Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 18 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

МИСИЯ ЗЕМЯ. ТОМ 1. ПЛАНЪТ НА НАШЕСТВЕНИЦИТЕ. 1995. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Mission Earth / L. Ron HUBBARD]. Печат: Полиграфия, Пловдив. С карта. Формат: 18 см. Страници: 700. Цена: ----. ISBN: 954-422-030-5 (многотомно). ISBN: 954-422-031-3 (т. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Глава седма

— Лордове на Империята — звучно заговори Короната, — поставям на вниманието ви твърде обезпокоителен въпрос. Възникналите проблеми биха могли да нарушат и да наложат цялостна промяна в нашия График за нахлуването. Може би ще трябва да преразгледаме плановете си за цялото следващо столетие.

Всички се смълчаха. Мърморенето и шепотът, които не затихваха нито за миг през цялото време, се смениха със зашеметяваща тишина.

Председателят-вицекрал направи пауза. Неговите малки черни очички, сякаш хлътнали в изпитото лице, се забиваха поред във всекиго около кръглата маса. Беше приковал вниманието им. И още как!

— Зная — продължи той, — че това никога не се е случвало в дългата и победоносна история на Волтар. — Плясна звучно с ръка по отчета. — Но ето че се случи. Трябва да вземем решение по въпроса още днес.

— Моля Короната да ми даде думата! — Беше Лордът на Армейското. — Това е твърде необичайно. Графикът, завещан ни от нашите предци, досега е бил нерушим и има статут на Божествена заповед. При цялото ми уважение към Короната, знае ли Негово величество, че Великият съвет разглежда подобен въпрос?

Председателят-вицекрал на Короната го изгледа ядно.

— Негово величество не само знае за това, но и лично — дълъг живот на Клинг Надменни! — нареди да се занимаем с възникналите проблеми.

Видях как Ломбар Хист се сгърчи. Май току-що беше чул най-лошата новина през живота си. Наведе се напред и зашепна в ухото на Ендоу.

— Моля Короната да ми даде думата — изграчи Ендоу. — Сигурно има грешка в подадената информация. Твърде сериозна стъпка би било да променим Графика за нахлуването. Това би изправило всяко управление пред хаос.

— Страхувам се — отвърна Короната, — че информацията е твърде точна. Капитан Роук, заповядайте.

Личният астрограф на Императора, капитан Тарс Роук, излезе иззад завесите и застана на подиума до Короната. Беше много висок и внушителен в тъмната си униформа и с невъзмутимостта си на учен. Короната му подаде не само отчета, но и дебела папка документи и карти. Капитан Роук огледа присъстващите.

— Ваши светлости, по заповед на Негово величество аз трябва да ви запозная накратко с положението. С ваше позволение…

Лордовете се размърдаха в креслата, лицата им бяха угрижени. Чуха се викове „Да, да“ и „Започвайте“. Виждах ръцете на Ломбар Хист — стискаше до побеляване юмруци от едва сдържан бяс.

— Преди около четири месеца Лордът на Финансовото управление е работил със своето Бюро по ресурсите и планирането. Нанасяли поправки в предварителните финансови прогнози за следващия век — позволявам си да ви напомня, че той започва след шестнадесет дни — и открили, че разполагат само с остарели данни за една от нашите многобройни бъдещи цели.

Негова светлост се свързал с Лорда на флота и поискал нова информация. Тази цел е известна като Блито-3, а местните жители я наричат Земя. Тя е планета, населена с хуманоиди, не се различава много от нашите планети Манко или Флистен, но е с незначително по-малки размери. Разположена е в посоката на нашето проникване в тази галактика и ще ни бъде необходима като снабдителна база. Трябва да добавя, че тя дори не е нашата следваща цел, но ви уверявам — ще бъде от жизненоважно значение да направим колкото може по-къси снабдителните си линии, освен това планетата ще стане ключова точка в бъдещия ни отбранителен периметър.

За всеобщо изумление Лордът на флота открил, че Астрографският отдел не разполага с официално заверени по-нови данни.

Преди четиринадесет години в документацията бил заведен отчет, според който на Блито-3 започнали да използват термоядрени устройства, по-точно взривявали ги. По онова време още били достатъчно примитивни, за да не будят тревога. Но нищо не би могло да ни увери, че хората там нямало да създадат по-мощни устройства. Не е нужно да ви казвам, че ако те се вкопчат в термоядрена война помежду си, биха могли да гръмнат цялата си атмосфера или да направят друга пакост, заради която планетата ще стане безполезна за нас. Разбира се, веднага беше организирано проучване на въпроса.

Разтреперах се. Кокалчетата на юмруците на Ломбар побеляха. Капитан Роук продължи:

— Открихме, че е станало нещо като навик да се изпращат кадети до Блито-3 за редовните изследвания. Полетът до тази звездна система е сравнително лесен, пък е и добра учебна практика. Всъщност в това няма нищо лошо. Но кадетите са си кадети. Изглежда твърде стриктно са спазвали параграф а-36-544-м от „Сборник космически закони“, забраняващ кацането и изтичането на информация към местното население, както и вие знаете. Така че проучванията им са били прекалено повърхностни. Не ни позволяваха да си съставим достоверна представа за мястото, даваща възможност да направим и прогнози. Отчетите им са откъслечни и неубедителни.

