Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Глава четвърта

В залата миришеше на вкисната пот, гниеща кръв и озон — белезите на апарата. Дим от бича и сажди от изгорен плат се носеха из въздуха. Петната зеленикава светлина криеха гадни тайни из сенчестите ъгли.

Графиня Крек кротко се запъти към подиума до вратата, върху който се намираше бюрото й.

Хелър се раздвижи. Очите му любопитно се взираха в хаоса от машинарии из залата, измислени да причиняват шокове, гърчове и болка.

Графинята ме видя. Очите й бяха безизразни. Качи се на подиума и отвори уста да каже нещо. Знаех предварително какво ще бъде. Закъсняхме повече от час за началното обучение на Хелър. Сега щеше да ми смъкне кожата без никакви страсти, ивичка по ивичка.

Но тя не продума. Погледът й се закова в Хелър.

Леко присвил очи, за да вижда по-добре, той се отдалечаваше от нас. Огледа първата машина. Беше приплеснато грозно съоръжение с явни признаци на разпадане. Ако сложите човек вътре, можете да му опържите мозъка с най-различна и точно отмерена сила. Хелър направи нещо със стърчащото отстрани лостче и вдигна капака на захранването, отдолу се показа прашна плетеница схеми и проводници. Той започна да бърника във вътрешностите на машината и сигурно обърка нещо, защото извади скъсан кабел и го заразглежда.

Усещах се като ледена буца. Никой не си позволяваше да се докосне до уредите тук. Бързо преместих поглед към графиня Крек. Тя стоеше неподвижно и се взираше в Хелър. Лицето й не изразяваше нищо. Както винаги. Тази жена беше прекрасна като изваяние на богиня върху църковен олтар, но не по-топла от камъка на статуя. Или по-студена, кой знае. Не смеех да дишам. Не знаех какво би направила, за да прекрати това нахлуване в нейната недосегаема територия. Подготвих се за най-лошото.

Всъщност мисля, че Хелър не я видя, когато тя застана на подиума до вратата. Мястото беше зле осветено, а той сякаш омагьосан обикаляше машините. Разположени покрай стените, те представляваха наистина неприятна гледка. Отиде при следващата — бъркотия от разкривени и извити лостове и внушителни двигатели. Служеше за разтягане на сухожилия и макар че някой би си помислил колко е полезна за акробати и танцьори, беше продукт на специалистите по изтезания. Той прокара пръст по лежанката и огледа мръсотията. Извади един от онези звездообразни парцали, които инженерите използват за почистване, и изтри пръста си.

Навсякъде по следващата машина бяха прикачени малки резервоари за течности, изобилстваха разни тръби и ремъци. Нейното предназначение беше последователно да замразява и препича човешкото тяло, да го удря с резки смени на температурата и да го освобождава от излишните тлъстини. Тази машина също беше от арсенала на мъчителите. Хелър отвори един резервоар и надникна вътре. Поклати глава и продължи нататък.

Главата на графиня Крек се въртеше след него и от мястото си вече не можех да виждам очите й. Не исках да си представя какво ще направи. През последните две години тя доста кърваво доказа, че е готова и способна да убива.

Хелър разглеждаше следващата машина. Множеството електроди бяха разположени така, че да допират различни части на вързаното хоризонтално тяло. Имаше и нещо като прожекционен екран. Нещастното, омотано в ремъци същество трябваше да получава удари с високо напрежение и едновременно да следи изображенията. Хелър дръпна капака на трансформаторите и пъхна глава вътре. После извади от джоба си миниатюрно фенерче и се пъхна още по-дълбоко. Дори не си направи труда да затвори капака и тръгна към следващата машина.

Графиня Крек бавно се въртеше на място и го гледаше.

Следващото приспособление се отличаваше с огромните слушалки, които се прилепяха към главата на жертвата. Щом го включеха, излъчваше помитащи звукови вълни. Звукът затихваше и гръмваше отново. Познавах тази машина и другите наоколо, защото в стаите за разпит се срещаха техни подобия. Бихте могли да ги наречете и „обучаващи уреди“, но освен това лесно докарваха хората до агония. Хелър помръдна два-три превключвателя, вдигна рамене и отмина.

Имаше още машини — една мъчеше със светлинни лъчи, друга потапяше в потоци електричество, а за останалите нищо не знаех. Но Хелър вече не се интересуваше от тях.

