Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Глава седма

Когато влязох в тренировъчната зала, заварих обичайния трескав хаос. Всичко беше почистено отново и смърдеше на армейски дезинфектанти. Помощниците на Крек дресираха различни хора за бъдещите им задачи. Специален агент упражняваше уменията си за изстрелване на електронни иглени бомби. Двама бойци с метални нокти се учеха как привидно да се разкъсват на парчета без никаква вреда, освен петно изкуствена кръв. Магьосник и човекоподобно май си сменяха ролите постоянно, като всеки караше другия да изчезва от сцената.

А ето я и графиня Крек, моя дивеч. Тя никого не обучаваше, може би с това се занимаваха отскоро само помощниците й. Носеше цял искрящосин тренировъчен екип. Копринената й коса беше пристегната назад със синя лента. Блестящите обувки отразяваха светлините, докато тя се въртеше на халките в един ъгъл. Изхвърляше се във въздуха, правеше няколко бързи ножици с крака, после се обръщаше с главата надолу и успяваше да улови халките със стъпалата си. Много грациозно го правеше.

Излъчваше щастие. Когато застанах до нея, чух я да си напява лекомислена мелодийка. Видя ме и изведнъж усмивката й се стопи. Но все пак скочи от халките.

— Здрасти, Солтан — каза тя, вече нащрек.

Аз бях самото въплъщение на вестоносец — радостен, но и тайнствен. Огледах се предпазливо и съзрях едно уединено ъгълче зад някакви стари машини.

— Имам прекрасни новини за теб — прошепнах. Минах зад машините и я подканих да дойде при мен.

Тя реши да ме послуша. С бързите си погледи подчертах, че не искам никой да ни подслушва и наблюдава и че не бива никой да ни завари неподготвени. Свих пръст и я повиках да дойде още по-близо. Прошепнах:

— Току-що се връщам от височайша аудиенция.

Тази фраза можеше да означава само едно-единствено нещо.

— При Императора? — попита тя. — Точно ти?

Придадох си скромен вид. Сведох очи и опипах неловко изумрудения знак на ранга ми.

— Е, истината е, че ме приеха, защото Джетеро е толкова известен. — Знаех, че ще се хване на тази въдица. — Но в светлината на славата му всеки може да отрази някой лъч. Добрата ми съдба ме свърза с него в едно начинание.

Тя слушаше напрегнато.

— Нали разбираш — казах, — много се тревожа да не му се случи нещо лошо.

Аха, тази кучка, да я „бибип“, си въобразяваше, че още ми действат нейните постхипнотични заповеди. Кимна сама на себе си — смяташе, че много добре разбира грижите ми.

— Затова полека дръпнах някои конци — продължих с най-невинното си изражение. Пак се озърнах, за да проверя сами ли сме, пристъпих към нея и сниших глас. — Не би трябвало да ти казвам всичко това. То е най-тайната сред държавните тайни. Внушително ми обясниха, че не бива никой да чува и думичка за нея!

Успях да изобразя следа от недоумение в погледа си.

— Не знам защо почувствах такава нужда да дойда и веднага да споделя с теб.

Ах, как налапа кукичката тази гадинка с нейните номера! Погледнах я като малко момченце, а жените трудно устояват на това, нали се събуждат майчинските им инстинкти.

— А и не знам как самичък да се оправя. Страшно ми е необходима твоята помощ.

О, охотно щеше да ми помага! Всичко, свързано с Хелър, беше най-важното, ако не и единственото нещо за нея.

Продължих с доверителния си тон.

— Може и да ме накажат жестоко, че разкривам всичко. — Показах съжаление за бъбривостта си и дори се дръпнах назад. Но жените ми приличат на гъби, напоени с любопитство.

— Обещавам, че никой нищо няма да чуе от мен! — настойчиво прошепна графинята.

— Ако чуе, свършено е с мен. Но нямам друг избор, нужна ми е твоята помощ. Нека седнем някъде.

Донесох две табуретки в закътаното ъгълче. Обърнахме се към стената и така за всеки ставаше двойно по-трудно да разбере какво си говорим. Разкопчах малко туниката си и посегнах към пакета. Но не го извадих. Жаждата й да научи какво става се засили толкова, че надделяваше над способността й да мисли трезво.

