Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (41)

Глава четвърта

Бясно се опитвах да измисля как да спра този луд. Но мозъкът ми отказваше да се напъва! Неговото открито противопоставяне срещу решението ми като че отне ловкото ми умение да налагам волята си. Възражението му беше толкова хладнокръвно и пренебрежението му към моя авторитет толкова непоклатимо, че бих предпочел да измъкне взривострел и да ме гръмне на място.

Не можех да събера ума си за убедителни доводи. Затова просто си поех дъх и се приготвих да кресна: „Не!“

Той би трябвало да е чул как вдишах. Преди от устата ми да гръмне думата, изрече:

— Солтан, и ти, и аз знаем, че не бива да говорим за тайни на апарата пред персонал, който няма разрешение за достъп до тях.

Това си беше разсъблечена, чисто гола, откровена заплаха. Хелър беше заобиколен от приятели. Поразен, аз си напомних, че той знаеше една строго охранявана тайна на апарата — съществуването на Спитеос. Несъмнено не знаеше нищо друго, но и това стигаше! Нещо в мен изведнъж се пречупи. Наистина губех контрол. Но само засега, Хелър, казах си, само засега. Щом се върнем на територията на апарата и особено щом излетим от тази планета, почакай само. Ще ми платиш за всичко!

Затворих си устата.

Привидно без да забелязват тази кратка сценка, комодор Круп и Ати си мърмореха тихичко. Комодорът тъжно погледна Хелър.

— Джет, прекалено много държа на теб, за да ти позволя да вземеш този кораб.

Надеждите ми възкръснаха!

— Джет, момчето ми — продължи комодорът, почуквайки с пръст по заповедта на Великия съвет, — ясно ни е на всички, че няма да теглиш никакви тежки товари. Който и кораб да избереш, ще го използваш само като превозно средство за тази мисия. Няма да се отбиваш в друга галактика. Ще работиш в тази тук. И „Влекач едно“ ще натрупа повече енергия, отколкото може да изразходва или изхаби и… бум! Пръска се точно както стана с „Влекач две“. Затова не си губи времето да ни молиш. Добре те познаваме.

Хелър се усмихна чаровно:

— А какво бихте казали, ако ви уверя, че съм измислил начин да се отърва от излишната енергия?

Надеждите ми угаснаха.

— Искаш да кажеш — попита Круп, — че ще се заемеш да преустроиш кораба, преди да тръгнеш?

— Твърдо обещавам да направя това.

Чакай, чакай, чакай, викнах мислено. Та нали за промените в кораба е нужно време!

Комодор Круп погледна стария Ати, после двамата едновременно свиха рамене.

— Но има и друга пречка — каза Круп.

Надеждите ми блеснаха като ракетен старт.

— При нормални обстоятелства — продължи комодорът, но с поглед, впит в мен, — ако Джет поискаше този кораб, само трябваше да подпише и да отлети с него. Но в този случай не може да стане.

Жадно очаквах да чуя какво още ще каже.

— Не знам каква е причината — Круп пак размаха заповедта на Великия съвет, — но мисията е поверена за изпълнение на Външното управление. Не мога да си представя как то е получило и човек от флота…

— Ами не са намерили някого от техните, който може да управлява космически кораб — ухили се старият Ати. — Такива като Джет не са им подръка.

— …но независимо от това — не спираше Круп — не мога да прехвърля бойна единица от Мобилизационния резерв на флота към Външното управление, още по-малко пък на неговите къркачи. За такова деяние Техни светлости, отговарящи за флота, биха ме скъсили с една глава.

Спасение! Отърваха ме!

— Обаче… — Круп извади някакви хартии от куфарчето си.

Надеждите ми се препънаха и паднаха на носа си.

Той намери каквото търсеше.

— …ние доста често продаваме кораби от свръхнормативните количества на търговски фирми, занимаващи се с мирни превози между планетите. Просто махаме оръжията и засекретеното оборудване и им прехвърляме собствеността. Всяка сделка, която можем да направим с търговските фирми, е допустима и спрямо Външното управление. „Влекач едно“ няма оръжия и други прибори с военно предназначение, така че… — Той се взря в друг списък. — Производствената му цена е била четири милиона кредита… преоборудването по поръчка на адмирал Уинс е струвало около два милиона… значи приблизително шест милиона.

Пак се ободрих. Цялата субсидия за мисията беше само три милиона. А шест милиона кредита далеч, далеч надхвърляха допустимото.

Круп плъзна пръста си по колона цифри.

— Разбира се, цената за продажба на старо не би могла да остане толкова висока.

Забравих да дишам. Моля ви, моля ви, нека сумата да надхвърли три милиона!

— Аха — възкликна Круп. — Тук има бележка за „Влекач едно“: „Поради това, че флотът разполага с излишък от две хиляди влекача и ако евентуалният купувач удостовери с подписа си, че няма да търси отговорност от флота при взривяване на този кораб, цената за препродажбата му се определя на половин милион кредита.“

Надеждите ми се увериха, че не държат в ръка нито един коз, и отчаяно хвърлиха картите.

— Напълно приемливо — каза Хелър.

— Ама сигурен ли си, че ще направиш промени в кораба? — попита Круп.

— Абсолютно.

— Добре тогава — съгласи се комодорът и започна да преписва номера и да добавя условия в смъртоносния документ, който прехвърляше „Влекач едно“ от флота във владение на Външното управление. Но преди да поиска електронната ми карта, каза:

— Смятам, че не можете да го вземете още днес. Нямате бордови инженер.

Сред пепелищата на моите надежди не проблясна дори искрица живот. Както очаквах, дъртакът Ати се намеси:

— Ами че на него му трябва някой само да се занимава със спомагателните двигатели. Толкова са прости! Комодор, ако ми освободиш следобеда, ще му помогна. — Той се засмя дрезгаво. — Стига да не ме моли да се бъзикам с „Бъдеще-минало“, ставам му главен инженер! Е, само за днес, де.

Превъзходно съм обучен да прикривам чувствата си. Бях убеден, че не съм показал и намек за бушуващата буря в главата ми. Затова не можах да си обясня прокрадналото се в гласа на Ати лукавство, когато се обърна към мен и каза:

— Имам жена, деца, внуци и правнуци, но съм твърде млад да умирам, както дърпам лостовете на онези времеви двигатели!

Идиотска реплика. И ми се стори, че я намира за много смешна. Той веднага изчезна нанякъде да краде резервни горивни цилиндри от някой стоящ наблизо кораб.

Наложи се Круп да ме побутне два пъти с лакът, за да се размърдам. Протегна ми попълнените документи. С предчувствието, че със собствения си подпис утвърждавам своята смъртна присъда, притиснах картата си към документа.

В този миг „Влекач едно“ стана експедиционният кораб на „Мисия Земя“! И нямаше как да се възпротивя срещу това. Нищо. Засега.