Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (73)

Глава шеста

Станах на разсъмване. Високомерно се въздържах от забележки към моя пилот въпреки дребнавите му вайкания за онзи депозит — както изглежда, Хелър му беше простил, но пилотът, представете си само, се чувстваше виновен! Нахлух като буря в офиса на отдела, където ранобудният Боуч посмукваше горещ „главотръс“. Грабнах кутийката от ръката му и я довърших! Дори не останах, за да се насладя на изумлението му.

Спуснах се по стълбите към скритите в подземията стаи и отидох в секцията за подправяне на документи. Всеки отдел на апарата разполага с такава секция, без тях не можем да работим нормално. Действията обикновено са насочени срещу бунтовни и недоволни граждани. Малцина биха дръзнали да изработят фалшификатите, които измислих.

Под надвисналата сянка на Ломбар, подгонен от заповедите му (но и с лека тръпка на отмъстително злорадство, признавам), аз отместих разнообразните писала и печати и старателно започнах да съчинявам.

Доста време ми отне с многобройните задрасквания и допълнения, но успях, преди да дойдат двамата щатни фалшификатори.

Настаниха се на бюрата си и аз оставих черновите пред тях. Усмихнах се на уплахата им.

— Не ми се вярва да имаме подходяща хартия — измънка по-старшият.

— Намерете! — заповядах. — Незабавно. Намерете!

Той дълго рови из разни чекмеджета и кашони. Накрая измъкна два листа, необходими за тази работа.

Другият фалшификатор също се намеси:

— Според мен нямаме и подходящи печати.

— А според мен имате! — възразих аз.

Побледнелите лица на двамата ясно показваха страха им, но аз това и очаквах. Разполагам с предостатъчно материали срещу всекиго от тях, които не бях въвел в главната информационна система, и те се решиха да извършат новото престъпление, утешавайки се, че е по-безопасно от разкриването на многото им предишни.

Фалшификаторите са изключително забавни хора. В душата им се забелязват зачатъци на артистична дарба, дори гордост на художници и скоро двамата потънаха в старание и мастило. Не беше нужно да им казвам, че трябва великолепно да си свършат работата. И без това уважаваха занаята си. Имаше и друго — ако в двата документа останеше и най-дребен пропуск, разкрит от неподходящ служител, половината Управление на вътрешната полиция щеше да се впусне в издирване на виновните. Нуждата води до съвършенство!

Седнах на сандък с още неизползвани заповеди за екзекуция и зачаках. Фалшификаторите си прехапваха езиците, писалките им мъчително бавно изрисуваха сложните извивки и украшения, неизбежни в подобни документи. Не ми се стори дълго това двучасово чакане, защото двамата изработваха абсолютни шедьоври.

Най-после стигнаха и до печатите. Само на един от документите трябваше да се добавят и восъчни печати.

Запотени, едновременно горди и паникьосани, те духаха върху восъка да се втвърди по-бързо.

Младшият отново огледа творенията за някакъв недостатък. Старшият ги сравняваше придирчиво с оригинали от илюстрациите в някаква книга.

— Боговете да са ни на помощ! — възкликна младшият. — Ами че нашите изглеждат по-истински от истинските! — В гласа му се прокрадна самодоволство. — Като си помисля, единственият начин да разберат, че не са истински, е да ги проверят в Имперските изходящи дневници. А никой извън Дворцовия град няма достъп до тях! Съвършени са!

Старшият добави две официални папки и тънък водоустойчив плик на леки раета. Докато оформяше комплекта, той ми каза:

— Разбира се, вие знаете, че притежаването на фалшифициран подпис и печат на Императора води до мъчения и бърз разстрел. Никога няма да стигнат до нас при разследване. Ние вече забравихме с какво се занимавахме току-що. Но само ако ви хванат, както ги носите, офицер Грис, свършено е с вас! Повече от свършено дори.

Протегна ми пакета, но още не го пускаше от ръката си.

— Разкопчейте си туниката да го залепя на корема ви. — И докато се занимаваше с това, добави: — Признавам, хитро сте го измислил, защото те няма да попаднат в документната система, а и никой не би ги търсил там. Но ще ги търси в Имперските дневници. И ако който и да е се опита да представи документите в Дворцовия град, веднага ще последва сверяване с дневниците. Което пък ще покаже, че такива документи никога не са били издавани, и представилият ги ще бъде заловен моментално, изтезаван и ликвидиран.

Закрепи пакета и докато закопчавах туниката си, той ме изгледа мрачно.

— Надявам се, че знаете какво правите. Много внимавайте на кого ги показвате. Пазете всичко това в най-дълбока тайна. Ако ги дадете на някого, той може да насочи разследването към вас.

Отворих вратата, а той врътна глава.

— Богове, ама вие сигурно страшен зъб имате на тия хора, офицер Грис!

От устата на фалшификатор, чиято работа всекидневно обричаше хора на смърт, това беше чудесен комплимент.

Въобще не влязох в кабинета си. Исках да отида на много места през този ден.

Всъщност имах време, колкото поискам — все още беше десет сутринта, но наредих на пилота:

— Я надуй двигателя!

Той успяваше да поддържа едва двеста мили в час сред претъпканото сутрешно небе.

— Ама вие за кого ме мислите, по дяволите? — отвърна кисело. — Не мога да карам като Хелър и вие най-добре го знаете!

Напоследък ставаше непоносимо нагъл. Тъкмо се пресягах напред, за да го плясна по врата, и се сетих — ако паднем и оцелеем, току-виж, някой открие пакета. Насила потиснах гнева си и го оставих да си приказва.

Голямата пустиня препускаше назад под нас. Днес още повече слънчеви танцьори играеха сред пясъците, но не ми беше до тях. Очите ми не се отделяха от грозната грамада на Спитеос, набъбваща пред нас.

Предвкусвах сладостта на отмъщението.