Серия
Мисия Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Invaders Plan, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Глава трета

Надзърнах през решетката в самия край на коридора. Там бяха — всичките двадесет мъже. Естествено, дрехите им бяха откраднати, така че се излежаваха голи по каменните одъри. Но не ми се видяха в прекалено лошо състояние. Стана ми ясно защо — на средата на килията белееше купчинка кости от гризачи и черна струя от пробил стените подводен поток се стичаше от тавана.

Натиках проститутката в най-близката килия. Исках да запазя изненадата за по-късно. Реших да действам по-живо. Извиках през решетката:

— Кой ви е отговорникът?

Висок як мъжага се надигна и дойде при мен.

— А ти кой си, по дяволите?

Не се отчайваха! Е, да, ядяха гризачи и пиеха вода, колкото можеха да оближат от стените. Дори и стражите едва ли ги навестяваха по веднъж на ден, но този тук ми се правеше на храбрец.

Опитах военния подход:

— Искам да чуя номера на вашия патрулен кораб.

— Тъй значи, ясно ти е, че сме от флота — каза той. — А какво ще стане, когато флотът научи какво сте направили с нас?

— Стига, стига — прекъснах го аз. — Тук съм, за да ви помогна. Човече, не е нужно да ми говориш така. Кажете си номера на кораба, искам и твоето име и чин.

Някой се обади:

— Няма значение, той и така ги знае.

Човекът зад решетката сви рамене.

— Капитан Соамс, патрулен кораб на флота номер Б-44-А-539-Г. Ти кой си и къде сте ни напъхали?

Аха, не знаеха къде се намират. Прекрасно!

Бих могъл да използвам два подхода. Първият е дружелюбието, вторият е размяната. Но дружеските приказки отнемат твърде много време.

— Срещу определена информация, получена от вас, бих могъл да ви снабдя с някои неща, които ще ви облекчат живота. И недейте да се пазарите. Не мога да кисна тук цяла вечност.

Другите също станаха и образуваха полукръг зад първия. А аз отидох да взема малко фалшиви банкноти от чантата. Не измъкнах момичето от скривалището. Върнах се и размахах пачката.

— Ако ми съобщите всичко, което знаете за лицето Джетеро Хелър, бойния инженер, с който сте летели последния път, тези пари стават ваши.

Скупчиха се с допрени глави и дълго си шепнаха. Поведението на всеки показваше мястото му в йерархията. В екипажа на патрулните кораби няма Имперски офицери, твърде много са патрулите. Техният капитан има двама пилоти подофицери, един инженер подофицер, неколцина специалисти за второстепенни задачи като счетоводството и храната и няколко редови космонавти. Според вниманието към поредния шепот различавах кой какъв беше. Съвещаваха се по реда на ранговете, но ужасно демократично. За тях разправят, че не се държали като в армията, защото през повечето време летят заедно в теснотията, а полетите са наистина дълги.

Не изглеждаха склонни да сключат сделката, затова добавих:

— Дайте ги като подкуп, за да получите храна.

Соамс се върна при решетката и погледна парите в ръката ми.

— Малко са.

Отидох до килията за още няколко банкноти. Сториха ми се достатъчно, за да получа съгласието на тези мъже. И си мислех злорадо, че чарът на Хелър не стигна, за да ми попречи.

Превърнаха всичко в представление по строева подготовка. Такива са си във флота. Всеки поред пристъпваше крачка напред, издекламираше си ролята, правеше крачка назад, отстъпвайки мястото си на следващия.

Този разговор с екипажа в Спитеос стана моят личен рекорд по изслушване на подлудяващи празни брътвежи.

Хелър бил висок и много привлекателен за жените. Хелър във всички случаи знаел какво точно трябва да се направи. Хелър бил смел и от нищо не се плашел. Хелър имал великолепен певчески глас. Хелър обмислял действията си. Хелър имал навика да разказва смешни вицове, когато положението ставало напечено. И всяко заявление беше обилно допълвано с примери.

Абсолютно непоносимо!

Накрая отстъпиха назад, Соамс посегна и взе парите. Смятах да си дръпна ръката, но той се оказа прекалено бърз.

Вгледах се в тях. Според моя сън — а те изумително приличаха на онези от съня ми — бяха казали, че знаеха повече, отколкото поискаха да споделят. Бях сигурен в това.

Върнах се да взема още пари. Само като си представех, че им платих за безполезни дреболии! Но нямах друг избор. В края на краищата щях да ги надхитря.