Затова пък графиня Крек не загуби интереса си към него. Вече стоеше така, че виждах само гърба й. На подиума зад нея имаше стол и тя сложи ръка на високата облегалка. Помислих, че ще го хвърли, но пак застана неподвижно.

Хелър, без да усеща заплахата от страна на зрителя си, лениво тръгна към издигнатата тренировъчна платформа в далечния край на залата. Сега вниманието му се насочи от машините към атлетиката. Голям стофунтов чувал, с който акробатите се упражняват за подхвърляне и премятане на партньорите си, лежеше на пътя му. Той го вдигна небрежно и го накара да се завърти бързо на върха на пръста му. Пусна го на пода и се огледа.

Няколко халки бяха окачени на дълги въжета, които се събираха в средата на тавана. Една от тях беше захваната с кука за стената. Хелър подскочи, освободи я и без да прекъсва движението, полетя под халката към нас в дълга красива дъга. Очевидно това му се струваше по-лесно, отколкото да използва краката си за ходене.

На тридесет фута от нас той се вдигна над халката с една ръка и направи пълно завъртане. Чудесно изпълнение.

Вече беше на десет фута, когато се пусна. Приземи се безупречно на крака и застана на три фута пред графиня Крек.

Видя я. Изпъна се като пружина. Сякаш някой включи лампа в него.

— Здравей! — каза той. — Здравей, здравей, ЗДРАВЕЙ! Какво прави прекрасно същество като тебе в такова място?

Замалко да опразня обувките. Всеки космонавт във всеки нощен клуб на всяка една от хилядите планети е казвал точно това на всяка проститутка вече хиляди години наред. Та туй е най-изтърканият израз във всеки език. Това си е чисто сваляне! А тя беше убивала мъже само защото са посегнали да я опипат. Казах си наум — сбогом, Хелър, сбогом, мисия! Стиснах здраво взривострела.

Но тя няколко секунди не помръдна. Изведнъж, сякаш й се подкосиха краката, се свлече на стола и извърна лице.

Седеше и нищо не правеше. Очите й се заковаха в една точка на крачка пред ботушите. С нисък напрегнат глас, без да поглежда Хелър, каза:

— Не бива да говорите с мене. — Последва мълчание. Тя като че потъна надолу в стола, настръхнала, затворена в себе си. — Недостойна съм за това. — Просто монотонно мърморене. — Аз съм прогнила. Аз съм зла. Не съм подходяща да говоря с вас.

Чух дълга болезнена въздишка. Седеше като закована и изведнъж изплака:

— За пръв път от три години някой ми говори човешки!

И избухна в ридания! Хелър явно се разстрои твърде силно. Коленичи до нея и се пресегна да хване ръката й. Помислих си — о, не, не, не, не я докосвай! И за по-малко от това е убивала.

Но тя и пръст не помръдна. Седеше с опряна в гърдите брадичка и плачеше!

А коленичилият Хелър държеше ръката й.

Чаках да видя какво ще последва. Нищо. След малко се затътрих към рафта с хипношлемовете и започнах да тършувам. Полето, излъчвано от тях, потапя човек в хипнотичен транс, а касетите се пъхат в гнездо на самия шлем, така обучението в най-различни области става съвсем бързо. Самият аз научих едновременно английски, италиански и турски.

Хелър още стоеше на колене на подиума до нея. Сълзите съвсем измокриха гърдите на графинята и без да пуска ръката й, той бръкна в джоба за червената си инженерска кърпичка и я пъхна в пръстите на другата й ръка. Но тя не си изтри сълзите с нея, а я притисна към устата си, за да заглуши хълцащите ридания, които сякаш щяха всеки миг да я разкъсат на парчета.

Казах си, че така доникъде няма да я докараме. Денят се изнизваше, без да сме свършили работа. Но не смеех да отида при тях.

Прошепнах заповед в комуникационния си диск двама часови да застанат пред вратата. После се измъкнах в коридора и когато пазачите дойдоха, наредих им да не изпускат Хелър от очи. Отидох в целологичната лаборатория. Не видях Кроуб, но и без това не ми трябваше. Накарах един от асистентите да се заеме с лицето ми — той проми раните и отоците, намаза ги с клетъчна култура от личната ми бутилка (приспособяват ги за всеки поотделно), после залепи нови парчета фалшива кожа отгоре. Вече изглеждах по-добре. Надявах се поне този път лепенките да издържат, въпреки че се потях ужасно.

