не — тихичко измрънка Снелц, — същите са.

Хелър се разсмя.

— Много се радвам. Дуелите често водят до лош край, а ти си бивш гвардеец и несъмнено стреляш точно.

Снелц гледаше като човек, попаднал в залата за изтезания. Шегата не му се видя смешна. Предполагам, че не би победил в дуел с Хелър дори ако стреляше с бластерно оръдие срещу обикновен взривострел. Изключително внимателно подреди заровете на дланта си. Знаех какво прави. Страшно рискуваше, но скрито се готвеше да хвърли 72! Само дванайсетици. Стъписах се — парите пред него ми се сториха съвсем малко. Моите пари! Снелц запя:

„Не плаша се от дупки в бронята,

забивам флага на върха!

Голямото число ще гоня,

печалбата не ще деля!“

Той хвърли. Заровете спряха. Гледаше ги, като че бяха внезапно изникнал отнякъде зитаб.

— Шестнадесет! — прошепна.

Хелър прибра банкнотите.

— Понеже печеля, не би следвало да те съветвам да спреш. Но сигурно трябва да си помислиш. Нямам желание да те обера до шушка.

Снелц вече не осъзнаваше къде е. Съдейки по лицето му, не разбираше как се бе объркало всичко. Пухтеше от отчаяние.

— Останаха ми хиляда и двеста — каза той. — Ще заложа всичко наведнъж.

— О, не! — изстена Хелър.

— О, да! — викна Снелц. И сложи пред себе си последните остатъци от моите пари, от петте хиляди кредита!

Нежно подреди заровете в ръката си. Дъхна им, сякаш четеше молитва. Разклати ги лекичко. Пееше:

„Не искам този лош късмет,

май вече ще се разрева.

Ще хвърля зара си проклет,

дори и тук да си умра!“

Хвърли ги грижливо, за да не размести оловните топчета. Заровете спряха и той дори не посмя да изрече на глас своя сбор. Беше 8. Невероятно беше да спечели с толкова.

Хелър каза:

— Ти свърши парите и второто залагане е невъзможно! Затова само ще хвърля.

Не си направи труда да разклати заровете, нито пък им пя. Просто ги метна на масата.

— Ужасно съжалявам. Четиридесет и девет. — Прибра си парите, масата остана празна. — Всъщност не би трябвало да вземам печалбата. Ще ми излезе име, че грабя начинаещи.

Напрегнато очаквах Снелц да каже: „Ще си ги взема.“ Но той не го направи. А и правилата не му позволяваха. Хелър просто се упражняваше в изтънчена вежливост.

— Нали аз започнах играта — измънка Снелц, опитвайки се да не ме гледа.

— Но това тук е страшна пачка! — възкликна Хелър, докато подреждаше банкнотите.

Така си беше — с толкова пари можете да купите всеки офицер в Спитеос, че и за ловен резерват ще ви останат! Хелър не ги преброи. Протегна пачката към Снелц.

— По-добре си ги вземи.

Едва не изкрещях: „Вземи ги бе, идиот!“

Снелц се смали и прегърби. Но успя да приеме смело загубата, както се очакваше от него.

— Както дошли, тъй си отишли — промърмори.

Прибра си заровете. Сложи си шапката и каза задължителното:

— Благодаря ви за прекрасната игра, офицер Хелър! — И излезе.

Хелър вдигна рамене изразително и пусна парите в своя сак. Прозя се и взе някои от документите, които му бях донесъл. Спокоен като камък, задълба в четене.

Може би прозявката му бе причина — разигралата се сцена не означаваше нищо за него. Но изведнъж мисълта за сполетялата ме зла съдба ме връхлетя като буря.

Дължах заплатата си за почти цяла година. Не! Трябваше да дам на Кроуб още сто шестдесет и пет кредита, значи щях да надхвърля едногодишния си доход. А никой не може да тегли аванс, по-голям от тази сума. Не само бях разорен. Бях длъжник! Не можех вече и едно спрейче да си купя!

Тогава ме халоса втората мълния. Разчитах на своите четири заплати и изтеглих аванс срещу всичките. Загубех ли допълнителните три, трябваше пет години да живея без нищо, за да си изравня сметките. Ако се окажех отстранен от „Мисия Земя“, щяха да ме осъдят като неизправен длъжник! Не можех и пръст да помръдна. Парализирах се.

След половин час вмъкнаха графиня Крек в стаята. Хелър я прегърна най-безсрамно. Тя направо блестеше в сребристия си костюм. Беше неописуемо красива. Как я мразех! Хелър вече можеше да виси тук безкрайно! Свършено е с мен!