Така се тресях, че трудно се задържах на крака. Тези отчети последните две години минаваха през моите ръце, за да ги променям и унищожавам! Почти очаквах огромната зала да се срути върху главата ми. Представях си как всички тези лордове скачат и се втурват към мен с обвинителни крясъци. Тук ще кажа истината — когато Ломбар Хист за пръв път ми заповяда да правя това, не знаех, че един специалист би разбрал колко неправдоподобни са станали отчетите, а графиките са накъсани и безсмислени. Дори не осъзнавах, че това би могло да се окаже важно за някого.

А капитан Роук не спираше.

— Затова Лордът на флота дойде при мен и заповядахме да бъде проведено нормално разузнаване от компетентен боен инженер.

Аха! Нищо чудно, че не можахме да открием оригинала! Разузнаването е било извършено по заповед пряко от Короната и отчетът е отишъл направо в Дворцовия град — и дори Ломбар Хист не можеше да се набърка там!

Личният астрограф на Императора чукна с пръст по първата страница на отчета.

— Разузнаването беше проведено в съответствие със заповедта. Боя се, че то потвърди най-лошите ни опасения. — Той млъкна, за да подчертае смисъла на казаното, и мрачно огледа затаилото дъх множество. — Сегашните жители на планетата я унищожават! Дори и да не я взривят, ще я направят безполезна и необитаема много преди нахлуването според нашия график!

Шокът мина като вълна по цялата огромна маса. Ломбар Хист заби пръст в гърба на Ендоу — подканяше го да си изиграе научената роля.Капитане… ъъъ… капитане — изкряка Ендоу, надминаваше себе си в усилията да изглежда самоуверен, — можем ли… хъм… да бъдем сигурни, че изводите не са направени от някой дребен служител? Толкова тревожни заключения…

— Лорд Ендоу — отговори капитан Роук, — бойният инженер не е дал никакви препоръки. Той само е провел измервания, взел е проби и е направил снимки.

С мигновено движение на китката, точно като уличен фокусник, той разви дълго руло, което се проточи по подиума и по пода под него — петнадесет фута таблици и изводи. Гласът му отекна в стените на залата:

— Аз обобщих данните и аз стигнах до заключенията! Всеки астрограф от флота и всеки геофизик, до когото се допитах, ги потвърдиха безусловно!

Ендоу получи като стимул поредното мушкане с пръст и направи нов опит.

— И… ъъъ… уф… и можем ли да узнаем какво в наблюденията доведе експертите до подобни изводи?

— Можете — отговори капитан Роук.

Рязко придърпа рулото към себе си с поредния магьоснически жест, но в тона му се долавяше само желязната самоувереност на учения. Хвърли поглед на първите редове от отчета и започна:

— В сравнение с последните надеждни наблюдения отпреди около три десетилетия кислородът в океаните е намалял с 14 процента. А това означава унищожаване на хидробиосферата.

— Моля? — обади се един от лордовете.

Капитан Роук изведнъж осъзна, че не говори пред особено осведомени слушатели.

— Хидробиосферата е онази част от живота на планетата, която обитава океаните. Пробите показват замърсяване вероятно от изливане на петрол, съдейки от данните за съдържанието на въглеводородни молекули в океана…

— Какъв е този петрол? — провикна се някой.

— Течни въглеводороди, които се образуват, щом размествания на пластовете погребат жива материя. Налягането ги превръща във въглеродно гориво. Местните хора го изпомпват на повърхността и го изгарят.

Лордовете и помощниците им се споглеждаха с ужас. Някой пак се обади на висок глас:

— Искате да кажете, че това е горивна култура? Стори ми се, преди казахте, че е термоядрена.

— Моля за позволение да продължа — каза капитан Роук. Рулото шумолеше в ръцете му. — Промишлените отпадъци в атмосферата вече достигат количества от трилиони тонове и надхвърлят възможностите на мъртвата материя и оцелелите живи организми да ги включат отново в кръговрата.

— Термоядрена горивна култура! — озадачено промърмори някой в задните редици.

Капитан Роук упорито се стараеше да стигне до края на обясненията си.

— В горните слоеве на атмосферата неравновесието в съдържанието на въглеводороди е критично и се влошава все повече. Съдържанието на сяра надхвърля всякакви допустими норми. Топлинното излъчване на тяхната звезда все повече се задържа в замърсената атмосфера. Магнитните полюси на планетата стават неустойчиви. — Той усети нетърпението на публиката и остави настрана рулото. — Накратко, значението на всичко това е следното. — Капитан Роук се подпря на лакти върху масата и се наведе напред. — Планетата им е заплашена от двойна опасност. Първо, те изгарят кислорода в атмосферата с такава скорост, че животът ще стане невъзможен дълго преди датата за нахлуване според нашия график. И второ — планетата има ледени полярни области, така че повишаването на температурата в приземните слоеве на атмосферата заедно с преместването на магнитните полюси може да доведе до разтопяването им и голяма част от сушата ще бъде потопена. Тоест и в този случай планетата ще стане почти неизползваема.

Гадеше ми се. Това щеше да се отрази на Отдел 451 и върху мен също като взрив на запалителна бомба.

Знаех, че идва краят не само за мен, но и за Ендоу, Ломбар и целия апарат.

И как проклинах Джетеро Хелър! Заради него щеше да се провали абсолютно всичко, което замисляхме… което Ломбар замисляше. Не виждах никакъв изход. Никакъв!