Върнах се в залата.

Хелър още беше на колене до нея и тя още притискаше кърпичката до устата си. Още плачеше!

Какъв съсипан ден! Нищо, абсолютно нищо не постигнах! Знаех къде са езиковите записи. В края на краищата нали моят предишен отдел беше осигурил материалите за Земята! Не знам защо, но на Блито-3 записват какви ли не езикови курсове. Там ги продават търговци. Трябваше само да ги допълним с думи от стандартния волтариански и да ги презапишем на нашите устройства. Там също издават всякакви детски книжки, затова всеки може достатъчно бързо да се научи да чете и пише. Рат и Търб, най-добрите волтариански агенти на онази планета, бяха прибавили и свои записи на различните диалекти. Разполагахме с цели кубически ярдове езикови записи от Земята и материали за обучение. Винаги са ме разсмивали строгите предупреждения, напечатани по книгите и касетите, че препечатването и презаписът са забранени и че някаква група, известна като „ФБР“, щяла да се разправя с нарушителите! Ами пожелавам им късмет! Порових в чекмеджето с етикет „Блито-3“ и реших да си запълня времето.

Доколкото можех да преценя, географските райони, които ние наричаме „зони на операцията“, в случая с Хелър щяха да бъдат три: Вирджиния, Вашингтон и Ню Йорк. Нямаше да прекара много време в Турция, да ни пазят боговете от такова нещо. Открих „Вирджински акцент“, но никакво споменаване за „Вашингтонски акцент“ и се отказах. После се оплетох в невероятното множество „Нюйоркски акценти“. Накрая съзрях бележка:

„Акцентът «Айви лийг» е присъщ на издигнатите социални слоеве в района на Ню Инглънд, Съединени щати.“

Погледнах картата и се уверих, че Ню Йорк е почти в Ню Инглънд, и си казах, че и това ще свърши работа. Моя английски усвоих с „търговски неопределен акцент“, който включваше и умението да се подражава на местния говор. Но не вярвах Хелър да има време за това. Спрях се на „Вирджиния“ и „Айви лийг“.

Картината на подиума като че излъчваше по-малко напрежение. Не си говореха. Тя вече не плачеше толкова отчаяно. От червената инженерска кърпичка капеха тежки капки. Зачудих се какво ли се опитва да постигне графинята. Мина ми през ума да предупредя Ломбар, че тази жена може би замисля дълбоко законспириран опит за бягство. Не си представях какво искаше да направи в момента. Ако готвеше заговор, трябваше да говори. А тя не продумваше. Всички знаеха толкова добре, че графиня Крек е опасна, та може би в момента само откривах още една страна от тази опасност. Както и да е, никой не може да разбере жените.

Най-сетне тя проговори. Много тихо. Вече не хълцаше.

— Ще се оправя.

Хелър също шепнеше:

— Сигурна ли си?

Тя кимна. Заизтрива лицето си с червената кърпичка.

Добре! Току-виж, успеех да спася остатъците от деня. Махнах на Хелър и той дойде при мен. Знаех как се работи с хипношлемовете. Щом специалистът по обучение нямаше намерение да помогне, просто щях сам да се справя с работата. Това е нещо обикновено в апарата, както е съставен от побъркани, бесни и престъпници.

Пъхнах касета в гнездото на шлема и се канех да го нахлупя върху главата му. Той го погледна любопитно и вместо да ме остави да правя каквото си знам, измъкна го от ръцете ми. Заобяснявах какво е това и за какво служи. Той не ми обърна внимание.

Застана пред шкафа и започна да рови из чекмеджетата. Остави настрана шлема и напъха ръце още по-надълбоко. Откри плейър, отделен от шлема. Взе първата касета, обозначена „Елементарен английски. Айви лийг“, и я сложи в плейъра. Занесе всичко на подиума и седна до бюрото.

Графиня Крек още си седеше на стола. Но никой не сяда на нейното кресло до нейното бюро! Тя пак не каза нищо.

Хелър включи плейъра, който имаше малък високоговорител. Натисна едно копче. Записът изрече:

— Казвам се Джордж.

Хелър изпъшка:

— О, не, не, не!

Извади от джоба си малък комплект инструменти. Отвори плейъра отзад и след секунда шепата му се напълни с детайли. Вдигна глава и ми каза:

— Извикай един от вашите техници по електронно наблюдение.