— Тази сутрин, още преди зазоряване — зашепнах, въздушна лимузина от Дворцовия град ме откара тайно. Честно да ти кажа, отначало се разтреперих от страх. Помислих, че ме отвеждат на разпит. Стигнахме до двореца по обиколен път и ме въведоха през скрита врата. Озовах се в обширна зала с басейн. Признавам, не съм и предполагал, че слагат такива скъпи килими около басейните там. Наложи се да чакам половин час и да ти кажа, никак не се чувствах добре.

И после дойде той! Не вярвах на очите си, нали съвсем рядко се показва пред някого. Влезе в ослепителен сутрешен халат. Самият Клинг Надменни! Честно, едва не умрях. Стоях там, дори без да съм си облякъл поне парадна униформа.

Негово величество попита: „Това ли е служителят, който отговаря за «Мисия Земя»?“, и придружаващият ме офицер потвърди.

Императорът си свали халата и влезе да поплува. Не знаех, че плува всяка сутрин, а басейнът е инкрустиран с диаманти! Представи си само!

Стоях и чаках, уплашен до припадък, не знаех в какво съм се провинил. След малко Негово величество излезе от басейна, изтегна се на възглавници и двама от неговите жълтокожи започнаха да го парфюмират. Посочи място пред себе си и придружителят ме избута натам.

Негово величество каза: „Винаги съм вярвал, че Джетеро Хелър е един достоен мъж.“

Както и очаквах, тя реагира мигновено. Очите й се разшириха. Сто и десет планети, десетки милиони офицери — никой не би очаквал от Императора, колкото и блестяща да е паметта му, да знае името на някакъв си младши офицер. Сега тя алчно поглъщаше всяка моя дума. Казах си — сама си го изпроси, кучко, и ще си получиш заслуженото. Продължих:

— После Негово величество ме погледна въпросително и каза: „Значи има някаква друга причина да се отлага отпътуването за изпълнение на мисията. Затова заповядах да те доведат тук да отговориш на въпроса ми!“

Вече очаквах да произнесе смъртната ми присъда. Е, не мога да твърдя, че съм от безумно храбрите. Боя се, че трябваше да призная някои неща. Не, не — добавих припряно, — недей да подскачаш така! Всичко свърши чудесно.

Вълна от веселие ме заля при тези мои думи. „Чудесният“ им край щеше да означава пълна съсипия и за двамата.

— Прости ми, графиньо. Аз съм офицер и знам как да изпълнявам дълга си. Дори като ти разкривам това, излагам себе си на опасност. Но какво друго можех да направя? Между другото — леко се отклоних от темата — Джетеро показа ли ти изрезката? Онази, в която пишат и за теб?

Тя вероятно не знаеше, че и аз бях посветен в цялата история. Кимна. Аз продължих:

— Досега не бях чувал за това. Ако знаех, щях да предприема нещо по-рано. Но да свърша разказа си. Бях принуден да разкрия на Негово величество истинската причина за отлагането на мисията.

Почти чувах как сърцето й лудешки бие в гърдите.

— Негово величество много се разсърди. Каза ми, че най-мащабни и тайни държавни дела зависят от успешния край на мисията. Стори ми се твърде разгневен и само като си помислих, че това би могло да навреди на Хелър, стомахът ми се сви от болка! Ужасно понесох тази мисъл.

Лековерна кучка! Мислиш си, че още ми влияят твоите внушения. Ще ми платиш, да ти го „бибип“! Само как кимаш многозначително!

С дълга въздишка показах колко болезнено бе преживяването ми. И подхванах отново лъжите си.

— Колкото и зле да се чувствах, просто трябваше да му се примоля. Да ти кажа право, дори жълтокожите, които го мажеха с парфюми, се уплашиха, че някой се осмелява да моли Императора за нещо. Но макар и да не ми е известна причината, отчаянието ме тласкаше неудържимо.

Казах му, че и аз знам, и той също — Джетеро Хелър е единственият, който може да изпълни мисията на Блито-3. Той прие довода ми, защото Джетеро бе извършил и първоначалните наблюдения. И тогава направих нещо, което никога не съм си представял, че е възможно. Предложих… помисли си само, предложих нещо на Клинг Надменни! Не знам откъде се събра толкова смелост у мен… но предложих решение — ако изчезнат личните проблеми на Джетеро Хелър, мисията ще започне незабавно!