И започна парад номер две. Хелър бил невероятен атлет. Бил рекордьор в скоростните полети. Веднъж ги уплашил до смърт, като се разходил с магнитни обувки чак до носа на кораба, за да измери честотите на вълни, отразявани от корпуса. Не намерил достатъчно дълго осигурително въже и затова на височина четиристотин мили над Блито-3 обикалял кораба отвън просто така. И подобни глупости. Дрънканици.

Свършиха. Соамс мушна ръка между прътите на решетката и грабна парите. Но аз усещах, че криеха нещо. Двама-трима се споглеждаха лукаво.

Отидох до килията и извадих кутиите с храната. Вече бях толкова бесен, че се наслаждавах на очакващото ги в най-близко бъдеще. Съвсем скоро щяха да бъдат трупове!

Вместо да му направят впечатление лъскавите етикети — консервите изглеждаха като истински и на вкус също не се различаваха, но смъртта настъпваше за броени минути, — онзи смахнат Соамс попита:

— Откъде ги влачиш всичките тези бръмбазъци? Не може да си ги крил по джобовете си.

Донесох чантата и им я показах, но не им обясних за „магическото дъно“.

Тогава настъпи катастрофата! Момичето, да го „бибип“, от любопитство къде ходя или в търсене на път за бягство надникна от своята килия.

Соамс я видя. Тя несъмнено заслужаваше всичко, което щеше да й се случи.

— Момиче? — възкликна той.

— Момиче? — в хор повториха останалите идиоти. Скупчиха се на решетката и се изреждаха да я опипват с погледи.

Е, вече знаех, че са ми вързани в кърпа. Дръпнаха се да си шепнат по реда на старшинството. Соамс пристъпи към решетката.

— Искаш да научиш разни неща за Хелър, нали? — попита той. Видя жадното ми лице и продължи: — Добре, ние знаем нещо, което е жизнено важно за теб. Дори бих казал, че като го научиш, ще отървеш кожата.

Ето това очаквах.

— Ей тук — той подритна долния край на вратата — има прозорче за подаване на храна. Рядко се случва да мушнат някакво ядене през него, но поне е достатъчно широко момичето да пропълзи. Като я гледам, дребничка е. И преспокойно можеш да пъхнеш чантата.

— Става — съгласих се аз. — Сега говорете и ще получите каквото искате.

— А, не — отсече Соамс, — та просто да си тръгнеш после. Нали си въоръжен, какво се притесняваш? Ако не ти харесат нашите приказки, ще отвориш вратата и ще си прибереш всичко обратно.

Какво ли ми оставаше? Пъхнах чантата. След това без особен успех започнах да се боря с проклетото момиче, за да я бутна през прозорчето. Имаше дълги нокти, каквито се поощряват в изостаналите райони на Флистен, за да личи, че момичетата не вършат къщна работа. Не ми се искаше да ме издере целия.

Един от космонавтите се приближи към решетката и каза няколко думи на някакъв чудноват език от онези, които никой не разбира. Момичето се вкамени. Мислено признах, че тези от флота доста свят са видели. Проститутката се промъкна при тях, без да се съпротивява.

Соамс разгледа консервите. Взря се в парите. Порови из чантата. Прехвърли купчината сексуални приспособления. И се обърна към момичето, легнало спокойно насред просторната килия. Не смеех да дишам. Той кимна най-после.

Почти притисна лицето си в прътите.

— Ето ти я и твоята информация. Слушай внимателно и ще извлечеш полза.

Целият се превърнах в слух.

— Когато Хелър — започна капитанът — чуе и думичка само какво ни се е случило, ще те убие с голи ръце! Бягай като луд и току-виж, си се отървал!

Разбира се, първото ми желание бе да отворя вратата и да си взема всичко. Дори бих могъл да ги застрелям иззад решетката. Но не можех да държа под око всички наведнъж, а ми изглеждаха опасни.

Да вървят по дяволите!

Повлякох се по коридора, гордо пренебрегвайки техните присмехулни викове „Къркач!“. По-добре беше да се придържам към класическите правила на психологията. Първоначалният анализ на моя сън беше точен. И само жаждата ме подтикна да действам по друг начин. А най-дълбоката причина за неуспеха ми се криеше в желанието за сексуална връзка с майка ми.

Казах на офицера, че съм си свършил работата, дори му оставих пропуска за момичето. Макар че нямаше да й потрябва. И тя щеше да похапне от отровната храна! Бях уверен, че съм уредил всичко окончателно.