Джо Хил
Рога (49)

Четирийсет и девета глава

Той слезе долу през отворената врата, а после нещо му хрумна, той посегна и взе тромпета на брат си. После се обърна и се загледа към откритото поле, към огнения булевард, който напредваше по права линия към черешата. Пламъците заподскачаха и затрепкаха около ствола, а после самото дърво избухна в пламъци като напоено с керосин. Короната му грейна — парашут от жълти и червени пламъци, и сред клоните му се появи Въображаемата къща на дървото. На прозорците се развяваха пердета от пламък. Самата череша гореше сред гората, другите дървета оставаха недокоснати от пламъците.

Иг тръгна по пътеката, която огънят бе прорязал през полето — млад лорд на червения килим, водещ към имението му. Поради някаква оптична измама фаровете на кадилака на Лий го осветиха и хвърлиха грамадна, извисила се колкото четири етажа сянка върху кълбящия се дим. Първата пожарна кола бавно напредваше с боботене по изровения черен път и шофьорът, трийсетгодишен ветеран на име Рик Терапин, я видя — черен рогат дявол, висок колкото комина на леярната, извика, завъртя рязко волана, отклони пожарната кола от пътя и закачи една бреза. Рик Терапин щеше да напусне работа три седмици по-късно. След дявола сред пушека и ужасиите, които видя вътре в леярната, вече не му се гасяха пожари. След това той бе щастлив да оставя гадостите да горят.

Иг навлезе с откраднатия тромпет сред жълтото сияние и най-сетне стигна до дървото. Не забави крачка, а направо тръгна да се катери по горящата стълба на клоните му. Стори му се, че чува гласове горе — непочтителни, весели гласове и смях, тържество! Имаше и музика, литаври и безочливото боботене и рев на тромпети. Вратата беше отворена. Иг влезе вътре, в новия си дом, неговата огнена кула, в която стоеше огненият му престол. Беше прав, там се вихреше купон — сватба, собствената му сватба — и неговата невеста го чакаше там с пламтяща коса, гола, само леко обгърната с пламъци. И той я взе в прегръдките си, и устните й намериха неговите, и те запламтяха заедно.