Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (11)

Глава осма

Когато помощниците обясниха на лордовете истинския смисъл на направените от капитан Роук изводи и всеки в онази обширна бляскава зала осъзна, че целият График за нахлуването е застрашен, ужас и объркване забушуваха в мозъците им като надигаща се буря.

Ломбар свирепо бутна с лакът Ендоу и старецът си пое дъх, за да кресне гръмко в настаналата врява:

— Би ли ни казал капитанът, дали бойният инженер е съобщил още нещо в отчета си? — Ендоу се свлече в креслото, изтощен от усилието, а придружителят веднага попи устните му с кърпичка.

Отговорът можеше да се окаже много важен, затова шумотевицата стихна постепенно. Роук огледа своите документи и прехвърли няколко листа. Без да вдига очи към залата, каза:

— Тъй като е боен инженер, той е добавил още някои неща по своя инициатива.

Физически усещах как нервите на Ломбар се опъват като струни. Спрях да дишам.

— Първото е бърз оглед на планетарните системи за засичане на материални обекти. — Капитанът се вгледа отблизо в отчета. — Тук е казано, че имат електронни системи за откриване на летящи обекти… посочени са честотите, на които работят, и обсегът им. Имат спътникови съобщителни системи… ето и броя на спътниците, обсега им и наситеността на предаванията. — Роук обърна следващата страница. Усмихна се с ъгълчетата на устните си. — Бойният инженер съобщава, че когато сигналите били декодирани, повечето съобщения се оказали програми за домашни развлечения. Нямат отбранителна мрежа за засичане на наближаващи обекти от външния Космос и цялата им спътникова система може да бъде избягната лесно.

Ломбар бутна Ендоу и старият лорд извика:

— Какво друго има в отчета?

Роук прехвърли листовете.

— Казва, че поне наглед това е много приятна планета. Било голям срам, че местните хора не се грижели добре за нея.

— Това ли е всичко? — попита Ендоу след поредното напомняне с пръст в гърба.

Роук прехвърли набързо целия отчет и вдигна поглед.

— Да, това е. Няма нищо друго интересно.

Почувствах как напрежението изтича на вълни от Ломбар. Той се облегна удобно и едва не се разсмя — точно това чакаше с такова нетърпение. Този бе повратният момент за него. Оживено забърбори в ухото на Ендоу.

Лордът стана:

— Моля Короната да ми даде думата. Изводите, до които е стигнал Имперският астрограф, явно без преди това да предостави данните и на съответните управления, са твърде сериозни и тревожни. Те засягат графиците, бюджетите, субсидиите, производствените проекти, програмите за обучение и дори административните отдели на всяко представено тук управление!

Ломбар сияеше от гордост. Даже потупа одобрително Ендоу по шията.

Последствията бяха незабавни. В екипа на всяко управление избухна бъркотия. Защото си беше вярно — щом се промени Графикът за нахлуване, променят се и дейностите и първостепенните задачи в хиляди отдели на огромното и мудно правителство на Волтар. За тях това означаваше двойно, тройно натоварване. Това означаваше безкрайни съвещания, невероятни купчини от планове за преразглеждане, оставане по работните места до късно вечерта и хаос, хаос, хаос. Нищо не става за една минута. Нужно е време!

Капитан Роук свърши и излезе. Короната зае мястото му, гръмнаха гонговете, за да наложат тишина.

— Настоявам за мнението ви — каза Короната — относно възможността за незабавен превантивен удар срещу Блито-3.

Лордът на Армейското управление веднага парира:

— Нямаме резерви на разположение. С цялото начинание ще трябва да се заемат флотът и неговите звездни гвардейци.

Лордът на флота отвърна:

— Още не сме възстановили загубите на кораби, причинени от кампанията в Клитеус. Ще трябва да се оттеглим от бойни действия в Хомбиуинската война и да пожертваме многобройните завоевания, постигнати в нея. А наборът на гвардейци изостава с тридесет и девет милиона души спрямо нормативите. Трябва да държим като резерви гвардейски части поради слабостите на Полицейското управление и неспособността му да се справи с бунта на принц Мортиуай в Калабар. — Един адютант му прошепна нещо. — Освен това от Тактическото командване ми напомнят, че щом военните на Блито-3 разполагат с термоядрени оръжия, биха могли да изпаднат в паника при заплаха от космическо нападение и пак да взривят планетата си. Това няма да реши, а ще влоши вашия проблем.

Почти се чуваше как Ломбар си мърка под носа.

По-нататък Короната поиска мнението на Дипломатическото управление. Техният лорд каза:

— Моето мнение е да изпратим мисия за мирни преговори. Бихме могли да предложим на планетата техническа помощ в опазването й, а когато дойде моментът за нахлуване според графика, ще направим необходимото.

