Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

МИСИЯ ЗЕМЯ. ТОМ 1. ПЛАНЪТ НА НАШЕСТВЕНИЦИТЕ. 1995. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Mission Earth / L. Ron HUBBARD]. Печат: Полиграфия, Пловдив. С карта. Формат: 18 см. Страници: 700. Цена: ----. ISBN: 954-422-030-5 (многотомно). ISBN: 954-422-031-3 (т. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Глава четвърта

Човекът лежеше в обятията на механичен мастурбатор. Така се бе съсредоточил в заниманието си, че не забеляза как нахълтах. Тряснах вратата зад себе си. Той скочи като опарен от машината и си закопча панталона.

— Тъкмо проверявах новия модел, за да видя дали да го препоръчам на клиентите си.

Лъжеше. Уредът ми изглеждаше износен от употреба. Този тип носеше странични предпазители за очите и ми напомни за Боуч. Приличаше ми на същество, топено година-две в масло, и съдейки по миризмата, маслото още тогава е било отдавна гранясало.

Огледах кабинета му. Твърде мръсен. А по две от стените се точеха рафтове един над друг с наредени стотици прозрачни стъкленици. Всяка съдържаше нещо, накиснато в прозрачна течност. Потръпнах. Човешки мозъци.

Той ги посочи с широк плавен жест.

— Моите най-добри клиенти — обясни любезно. Гласът му също бе дълго топен в масло. — Сигурен съм, че ще можем да удовлетворим желанията ви.

Представих се с името Ип — вероятно най-разпространеното на Волтар. Съобщих, че един мой приятел си има проблеми и бих искал да получа съвет как да ги разреши.

Той ме настани в продънено кресло и се свлече на табуретка срещу мен.

Разказах му, че моят приятел нямал никакви чужди тела в себе си, нито счупени кости, че не страда нито от шок след бойни действия, нито от невроза. Но му се случило ужасно нещо — опитал се да стреля при самозащита и ръката му отказала да се подчини. След по-малко от час парализата изчезнала. Но моят приятел работел в твърде опасна област и не можел да си позволи неспособност да борави с оръжия и да застрелва хора.

Той прояви съчувствие. Потупа ме по главата, оставяйки мазно петно. Стана и от един шкаф взе хипношлем. На тилната му страна се забелязваше небрежно надраскан надпис:

„Откраднато от Волтарианския университет.“

— Смятам — каза докторът, — че вашият приятел е бил подложен на хипноза. Само си сложете този шлем и ще видим какво можем да направим, господин Ип.

Стори ми се разумно. Шлемът удобно пасна на главата ми. Той закопча каишката под брадичката ми и включи напрежението.

Мигновено започнах да чувам гласа му като мъгляв шепот. Питаше ме за какво ли не и устата ми сякаш сама отговаряше. Не вниквах в думите. Продължи не знам колко време. А аз се бях отнесъл из други моменти и други места.

Изведнъж като че в същата стая прозвуча ясен и силен глас:

„Сега ще изслушаш няколко заповеди. Изпълнението на тези заповеди няма да зависи от твоята воля.

Мисли за името Джетеро Хелър. Мисли за това, как изглежда той.

Първа заповед — всеки път, щом помислиш за причиняване на рани или вреда на Джетеро Хелър независимо по какъв начин, ще получаваш усещане за болки в стомаха.

Втора заповед — ако съзнателно се стремиш или се съгласиш да бъде извършено физическо изменение или осакатяване на Джетеро Хелър, ще започнеш неудържимо да повръщаш.

Трета заповед — ако замислиш или участваш в разрушаване на кариерата на Джетеро Хелър, ще сънуваш кошмари, в които ти се явява дявол от Манко, и ще усетиш, че полудяваш.

Четвърта заповед — ако поискаш да отровиш, удариш или застреляш Джетеро Хелър, ръката ти веднага ще се парализира напълно.

Когато се събудиш, ще ти дам текст, който ще прочетеш. В него се съдържа думата подчинение. Щом я прочетеш, тези заповеди ще овладеят съзнанието и тялото ти. Ще бъдеш абсолютно неспособен да им се противопоставиш и завинаги ще им се подчиняваш безпрекословно.

Сега ще забравиш и ще заличиш от паметта си всичко, което ти казах, но въздействието му върху теб ще продължи без ограничения. Забрави, забрави! Ти не знаеш откъде си получил тези заповеди. Забрави, забрави!“

Чувах думите отчетливо до болка.

В мъглата пред очите ми се избистри едно лице. Графиня Крек!

Онзи ден в тренировъчната зала! Когато отпрати всички останали и ме подлъга, че „трябвало да ми провери произношението“. Денят, в който ми даде книгата, на чиито страници няколко пъти срещнах думата подчинение.

В главата ми някакво слънце избухна в свръхнова звезда! Хипношлемът се изключи. Без пауза преминах към трескаво будно състояние.

Графиня Крек!

Да я „бибип“! Сто пъти да я „бибип“!

Тя и само тя, заради идиотското си желание да защити Хелър, ме прати за безкрайни седмици в най-дълбокия от адовете! И всичко това само защото си изпълнявах нормалните задължения!

Странната болест, от която се превивах всеки път, щом между другото си помислех как да навредя на Хелър! Дяволът от Манко в моя кошмар! Паническото бягство към планините! Парализата на ръката ми! Пълната ми неспособност да се заема с тази мисия и да бъда нормален както винаги!

Всичко си дойде на мястото. Но вече свърши!

Заповедите вече нямаха власт над мен!

Да ти го „бибип“, графиньо Крек!

А, почакай и ще видиш какво ще направя с този твой „бибип“ Хелър.

И с теб!

Всеки ад, измислен на всяка от планетите, ще бъде прекрасен в сравнение с адовете, в които ще ви натикам!