Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

ЧАСТ ПЪРВА

Глава първа

До лорд Турн, върховен съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска конфедерация

 

Ваша светлост, сър!

Аз, Солтан Грис, ранг ХI, офицер на редовна служба, бивш второкласен чиновник от Координирания информационен апарат — Външно управление, на Волтарианската конфедерация (пожелавам дълъг живот на Негово величество Клинг Надменни и на владетелите на 110 планети от волтарианските владения), с пълно смирение и искрена благодарност се подчинявам на Вашата величествена и вдъхновяващ заповед, издадена с такова снизхождение и справедливост, както следва:

За да заслужа възможното смекчаване на наказанието и с надежда да проявите Вашето всеизвестно милосърдие, с долунаписаното изпълнявам заповедта да опиша своите престъпления срещу държавата. Страхувам се, че те включват противозаконни деяния с такава тежест, с такава низост, с такова отвратително погазване на почтеността, че представляват стъписваща поредица от нарушения на практически всеки Имперски декрет, прокламация или наредба. Аз съм заплаха за властта и Ваша светлост постъпи мъдро, като своевременно нареди да бъда поставен под стража.

Престъпленията ми са толкова многобройни, че в самопризнанията си ще се огранича с изброяването само на онези, които се отнасят до „Мисия Земя“.

И така, оценявайки напълно снизхождението Ви, а именно: а) че ми осигурихте медицинска помощ за изгорените ми ръце и счупени китки; б) че ми осигурихте материали за писане и гласописец, за да направя своите самопризнания; в) че ми осигурихте високо разположена килия в кула с прекрасен изглед към Правителствения град и г) че ме заключихте в нея, аз ще бъда изцяло искрен и откровен и ще подкрепя самопризнанията си със записи, снимки, бележки и бордови дневници, приложени към настоящото.

Като знам интереса на Ваша светлост към лицето Джетеро Хелър, трябва да призная, макар и със закъснение, че той е истинският герой в тези самопризнания. Аз за нещастие съм злодеят. Но такава е волята на боговете — да ни налагат каквито роли сметнат за нужно и да ни оставят да се преборим със страданията си. Съдбата и само съдбата ме принуди да извърша това, което извърших, както сам ще се убедите. Ако злодейството ми е присъщо по природа, какво бих могъл да сторя, за да го предотвратя?

Нека всички бурно приветстват Ваша светлост и Вашия съд!

Е, добре, за да заслужа Вашата зашеметяваща добрина и милост, започвам — силно се съмнявам дали някой някога е дал свидетелски показания или дали съдът е научил (поне Великият съвет със сигурност не знаеше), че една от първостепенните фигури — ако не и най-първостепенната — в тази история беше задържана под стража преди онзи съдбоносен ден, когато Великият съвет издаде първите си заповеди относно „Мисия Земя“.

Да! Това е факт! Джетеро Хелър изнемогваше в крепостта затвор Спитеос. Не удостоен с топлите грижи на един кралски затвор, както съм аз сега, а в Спитеос!

Може би това ще се окаже шокиращо за Ваша светлост. Повечето служители на правителството предполагат, че Спитеос е бил изоставен на милостта на природните стихии в планините отвъд Голямата пустиня преди повече от век. Но не е така!

Шефовете на Външното управление винаги са го използвали най-пълноценно. Над онези безмилостни зъбери, зад онези мрачни стени от черен базалт, охранявани от отрепки, събрани из най-долните бордеи на Империята, и след хиляда години крепостта си остава частен затвор на Координирания информационен апарат — страховитата външна тайна полиция. Следите на мнозина, чиито имена са попаднали в списъците на безследно изчезналите, биха довели до Спитеос.

И това е мястото, където затвориха Джетеро Хелър. Припомнете си — един имперски офицер! Той се намираше в клетка от железни пръти, по които течеше електрически ток, в килия дълбоко под земята, без право да общува с никого, дори и с пазачите си. А какво беше направил?

Джетеро Хелър беше боен инженер, офицер от Имперските космически сили. На Ваша светлост, разбира се, е известен романтичният ореол, за съжаление създаден постепенно около бойните инженери: наричат ги „безумните смелчаци на флота“ и с други подобни бляскави изрази. Общественото мнение е настроено в тяхна полза, но аз съм сигурен, че това няма да урони величието и справедливостта на правосъдието, защото моето самопризнание засяга преди всичко Джетеро Хелър, а не мене.