И знаеш ли какво направи той? О, напълно очевидно е защо е наш Император! Още същия миг извика писари и започна да им диктува. Записаха всичко. После се обърна към мен и каза: „Никога не си позволявай мисълта, че не се грижа за добруването на своите офицери и другите си поданици. Силата на властта отчасти се крепи и на справедливостта. Но както виждаш, вторият документ остава неподписан. Не можеш да си представиш колко важна е за държавата тази мисия. Заеми се с нея.“ Махна да ми дадат документите и да ме изведат.

Озърнах се крадешком, за да се уверя, че не ни обръщат внимание. Дори шумът на тренировъчната зала беше като далечно ехо. Отлепих пакета от корема си.

Почтително разгърнах първия документ и го завъртях към нея, за да го прочете.

Украсеният с винетки и емблеми, грижливо изписан текст гласеше:

„СЕКРЕТНО

ДА НЕ СЕ ПОКАЗВА ПРЕД НЕУПЪЛНОМОЩЕНИ ЛИЦА

НЕКА ЗНАЯТ ВСИЧКИ:

Ние, Клинг Надменни, Върховен и Безспорен Повелител на обширни царства и галактики, звезди и планети, известни в цялата Вселена като Волтарианската конфедерация, Император на всички владения, завладени и още незавладени,

с настоящото тайно повеляваме:

МИСИЯ БЛИТО-3, секретна и жизненоважна за държавата, от днешна дата да бъде проведена с най-голяма експедитивност, бързина и ефективност, без никакви компромиси и бавене.

Даваме ненарушимата си Императорска дума за следното:

Когато Джетеро Хелър, ранг Х, боен инженер от флота, приключи успешно горепосочената МИСИЯ, макар че тя е лесна и не крие опасности, ще бъде подходящо възнаграден. Тук отбелязваме, че той е служил като боен инженер на предните линии три пъти по-дълго от средната продължителност на живота в тази професия и е неразумно да се очаква, че ще може да оцелее още по-дълго. Следователно заявяваме:

След завръщането на упоменатия Джетеро Хелър, при единственото условие, че бързо е довел мисията до пълен успех, той ще бъде назначен като Имперски служител в Дворцовия град, освободен от продължителните отсъствия и опасностите във флота.

ПОДПЕЧАТАНО, ПОДПИСАНО, УТВЪРДЕНО, ЗАВЕРЕНО И ЗАВЕДЕНО НА НАСТОЯЩАТА ДАТА:

КЛИНГ НАДМЕННИ

ИМПЕРАТОР!“

Тя едва дишаше. Всички тези приказки за секретност! Колко хитро постъпих! Точно премерих всяка своя дума. А кучката седеше насреща и очите й сияеха като звездици!

След малко като че ли се опомни.

— Ти каза, че документите били два.

— Да, но другият не е подписан. Негово величество прояви изключителната си разсъдливост. Иска нещо в замяна. Иска тази мисия. Обеща да подпише втория документ, ако му бъде представен след успешното приключване на мисията. Виж какво пише в него.

Разгънах втория фалшификат пред очите й. Също бе украсен и грижливо написан.

„СЕКРЕТНО

ДА БЪДЕ ПОДПИСАН СЛЕД УСПЕШНОТО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА МИСИЯ БЛИТО-3

НЕКА ЗНАЯТ ВСИЧКИ:

Ние, Клинг Надменни, Върховен и Безспорен Повелител на обширни царства и галактики, звезди и планети, известни в цялата Вселена като Волтарианската конфедерация, Император на всички владения, завладени и още незавладени,

с настоящото тайно повеляваме:

Особата от женски пол, някога позната като Лисус Моам, от рода Крек и затова също позната като графиня Крек, след предсмъртното признание на истинския подбудител на многобройни престъпления се възкресява от света на мъртвите и й се възстановяват не само документите и самоличността, но и всички земи, някога притежавани от благородния род Крек.

На упоменатото лице даваме и Императорското си благоволение да се омъжи за Джетеро Хелър, но само след като бъде назначен за Имперски служител при преместването му от флота.

НЕВАЛИДНО, ПРЕДИ ДА БЪДЕ ПОДПЕЧАТАНО, ПОДПИСАНО, УТВЪРДЕНО И ЗАВЕРЕНО, НО ЗАВЕДЕНО НА НАСТОЯЩАТА ДАТА КАТО ДОКУМЕНТ С ПРЕДСТОЯЩО ПРЕДСТАВЯНЕ ЗА ПОДПИС.“

Бузите й горяха от вълнение, а очите й се изцъклиха от стъписване. Едната й ръка потрепваше пред гърдите. Не й беше много лесно да си поеме дъх.

