Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

МИСИЯ ЗЕМЯ. ТОМ 1. ПЛАНЪТ НА НАШЕСТВЕНИЦИТЕ. 1995. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Mission Earth / L. Ron HUBBARD]. Печат: Полиграфия, Пловдив. С карта. Формат: 18 см. Страници: 700. Цена: ----. ISBN: 954-422-030-5 (многотомно). ISBN: 954-422-031-3 (т. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Глава десета

На сутринта се отбих в хангара да преценя положението.

И без това не се съмнявах в плановете си, а сега заварих живо доказателство за стойността им. Вътре гъмжеше от екипи на предприемачи — като ята насекоми! Така бързаха, че всеки момент очаквах някой да си строши врата!

Плочите от бронята на влекача отдавна бяха закрепени по местата си. Сега крановете спускаха дълга перка, като онези по гърбовете на рибите.

Хелър както винаги стърчеше горе и насочваше товара, всичко ставаше много бързо! Преди да се опомня, перката вече застана, където той я искаше, и работниците се скупчиха около нея, за да я монтират, а Хелър се спусна към пода с куката на крана. Видя ме и затича към мен.

Изтръгна пачка хартии от задния си джоб и ги набута в ръцете ми.

— Това са приключените работи. — Стори ми се запъхтян, съвсем нетипично за него. — Проверих ги до една. Цените са истинските, тестовете са успешни. Моля те, подпечатай ги с твоята карта… ето тук, долу, под номера на всяка сметка.

Сякаш с магическа пръчка ми предостави опора, на която да се облегна и да се заема с документите. Започнах да подпечатвам.

— А какво стана с тази склонност на двигателите „Бъдеще-минало“ да се взривяват? — попитах го. — Изобрети ли нещо?

Той май въобще не си спомняше. Видя кацащо пътническо возило от флота. От него излезе млад офицер. Отзад вървеше ординарец с две малки чанти, приличаха на калъфи за камери. Хелър си прибра подпечатаните сметки и припряно тръгна да посрещне новодошлия.

Който се оказа не друг, а офицерът от Флотското разузнаване, проверил документите ми след побоя в онзи клуб! Така гласеше и надписът на джоба му отпред — ФЛОТСКО РАЗУЗНАВАНЕ.

Стиснаха си ръцете. Хелър каза с щастливо нетърпение:

— Значи успя да ги донесеш!

Ординарецът му подаде калъфите и се ухили весело. А офицерът додаде:

— Последните два в наличност. Нали знаеш, че отдавна не ги използват. Престанаха да произвеждат регулируеми темпоскопи още когато се отказаха от двигателите „Бъдеще-минало“ в малките кораби.

Хелър тържествуваше над отворения калъф.

— Чудесно!

— Трябва да ми обещаеш, че няма да попаднат в ръцете на цивилни — добави приятелят му от Флотското разузнаване. Пъхна в ръцете му и разписка. — Да ти кажа, интересни са тези нещица. Преди да ми се обадиш, не бях и чувал за тях. Познавах само големите, тромави и неподвижно монтирани темпоскопи в бойните кораби.

Хелър извади машинките, за да се увери, че са изправни. Зъбеше се доволно, докато ги проверяваше. А за мен си бяха непознат вид малки камери и нищо повече. Приятелчетата от флота са луди — хлапета, които се радват на играчките си. Хелър подпечата разписката със своята карта.

— Няма да искам да ме развеждаш из кораба — каза оня от разузнаването. — Явно си готов да го пришпориш.

— Точно така! — заяви Хелър. — Никакво време не ни остана! Много съм ти задължен, Бис.

Пак си стиснаха ръцете и Хелър препусна с калъфите в ръце. Изкрещя нареждане на някакъв предприемач и се гмурна в кораба. Само след миг се появи, но вече без калъфите и със скорост пет пъти по-висока от нормалната се метна към поредния екип специалисти.

Усмихвах се щастливо сам на себе си. Номерът мина! Графиня Крек му беше влязла под кожата предната нощ, както само жените могат, стига да си втълпят нещо. Хелър се стремеше като ракета към съдбата си, при това бясно желаеше да я срещне в цялата й мрачност.

Не си струваше усилието да отговарям на подигравките на офицера от Флотското разузнаване. Нека си съска. Всичко вървеше според желанията ми!