Не заради известността му като атлет или защото имаше приятели във флота, той бе избран за първата експедиция. В подобни случаи подборът е съвсем случаен.

Така че е бил избран по установената процедура да извърши най-обикновено разузнаване — нещо, което рядко се смята за кой знае какво.

Ваша светлост може би знае, а може би не, че Имперските космически сили в съответствие с отдавна утвърдилата се правителствена политика държат под око съседните ни населени звездни системи. Те изпращат кораби с разузнавателни задачи и без да се показват на съседите или да причиняват неприятни инциденти (да ни пазят боговете от това!), попълват документацията си. С проби от атмосферата на някоя обитавана планета могат да направят точна оценка на състоянието й и дейността там долу, а със снимки от много големи разстояния проверяват подозренията си. Това би могло да се нарече разумна предпазливост.

Боен инженер според определенията на „Разпоредбите за Имперските сили“ означава:

„Онзи, който подпомага и подготвя условията за всеки и всякакъв контакт, мирен или военен, и изпълнява съответните задължения в инженерното и свързаното с военни задачи научно обслужване.“

Те подготвят обзори и оценки за оръжията и сраженията, изучават местата на бъдещите полесражения и дори сами участват в битките. Ето защо няма нищо странно, че на Джетеро Хелър е било заповядано да поеме командването на кораб и да обнови данните за някое място.

Не е имало нищо необичайно и в заповедите за разузнаване, които получил. Всичко било по установения образец, в писмен вид, издадено от Отдела по патрулиране на Четиринадесети флот, подписано от чиновник от името на адмирала. С други думи, това дори не било толкова важно, за да бъде представено на вниманието на адмирала.

Близо до нас се намира звездна система с обитавана планета, която местните жители наричат Земя. Тя е била обект на нашето разузнаване от много, много векове насам. И това се е смятало за нещо съвсем обикновено — до такава степен, че даже понякога изпращали там космически кадети, за да се упражняват. Разбира се, те не кацат, защото това би разтревожило и вдигнало нащрек обитателите на планетата, а за подобни случаи дори има параграф в „Сборник на космическите закони“, номер а-36-544-м, раздел Б, в който се казва:

„Нито офицер, нито член на екипажа трябва да разкрива по какъвто и да е начин присъствието си пред населението на дадена обитавана планета или пред отделен представител на това население, преди тази планета да бъде обявена за поредна цел за завоюване; ако все пак се наложи кацане поради злополука или подобен контакт бъде причинен от други обстоятелства, всички свидетели на същия трябва да бъдат премахнати; нарушенията на гореизложеното ще бъдат санкционирани с най-тежки наказания; изключения от ограниченията на този параграф са възможни само с изрична заповед на началниците на управления, но при никакви обстоятелства населението или части от него не бива да научават предварително за съществуването или целите на Конфедерацията.“

Сигурен съм, че на Ваша светлост е добре известен следният факт — не е имало нито едно съдебно дело по повод нарушения на този параграф, защото е твърде лесно той да бъде изпълняван. Ако някой бъде забелязан, той просто пръска околната местност на парчета по такъв начин, че това да изглежда като природно бедствие. И никога не е имало никакви неприятности.

Разузнавателната мисия на Джетеро Хелър на Земята била възложена и изпълнена по възможно най-стандартния начин. По-късно, когато разпитвах малобройния екипаж, участвал в разузнаването (някои от тях може би още са затворници), ме уверяваха, че прекарали по-голямата част от тези петнадесет седмици в хазартни игри и пеене на балади. Бойните инженери не са склонни да поддържат дисциплина сред екипажите си и не ги вразумяват с електрошокове.

Очевидно всичко, което са направили, било да стигнат до външните слоеве на земната атмосфера, да вземат проби от нея, да направят няколко проверки и снимки и да се върнат — нещо, което е правено стотици, ако не и хиляди пъти.

Джетеро Хелър се приземил в Патрулната база и предал записите и отчетите си.

Според процедурата копие от тези отчети идва и в Координирания информационен апарат, а оригиналът, разбира се, безгрижно бавно се придвижва нагоре по командните етажи на флота.

Но тогава — за пръв прът и за мое безутешно отчаяние — тази процедура бе нарушена. Някакъв си отчет. Един-единствен глупав отчет за нищожна разузнавателна задача на една-единствена глупава планета и ето ме в затвора, описващ престъпленията си.

Разбира се, нещата не се развиха толкова бързо и просто. Първо трябва да прочетете ужасяващия разказ за „Мисия Земя“.

Спомням си как започна всичко.