От всички страни се надигнаха крясъци „Не!“ и „Никога!“. Короната трябваше да удари гонга, за да ги усмири, но и това не помогна.

— Нали точно така предизвикахте преразходите на средства в Хомбиуинската война! — извика Лордът на Управлението по печалбите.

— Хомбиуинците се побъркаха от страх и евакуираха всичките си градове — допълни намусеният Лорд на Пропагандата. — Въобще не се пъхайте с вашите мирни мисии!

Още двама-трима процедиха през зъби „Мирни мисии!“, презрението им режеше като кама. Короната за пореден път трясна гонга така, че да го чуят.

— Налага се да съобщя на Ваши светлости, че Негово величество настоятелно изисква намирането на решение, и то на тази среща!

Неприкритата заплаха най-после донесе желаната тишина.

Ломбар оживено смуши Ендоу.

— Сега! — прошепна той. — Сега!

— Дано думите ми задоволят Короната — започна Ендоу. — Макар че силите на Външното управление са пренапрегнати свръх всякакви възможности, можете спокойно да поверите решаването на проблема на нашите умения и способности.

Голямата зала се заслуша с внимание. Не можех да повярвам. Ломбар щеше някак да измъкне колата от калта!

— Без да тревожим населението на Блито-3 — дъднеше добре насъсканият Ендоу, — възможно е да внедрим агент сред тях. Насочван внимателно и компетентно от нас, той ще може да „изпуска“ техническа информация по нормалните канали за осведомяване на тази планета. Информация, която ще спре замърсяването, без да усъвършенства отбранителните им възможности.

Сега вече всяка лъскава фигура в залата се превърна в слух. И Короната кимаше окуражително. Одързостен до крайност, чудесно подготвен и тайно потупван за кураж от трудно сдържащия се Ломбар Хист, Ендоу беше неудържим.

— Съществуват прости решения на трудностите, с които се е сблъскала тази планета. Така ще предотвратим разрухата, докато настъпи моментът за нахлуване според графика.

Шумна въздишка на облекчение от лорда на флота и „Давай нататък!“ от лорда на армията. Ломбар посегна към гърба на Ендоу. Сигнал за промяна на тактиката. Точно навреме. Ендоу внезапно стана скромен.

— Разбира се, необходими са няколко години за осъществяването на такъв план. Агентът ще трябва да се превърне в един от тях, ще трябва да действа с изключителна предпазливост. Така че ни е необходимо време и Външното управление не би искало да му досаждат всеки месец с искания на отчети за този дългосрочен проект.

— Звучи разумно — обадиха се неколцина лордове.

— И е наложително отпускането на специален фонд — допълни Ендоу. — Незначителна сума в сравнение с цената на една извънредна военна операция.

— Каква точно сума? — настоятелно попита Лордът на Печалбите.

Ломбар прошепна. Ендоу повтори на висок глас:

— Два-три милиона кредита.

Това беше решаващият удар. За тях сумата изглеждаше толкова нищожна, че от Ендоу веднага отпаднаха подозренията за стремеж да се облагодетелства с предложения проект. С тяхната власт, ако получеха подобна възможност, биха измислили какво ли не и биха поискали невероятни купчини пари. А при това положение за Ендоу нямаше да остане нищо. Или почти нищо. Значи планът беше истински, а не опит за измама.

— Добре, добре — каза Короната. — Ваши светлости, одобрявате ли този план?

Никой не възрази.

— В такъв случай — заключи Короната — ще наредя на чиновниците да подготвят решението, с което поверяваме този въпрос на дискретните усилия на Външното управление без поставяне на срокове за постигане на резултат и със създаване на специален фонд от три милиона кредита, подлежащ на промяна според обстоятелствата. Ще мога да съобщя на Негово величество, че е изработен план, че по него е постигнато единодушие и че е започнало осъществяването му.

Въздишката, изтръгнала се от душите на лордовете, беше единодушна.

Успяхме!

О, богове, Ломбар ни измъкна от фурната точно преди да ни опекат!

Честно да си кажа, не помня какво друго е ставало на срещата на Великия съвет. Все още се чудех, че главата ми си остана на раменете. И не можех да повярвам, че собственият график на апарата също остана непокътнат. Не ми се вярваше, че амбициите на Ломбар вече можеха да разцъфтят като грижливо поливано цвете. Изпаднах в благодушно безгрижие.

Когато излизахме от величествената зала, дори не подозирах, че само след едно денонощие ще потъна в ямата на най-черно отчаяние.