Бях си съставил график за целия ден. Сутринта се възползвах от фалшивата електронна карта на Прахд Битълстифендър, която скоро щеше да бъде заличена от системата, и извлякох от главния пулт всички необходими фирми. Знаех точно какво продават. Тази, която си избрах да посетя първа, беше и най-голямата сред тях. По получаваните от фирмата държавни поръчки се уверих, че са затънали до бизнесменските си шии в корупция.

Кратък полет до Търговския град и вече се представях в приемната на санитарно чистия, надменен и огромен офис на директора на „Целологични прибори и материали Занко“.

През високите прозорци се откриваше безкрайна панорама на потъналите в индустриална мъгла покриви на Търговския град.

Секретарят явно си мислеше, че бях твърде жалък, за да искам среща със самия шеф — опита се да ме накара да седна и да чакам. Казах му:

— Слушай, канцеларски плъх такъв, поръчките за милиони кредити никого не чакат. Веднага ме пусни да вляза!

Това предизвика желаните от мен обаждания, поклони и отворени врати.

Шефът им, огромен лъскав началник, облечен според последната мода в блещукащ делови костюм, протегна своята огромна, хлъзгава, стерилно чиста ръка в ръкавица, раздруса моята и ме покани да седна в най-разкошното кресло за гости. На светещата табела върху бюрото му беше внушително изписано КОЛТАР ЗАНКО.

Казах си безмълвно — Колтар, предстои ти да направиш богати някои хора. На глас изрекох:

— Директор Занко, отдавнашният близък приятел на семейството ми, професор Гирант Слахб, препоръча вашата фирма. Искрено се надявам, че сте готови да доставите каквото поискаме от вас.

О, несъмнено той и фирмата били насреща! Предложи ми спрейче, за да се преборя с умората на деловия човек. Предположих, че по включената съобщителна система бе чул за милионите кредити.

— Работя по секретен проект — казах и му представих номера на проекта. — Не мога да ви кажа нищо повече от регистрационния номер, но ви предлагам поне него да проверите със своите компютри. Както и електронната ми карта. — Продиктувах му и нейния номер.

Сигурно секретарят му подслушваше на апарата си. Още преди да запаля грамадната димна пръчица, връчена ми от Занко, секретарският глас прогърмя от пулта на бюрото:

— Всичко е точно, шефе. И двата са действителни. Неизразходваната сума е около двадесет и пет милиона кредита.

Това не беше изненада за мен. Предната нощ проверих сметката. Много дни щяха да минат, докато Ломбар и Ендоу съчинят достатъчно компании, фалшиви поръчки и фактури, за да изпомпат такава огромна сума. Но някои от сделките трябваше да бъдат истински и аз възнамерявах да им помогна малко, въпреки забраната на Ломбар да се облажвам.

Занко стана още по-дружелюбен. Подхвърлих двата списъка върху бюрото му.

— Можете ли да ги изпълните изцяло?

— Обикновено — съобщи ми той величествено — тези въпроси се уреждат чрез нашия отдел за продажби, обаче…

— Секретният характер на проекта и обемът на поръчката…

— Ясно. — Но той се понамръщи. — Поръчките по двата списъка не биха надвишили една трета от милиона по предварителна оценка.

— И затова бих искал да изключите пулта си.

Усмихна се и докосна един-единствен клавиш. Всички светлинки по бюрото му изчезнаха.

— Всъщност ще се наложи да удвоим сметката. Половината от сумата ще преведете незабелязано на Ломбар Хист, Главен директор на апарата.

— Аха — отрони той. Но ми изглеждаше малко обезпокоен. — Все пак така стават само две трети от милиона.

Бях забелязал тлъст каталог на бюрото. Получих любезното съгласие на Колтар да го използвам. Извадих писалка и започнах да го прелиствам, като отбелязвах всяко интересно за мен нещо и изписвах количествата на поръчките — електрически скалпели, контейнери за мигновено загряване, седем разновидности инжекционни апликатори за обезболяващи разтвори, предпазни престилки… и така нататък.

Той търпеливо изчакваше.

Въображението ми се изтощи. Взех основния списък и учетворих поръчката за полезните неща, които бързо свършват — разни химикали и енергийни пакети. Вече стигаха за закърпването на една-две армии.

