Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (83)

Глава шеста

Собственото ми оръжие беше празно. А взривострелът сочеше точно в мен.

Хванаха ме!

Очевидец на всичко, а телата лежаха на пода!

Зловеща тъмна фигура се промъкна в стаята.

— Казвах ти, че правиш грешки, Грис.

Рейза Тор! Шефът на Отдела по провокациите!

Показа ми нещо, което държеше в лявата си ръка.

— Заснех всичко, което стана тук, Грис. Хвърли този пистолет!

Защо не? И без това беше безполезен.

— Такъв некадърник си, Грис.

— Хайде, извикай хората си — казах му.

— А, никакви мои хора няма тук. Мога и сам да се оправя с теб. В тази камера са записани всичките ти глупости. С нея заснех и срещите ти с жената пред кабинета на онзи хипнотизатор… впрочем тогава постъпи доста умно, тя вече е екзекутирана. Разполагам със запис и на разговора ти с целолога в Скапания град и не се съмнявам, че и той скоро ще умре. Записах приказките ти с този проклет тъпанар, полковника, в Мръсния клуб. И пълна картинка от мацаницата, която оплеска тук.

Дрънкането не е страшно като стрелбата. Нека си плещи.

— Значи ти беше гадникът, който взриви аерокара ми в планините Блайк!

— И който прибра обратно онези фалшиви банкноти преди ти, слабоумник такъв, да ги пръснеш навсякъде и да ни докараш някое разследване на главата. Като правиш щуротии, нямаш мярка, Грис.

— Ти се опита да ме убиеш там — промърморих обидено. — Нима подхождат такива постъпки между братя офицери от апарата?

— Не знаех, че си уредил вълшебна поща, за да стигнат онези мои снимки при командира на Смъртния батальон. Това, че и в този миг си жив, дължиш само на снимките. ИСКАМ ОРИГИНАЛИТЕ И ВСИЧКИ КОПИЯ!

Вдигнах рамене.

— Да не мислиш, че ги нося навсякъде със себе си? В моя кабинет са. Хайде да си говорим направо. Ако ти ги дам, ти ще ми дадеш камерата си и всички оригинали. Става ли?

— Точно това искам! О, богове, уморих се от тревоги за теб! Ами ако някой друг те беше убил? А ти си лесна жертва, Грис. Хайде, размърдай се. Отиваме в твоята канцелария.

— Как успя да ме проследиш? Не си чак толкова печен.

— Тъкмо ми напомни — най-добре махни „бръмбарите“ от дрехите, които носиш. Прикачих ти ги, докато избираше при мен. Грис, ти си некадърник.

— Ще сключим споразумение с теб — казах му. — Помогни ми да разчистя всичко това, после отиваме в моя кабинет и правим размяната. Нали не искаш да оставим тези следи след себе си?

— Прав си.

— Имаш открадната машина отвън, нали? — попитах го. Той кимна. Продължих: — Засега сме в примирие. Помогни ми и веднага тръгваме. Давам ти дума, че ще направим размяната.

Това като че го успокои.

Опипах трупа на полковника, за да си прибера острието. Мърлява история. После обърнах пилота по гръб и измъкнах острието от гърлото му. Много мърлява. Взех си острието и от гърлото на Спърк. Много, много мърлява.

— Приличаш на касапин! — потърси се Рейза Тор. — Омаза си ръцете и дрехите с кръв.

Чуйте го само — шефът на Отдела по провокациите ще ми говори за кръв!

Цели две минути загубих да търся острието, пропуснало пилота. Сребристото връхче едва се показваше от рамката на вратата. Помогнах си с щипците за електронни детайли.

Отворих касата. Вътре намерих само дребни пари, но все пак ги сложих в джоба си. Съборих я на пода.

Избрах голям кашон от рафтовете, с нежна грижа сложих в него двата комплекта с упътванията, старателно го залепих, маркирах го с голямо Х. Рейза Тор ме съпроводи до аерокара, където внимателно настаних кашона на задната седалка.

Върнах се, снабдих се с още няколко големи кашона и опустоших големия сейф. Не знаех за какво служат тези сложни уреди и нямах време да се занимавам с указанията за употребата им. На кого ли му пукаше що за измишльотини взех! Произшествието трябваше да прилича на голям обир.

