Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

ЧАСТ ДЕВЕТА

Глава първа

Да бях изчакал малко, поне да мине шокът от появата на Ломбар. Но както ме пришпорваше прясно съживената тревога, бях уверен, че трябва да действам веднага, ако исках да се махна от тази планета.

За да внуша на Хелър желанието да тръгне незабавно, налагаше се да го откъсна от графиня Крек!

Нуждата така виеше в главата ми, че ми подсказа настоятелно един жизненоважен факт, който още не бях използвал срещу Хелър. Нали в началото на кариерата си бил наказан, защото не позволил екипажът му да бъде обучен чрез електрошок. Реагирал с насилствени действия, отвращавало го препичането на мозъци. Дори заявил, че никога не би приел да работи с такъв екипаж.

И все пак се забъркваше с жена, която в обучението не би могла да използва нищо друго!

Видях Хелър да влиза във влекача.

Сега беше моментът!

Опънах туниката си. Проверих дали зашеметяващият пистолет излиза леко от кобура, ако се наложеше да стрелям.

И преливащ от решителност, влязох през въздушния шлюз.

Намерих Хелър в пилотската кабина. Техниците бяха сглобили уредите почти в готово състояние и той мереше някакво приспособление на екрана пред креслото на астропилота.

Стоях с гръб към коридора. Вътре нямаше никого освен нас. Исках по-бързо да се справя с положението.

— Хелър — казах му, — има нещо, което не знаеш.

— Вселената е пълна с такива неща — отвърна той, без да спира измерванията.

— А помниш ли — продължих — как на косъм ти се размина военният съд, защото си отказал да позволиш на обучаващия офицер да използва електрошок върху твоя екипаж?

Вече имах цялото му внимание. Дори извъртя глава към мен, смръщил любопитно вежди.

— Затова е необходимо да научиш нещо. Ти мразиш обучението чрез електрошок. А Крек те прави на глупак! Тя нищо друго не използва! Тя е само една мръсна лъжкиня, която…

Юмрукът му излетя с такава сила, че дори не видях движението!

Стовари се върху устата ми!

Изхвърчах назад като блъснат от монорелсов вагон, плъзнах се по гръб в коридора.

А той, без да се бави, тръгна към мен. Изражението на лицето му ясно подсказваше, че ей сега ще ме убие!

Сграбчих дръжката на пистолета.

Но ръката ми отказваше да го извади от кобура!

Опитах пак. Не можех да принудя мускулите на тази ръка да помръднат!

Изведнъж получих пълна парализа от рамото до върховете на пръстите си!

И не се съмнявах, че ще бъда убит. Той се отпусна на пода пред мен.

— Обаче има нещо, което ти не знаеш! — заяви натъртено. — Още първия ден, когато влязох в тренировъчната зала, видях онези гадни машини. Огледах ги една по една. Проверих схемите и пултовете за управление. Тези машини не бяха използвани от много години! Всички бяха безнадеждно изгнили!

Гласът му режеше като иглен лъч.

— И те съветвам да внимаваш, когато дрънкаш лъжи за графиня Крек!

Сега по-сигурно от когато и да било усетих наближаващата смърт. Напрегнато се мъчех да измъкна пистолета. Но ръката ми категорично отказваше да проработи!

А пламтящите сини очи пред мен като че пробиваха дупки в черепа ми.

Ръката му посегна към един от вътрешните джобове на туниката.Представих си как ще извади взривострел или нож и ще ме довърши.

Направих последно неистово усилие да насоча пистолета. Пръстите ми вече не желаеха да получават заповеди от мен!

Хелър държеше някакъв документ. Не, изрезка от новинарски лист.

— Потърсих материали за случая в годишниците на новинарските листове. Пишат за предсмъртното признание на помощника на Лорда на образованието за Манко. Прочети сам.

Обърна изрезката към мен. Видях я. И толкова. Защото очите ми сами се извъртяха към него от ужас.

Още един опит да измъкна пистолета. Мускулите ми не желаеха да се напрегнат! А Хелър се взираше в парчето хартия.

— Тук недвусмислено посочват, че Вътрешната полиция на Манко предотвратила опит за грабеж и престъпникът бил застрелян при бягство. И този тип се оказал помощникът на Лорда на образованието!

Умирал от раните си и поискал да направи признание. Разказал, че забелязал у една от новопостъпилите на работа невероятни способности да обучава. Баща й, цирковият магьосник граф Крек, наскоро загинал при самолетна катастрофа. А нейната майка, прочутата дресьорка Ейлиена, от мъка се уединила и заживяла самотно.

Помощникът признал, че дълговете от комар го разорили. И измислил план. Отвлякъл Ейлиена. После казал на дъщеря й — Лисус Моам, че ще изтезава майка й до смърт, ако Лисус не обучи около четиридесет деца, които той щял да подбере от бедняшките квартали.

Казал й, че това е проект на правителството и че лично той изпълнявал заповеди на апарата. Младите агенти щели да проникват във вражески укрепления и да се връщат с информация. Обещал й, че щом изпълни исканията му, ще освободи жива и здрава нейната майка Ейлиена.