Аха, значи знаеше, че стените в Спитеос имат очи и уши. Е, не му трябваше особен талант, за да се досети. Каквито времена настанаха, вече всичко има очи и уши. Включих комуникационния си диск.

Хелър надяна чифт топлоустойчиви ръкавици. Взе малка топлинна резачка от комплекта и се захвана с детайлите на плейъра. Нарязваше миниатюрно зъбно колелце. То се нажежи до червено в ръцете му. Тази работа обикновено става с прецизни машини. Но той като че се справяше без затруднения.

Графиня Крек го наблюдаваше.

Техникът се появи. Хелър му поръча:

— Донеси ми резервна част 435-м-67-д-1.

Ами сигурно знаете що за хора са техниците. Но в Спитеос са събрали най-гадните измежду тях. Готвеше се да избълва поток като: „Тая няма да я бъде, щото еди кво си“. Но нямаше и най-малката възможност. С езика и тона на флота Хелър продължи:

— Несъмнено разполагате с преобразователи на честоти в прехващачите, които поглъщат постъпващите отвън сигнали и ги предават в променен вид. Част 435-м-67-д-1 е малкото устройство за снижаване на честотата. Донеси я от склада за резервни части. И по-живо!

Техникът изчезна като светкавица в небето.

Хелър охлади своя нов детайл и сглоби плейъра. Една касета обикновено продължава около час. Той включи уреда и касетата се изниза с висок вой за не повече от тридесет секунди. Звукът приличаше на неестествено тънък писък и вероятно повечето от записа беше недоловим за човешкия слух.

Техникът се върна, даде му резервната част, отдаде чест като във флота и си отиде. Признавам, изпитах завист. Никога не успях да накарам някой в апарата да се държи така с мен!

Хелър взе приборче за горещи спойки, нагорещи проводниците и с няколко ловки движения монтира новата част.

Отново пусна касетата. Този път се чу достъпен за слуха рев, някъде в средните честоти на гласа.

— Това е нещо друго — доволно промърмори той.

Почисти и прибра инструментите. Отново върна в началото касетата, погледна много съсредоточено високоговорителя, натисна копчето и след тридесет секунди едночасовата касета премина с рев през машината.

— Аха — отрони Хелър.

Аз направо не можех да повярвам. Значи „аха“! Но за да се прослуша записът, беше необходим цял час! Казах му:

— О, стига си се будалкал! Ако наистина си чул думите, ще ми кажеш следващите изречения: „Казвам се Джордж…“

Хелър ми се усмихна.

— „Аз имам куче. То се казва Ровър. Харесваш ли кучета?“

Но не му беше интересно да играе на думи с мен. Взе втората касета и изслуша и нейния рев. Да му го „бибип“! Успяваше да научи всичко при тази скорост!

Останала без дъх, графиня Крек прошепна:

— Мигновено слухово възприятие и задържане в паметта. При свръхплътност на информацията.

Изгледах я.

— Че толкова рядко ли се среща?

— Не — отвърна тя. Изглеждаше зашеметена. — Всъщност… да, при такава скорост е твърде рядко. — Казах си, че тя май говори не на мене. — Слухът му е трениран да възприема и най-малките времеви интервали. — Гласът й наистина звучеше странно. — Никога не съм виждала някой да го прави толкова бързо. — Сякаш в този миг ме забеляза. Със страхопочитание в ярко блесналите си очи изрече: — Нали е прекрасен?

Отначало помислих, че смята таланта му за прекрасен. Но не, беше вперила очи в гръдния кош и ръцете му. Вярно, Хелър се отличаваше твърде с телосложението си, но видях и още нещо в погледа й. Въобще не схващах какво става. Би могло да се окаже прекалено опасно.

Хрумна ми хитра идея.

— Ами добре — казах, — щом може да учи толкова бързо, ще вземем плейъра и касетите в моята стая и той ще си учи там.

— Не! — кресна тя. После с напълно спокоен глас обясни: — Има нареждане да не се изнасят уреди оттук.

Слабичка измислица. Вземах си неща оттук и ги връщах когато си поисках.

Той прослуша четири касети. Станах и го тупнах по рамото:

— Това е всичко за днес. Трябва да ходим и на други места.

И почти насила го извлякох оттам. Не ми харесват неща, които не разбирам.