С интерес установих, че той през цялото време пресмяташе с малък джобен компютър. Или зрението му беше превъзходно, или знаеше точно кои стоки на кои страници от каталога са описани.

— Но и така без удвояването имаме само четиристотин и шестдесет хиляди — оплака се той.

— Ами добре, ще ви кажа какво ще направим. Предполагам, че имате някои по-екзотични изделия, които не рекламирате. Прибавете и тях към поръчката. И надуйте истинската сума до четиристотин и деветдесет хиляди кредита.

— А защо да не бъде половин милион? — попита той.

— Защото ще понагласите цената на някои от стоките ви и така ще направите всичко половин милион, но ще ми дадете десет хиляди в налични.

О, за него не било проблем. Поиска позволение отново да включи бюрото си и след секунди в кабинета му се тълпяха по-младши началници, счетоводители, отговорници по складовите наличности, отговорници по транспорта и хора, които просто им носеха принадлежностите, докато те изписваха безбройни накладни, фактури и инструкции. Прекрасно въплъщение на върхова деловитост.

Аз си придадох величествено изражение и пуфтях с прекомерно дългата димна пръчица. Скоро всички се изнесоха и оставиха купища хартии на бюрото. Колтар очакваше да извадя картата си и да се заема с подпечатването им. Вместо това отворих още едно спрейче под носа си.

— Още нещо остава — казах му. — Вземете някой малък лист — ей онази синя бланка ще свърши работа — и напишете: „До офицер Грис. Смятам вашето искане за персонална комисионна за възмутително и отказвам да го изпълня. Ние се занимаваме с честен и законен бизнес.“ И се подпишете.

Той ме послуша и ми подаде изписаното листче.

— А сега — подсетих го — десетте хиляди!

Някой от чиновниците вече ги беше донесъл. Във фабрична опаковка, която не биеше на очи. Подаде ми ги. Не проявих дребнавост да ги преброя. Ние, магнатите на бизнеса, трябва да си имаме доверие.

Започнах да подпечатвам. Всеки път, щом картата ми допреше хартията, усмивката му сякаш се разширяваше с половин инч. Когато приключих, главата ми като че се разцепи на две. Стори ми се прекалено доволен. Смяташе да пробута некачествени изделия или химикали.

— Като Главен инспектор на проекта — му казах — съм длъжен да ви предупредя, че ще направя рекламации за всеки недостиг, за негодни химикали или грешки в опаковането на пратките.

Усмивката му леко се сви.

— А ако Ломбар Хист някога научи за тези десет хиляди, ще заявя, че всичко е пристигнало негодно за употреба.

Той ме изгледа мълчаливо. После скочи и раздруса ръката ми.

— Аз високо ценя своите взискателни клиенти, офицер Грис. — Разсмя се. — Ние постигнахме пълно разбирателство помежду си.

— Ще мина през вашия експедиционен отдел и ще ги уведомя закъде да адресират поотделно двете пратки. Ще им поискам и петдесет резервни етикета, за всеки случай — нещо може да се отлепи по пътя.

Колтар ми връчи пакета. Сложих го заедно със синята бланка в стара торба, която носех сгъната в джоба си. Той ме придружи до експедиционния отдел, в който кипеше оживление, а след това чак до аерокара. Дори ми махаше с ръка, когато излетяхме.

— Вече богат ли съм? — вкопчи се в мен Ске.

Пъхнах в лапата му десет кредита.

— Богат си.

А в себе си усещах топлина като от цял галон червена искряща вода.

Изведнъж вече не бях беден! Можех да си купя колкото искам кексчета и горещ „главотръс“!

— Някакъв тип следеше нашия аерокар — каза Ске. Не изглеждаше щастлив като мен. — Мисля си, че някой се е лепнал за вас.

— Дрънкаш глупости! — сопнах му се аз. — Кой би си направил труда да се занимава с абсолютно законна сделка на държавата? Ей там долу виждам заведение с „главотръс“. Кацни, за да закуся.

Нямаше да позволя на никакви щуротии да ми провалят този чудесен ден!

Сега и небесата не могат да ти помогнат, Хелър, казах си, докато хищно впивах зъби в първото кексче. Един умен Грис може и да не е достатъчен да се справи с теб. Но един умен и богат Грис е направо несъкрушим! Свършено е с теб!