Когато обучението на децата било завършено, той ги накарал да обират банки. Много се страхувал, че можели да останат свидетели на тези обири. Дал на децата оръжие и им обяснил, че трябвало да избиват охраната. Те отказали, но помощникът се възползвал от обичта им към Лисус. Заплашил ги, че ако не убиват стражите, той със собствените си ръце щял да я унищожи. Децата не се съмнявали, че е способен да го направи. И им набил в главите, че ако някога проговорят, ако само споменат името му, щял да убие Лисус Моам чрез бавни мъчения.

Лисус Моам изпълнила задачата си, а този смахнат гадняр застрелял майка й. И държал Лисус под ключ, за всеки случай, ако полицията хване децата.

Разбира се, накрая били заловени, може би той сгрешил в замисъла на поредния обир или прекалил с алчността си. Но пък успял да представи Лисус Моам като подбудителка, така се спасил от подозрения.

Децата били екзекутирани, а Лисус осъдена на смърт, но заради таланта й апаратът я отмъкнал и на нейно място умряла някаква джебчийка.

Апаратът държи в затвора си невинен човек от почти три години! Дори не сте имали честността да й кажете поне!

Погледът му не оставяше съмнение, че след секунди или минути и аз ще намеря смъртта си!

Храбро поднових усилията да овладея ръката си. Никакво движение!

— Аз — изрече Хелър — ще предам този случай в ръцете на правосъдието. Ще очистя името й от несправедливите обвинения. И ще се оженя за графиня Крек!

Той посегна към мен. Ето, канеше се да ме убие!

Отчаяно се борех с ръката си.

Но той само ми помогна да стана и ме поведе към салона на екипажа. Настани ме в едно кресло. Взе от близкия шкаф салфетка и я намокри.

Както стоеше с гръб към мен, посегнах отново към пистолета. Напразно. Ръката ми все едно не съществуваше. Бях вцепенен!

Върна се при мен и започна да почиства съсирената кръв около устата ми.

— Съжалявам, че те ударих. Не мислех какво правя. Реагирах от гняв. Уверявам те, не ми е присъщо да се държа така. Само исках да те накарам да млъкнеш, а не да те просна на пода.

И боговете не биха ми помогнали, ако искаше да ме удари с пълна сила!

— Едва днес сутринта получих изрезката — обясни той. — Исках да я изненадам тази вечер и да я помоля да се омъжи за мен. Не се съмнявам, че можем достатъчно време да отлагаме началото на мисията, за да снемем обвиненията срещу нея и да направим сватбата. Мисията не е толкова спешна. Планетите не се затриват за ден-два.

Може би студената вода или вече омекналият глас на Хелър ми се отразиха добре. Но щом се изправих срещу новата заплаха за отлагане на мисията, събрах смелост да говоря.

— Не, не, не — казах му. — Не бива да започваш юридически действия за оневиняването й!

Той се дръпна назад като опарен.

— Не знаеш какви трудности те очакват — давех се от бързане аз. — Когато регистрират нечия смърт, унищожават всички документи за човека! Тя вече не съществува дори в главната документна система. А помощникът на лорда също е мъртъв. Признанието му засяга само хора, които са мъртви според законите. Вътрешната полиция също е унищожила досието си за случая. Ще ти се наложи да защитаваш недействителен човек. За света на живите не съществува нито Лисус Моам, нито графиня Крек. Така е записано в общата информационна система. Проверих!

Неговото объркване ми вдъхна дързост. Във флота не изучават гражданско-процесуалните уловки. Освен това му казвах истината.

Впуснах се в нови обяснения.

— Според закона не можеш да възкресяваш мъртъвци. Според закона мъртъвците не могат да имат документи, въобще никакво положение. Според закона не можеш да се ожениш за мъртва жена! И единственото доказателство, с което разполагаш, е една изрезка от новинарски лист — според закона тя не е доказателство!

Но не му казах, че при най-малкия намек за възможно излизане на затворник от Спитеос на бял свят затворникът ще бъде убит незабавно. Всъщност самият Хелър извади голям късмет, че знаеше за крепостта и още беше жив. При това само заради идеята на Ломбар по-скоро да го отпрати към Блито-3 и защото Великият съвет знаеше името му. Не би му стигнало въображение да разбере късмета си!

Колебаеше се. Ако успеех да го махна оттук, грижите му за графиня Крек нямаха значение. Нападнах с блестящ удар.

— Аз съм опитен в тези неща, а ти не си. Ако се заемеш колкото може по-скоро с тази мисия, давам ти думата си, че след завръщането ни ще ти помогна. Ще те ръководя в този процес, ще те напътствам. А без помощта ми няма да успееш в освобождаването и връщането й в света на хората.

Бях спокоен за обещанието си. Той нямаше да се върне, никога. Учудих се от внезапното гадене в стомаха ми. Предположих, че причината е в удара.

Погледна ме смутено и питащо и каза:

— Ще помисля.

Виждах, че не бива да настоявам повече. Страхувах се от него. Ръката ми все още вдървено стискаше дръжката на пистолета.

Излязох веднага. Бях се оказал безпомощен пред лицето на смъртта. Не можех да се опомня от уплаха!