Дори накарах Рейза Тор да носи някои от кашоните до аерокара. Задната седалка се запълни догоре.

След това истински впрегнах Рейза да поработи. Извлякохме тялото на полковника навън и го сложихме отзад в неговия аерокар. Извлякохме и пилота и го закрепихме пред пулта за управление.

Освободих предпазителя на взривострела му — сега и най-малкото друсване щеше да предизвика стрелба. Набутах го в изстиващата ръка на полковника.

Поизпотих се с автопилота, но най-сетне го нагласих. Включих двигателя. Издърпах лостовете и машината подскочи нагоре, все по-високо в небето, май се насочи към Скапания град. Вероятно след час-два горивото щеше да свърши или пък аерокарът щеше да се блъсне в друг по транспортните маршрути.

Порових за кутия със спирт за почистване, полях тезгяха и трупа на Спърк. Запалих спирта и пламъците забучаха.

— Да се махаме оттук! — подкани ме Рейза Тор.

Стискаше камерата в ръка. Пъхнахме се в откраднатия аерокар.

— Аз ще карам — заяви той и остави камерата до себе си. — Ама ти направо се престара!

— Вярно е — съгласих се и забих десетинчовото острие на специалния нож в гърба му.

Огънят бушуваше в магазина. Някъде далеч се надигна вой на пожарна сирена.

Изблъсках тялото на Рейза Тор, за да се настаня на пилотското място. Аерокарът излетя към нощното небе и скоро се смеси с другите машини.

Стигнах до река Уийл. Закрепих аерокара неподвижно. Извадих ножа и го почистих.

Почти точно над района на Отдела по провокациите изхвърлих трупа на Рейза Тор. Твърде лошо — вече нямах достъп до отдела, но нали скоро щях да съм много далеч оттук! Утре, ако ми хрумнеше, щях да пратя по пощата снимките как уби любовницата на командира на Смъртния батальон. Поетичен оттенък. Не, може би по-добре на новинарските листове. Не, най-добре да не го правя. Нека труповете почиват в мир. Човек може да прекали с артистичното начало в душата си.

Отлетях към канцеларията на своя отдел. В този късен час нямаше никого и нищо. Моят аерокар си беше там, паркиран и заключен. Отнесох плячката в мазето под кабинета си.

Прекарах около час в отстраняване на всякакви следи от „Очите и ушите“, вместо тях залепвах етикети на „Занко“ по кашоните и кутиите. Излишните неща натоварих в откраднатата машина, превключих я на автоматика и я оставих да отлети нанякъде, все някога щеше да катастрофира. Един от девизите ми е: „Помагайте на полицията.“

Дрехите с петна от кръв или водещи към Отдела по провокациите до последното парцалче изчезнаха в дезинтегратора. Измих всичко от себе си в тоалетната и се преоблякох в собствената си униформа.

За да положа последните щрихи на картината, опаковах старото палто на Прахд Битълстифендър, картата му и предсмъртната записка и адресирах пакета до полицията с бележка „Намерено на брега на Уийл“. Сложих го на пода до бюрото си с указание да бъде изпратено след десет дни.

Всичко поемаше по нормалния си път. Отворих тайното скривалище за компромати под една разхлабена плоча на пода и извадих оригиналите на снимките за убийството, извършено от Рейза Тор. Прегледах всички записи от неговата камера и цялата купчина боклук потъна в дезинтегратора.

Тъпакът му с тъпак! Ако го бях довел тук, можеше да види скривалището ми и много се съмнявах, че би удържал на дадената дума. Вероятно дори би се опитал да ме убие, щом си прибере снимките. А що се отнася до неговите записи, те бяха безполезни. Навсякъде в тях аз бях маскиран. Никой не би ме познал. Все пак Рейза беше очевидец. А в апарата отдавна съществува поговорка, която дори той би трябвало да помни — „Безгрижните умират млади“. Прозях се. Заключих кабинета и се запътих към своята стая, за да поспя поне малко.

В края на краищата денят се оказа претрупан със случки! Но не прекалено много за живота на офицер от апарата. Честно казано, трудно ми е да си представя как едно правителство въобще би могло да работи без интелигентни и всеотдайни хора като нас, които да му служат. Цялата система би рухнала.