Аха, кучко, хвана се! Вече гледаш нависоко, нали? Прибрах документите в папките, после във водоустойчивия плик.

— Сега виждаш — продължих невъзмутимо, — че спестих на скъпия ти Джетеро тревогите и неприятностите на юридическата безсмислица по възстановяване на твоята самоличност. Всичко, което трябва да направи, е да подхване бързичко мисията, да я завърши, без да се тутка, да се върне, да представи тези документи в двореца и остатъка от живота си ще прекарате като в прекрасен сън.

Голямо удоволствие беше. Хелър нямаше да се върне никога. А човекът, представил тези фалшификати в Дворцовия град, дни наред би се молил да го споходи смъртта, преди да го довършат. Разбира се, чак дотам нямаше да се стигне.

— Има само една пречка — казах аз.

Тя отведнъж съсредоточи вниманието си.

Заговорих гладко:

— Предполагам, че Джетеро няма да се съгласи с освобождаването си от флота. Нали го знаеш какъв е — това би било равносилно на смъртна присъда за него.

Тя се замисли. Явно съзнаваше, че в думите ми има истина. А аз не спирах:

— Ето за какво ми е необходима твоята помощ. Аз съм ръководител на мисията и се предполага, че само аз знам за съществуването на тези документи. Страхувам се, че Джетеро ще побеснее и ще се опита да използва влиянието на разни свои приятели, за да промени всичко. И Императорът ще се разгневи невъобразимо. Това би означавало Джетеро да се изложи на голям риск.

Тя виждаше опасността.

— Нека да говорим разумно. Тази мисия е съвсем лека, нищо страшно няма. Колкото по-скоро тръгне, толкова по-скоро ще се върне. Трябва да ми помогнеш — без да му казваш нищо за документите, ще го убедиш да тръгне, да се справи за нула време с мисията и да се върне. Ще се наложи да използваш всичките си женски уловки. Мога ли да разчитам на тази помощ?

Наблюдавах я, лицето ми с нищо не издаваше истинското бъдеще на Хелър. Графиня Крек премисли всичко много грижливо.

— Ще го направя, но при едно условие.

Чаках.

— Ако се съгласиш аз да съхранявам документите, ще направя всичко по силите си, за да убедя Джетеро да тръгне незабавно и да се върне по-бързо.

Въобще не се учудих. Бях помислил предварително за тази възможност и пресметнах, че и така опасността някой да разкрие документите остава нищожна. Дори се радвах, че тя ще държи при себе си тези фалшификати. Сякаш полагах голям печат на смъртта точно по средата на хубавото й челце. Да я „бибип“!

— Ако ми обещаеш най-сериозно — казах на свой ред, — че няма да ги показваш на Хелър и няма да му споменаваш за тях, можеш да ги задържиш. Но — добавих съвсем правдиво, макар и с едно наум — много е опасно за теб. Това са Имперски документи и човек в твоето положение рискува, като ги притежава.

— Все пак може да се случи — отвърна тя, — че ти, така да се каже, ще ги забуташ някъде. Мисля си, че е по-сигурно аз да ги съхранявам, нали, Солтан? Така ще се появят на бял свят, когато е необходимо.

Тъжно поклатих глава.

— Би трябвало да проявяваш повече доверие към мен. Не ще навредя на Хелър.

И тя това си въобразяваше.

Взе водоустойчивия пакет, провери дали документите са все още вътре, затвори го и го закрепи на тялото си. Когато оправи дрехите си, по нищо не личеше, че крие нещо.

После ме удостои с поглед.

— Длъжна съм да ти благодаря, Солтан. Напълно заслужи моята признателност.

Благодареше ми, че й забих нож в сърцето!

Тръгнах си.

По обратния път към Правителствения град насила се въздържах от радостни крясъци и кикот. Допълнителната власт, която получих, беше като маслото върху филийката. Само с една думичка да намекнех, щяха да я претърсят и поверят на грижите на специалисти по бавната смърт чрез изтезания. Е, това не влизаше в сметките ми. Но така ми ставаше по-весело.

Големи усилия ми струваше да се успокоя. Още много работа имах. Твърде много работа! Това беше само началото!