Джо Хил
Рога (32)

Трийсет и втора глава

След като майка му умря, Мерин се обаждаше и пишеше по имейла по-често, под предлог да разбере как се справя. Или може би наистина вярваше, че прави точно това — Лий не можеше да подценява способността на средностатистическия човек да се самозаблуждава какво иска. Мерин беше възприела много от морала на Иги и Лий смяташе, че тя може да стигне само дотук, да намекне само дотолкова, и после щеше да му се наложи той да поеме водачеството. Освен това, дори и след като Иг заминеше в Англия, в началото не беше задължително пътят им да е разчистен. Мерин беше приела набор от правила, според които се държали хората от висока класа. Тя трябваше да бъде убедена, че ако изчука някой друг, то това всъщност би било в най-голям интерес на Иг. Лий разбираше. Лий можеше да й помогне в това.

Мерин му оставяше съобщения у дома, в службата на конгресмена. Тя искаше да знае как я кара той, какво прави, дали се вижда с някого. Казваше му, че имал нужда от жена, имал нужда да легне с някоя. Казваше му, че мисли за него. Не бе трудно да се разбере накъде бие. Той често си мислеше, че тя се обажда, след като е ударила едно-две питиета — долавяше го в гласа й, едно такова секси провлачване.

После Иг замина за Ню Йорк на ориентация с „Амнести Интърнешънъл“ и след няколко дни Мерин започна да досажда на Лий да дойдел да я види. Съквартирантката й се изнасяла и Мерин щяла да вземе стаята й и да разполага с два пъти повече пространство. У дома, в Гидиън, била оставила един скрин и си го искала, и писа на Лий по имейла, за да го попита дали би могъл да й го закара следващия път, когато ходи до Бостън. Писа му, че бельото й на „Викторияс Сикрет“ било в долното чекмедже, за да му спести ровенето да го търси. Писа му, че може да премери луксозното й бельо, но само ако се снима и й изпрати снимките. Пусна му есемес, че ако й закара скрина, ще го уреди с момиче, блондинка също като него — ледена кралица. Писа му, че сексът щял да е страхотен — все едно си биеш чекия пред огледало, само че по-хубаво, защото отражението му ще има цици. Напомни му, че като се изнесе съквартирантката й, в нейния апартамент имало свободна стая, ако му излезе късметът. Даваше му да разбере, че ще е сама.

Дотогава Лий се беше научил да разчита кодираните й съобщения почти идеално. Когато тя говореше за другото момиче, тя говореше за себе си и за това какво ги очакваше. Все пак, той още не беше решил да закара скрина, не бе сигурен дали иска да се срещне с нея, докато Иг все още е в Америка, макар и да беше на няколкостотин мили от тях. Можеше да не успеят да сдържат поривите си. По-лесно щеше да е, когато Иг го няма.

Лий винаги беше смятал, че Иг ще е този, който ще зареже Мерин. През ум не му беше минавало, че тя може да поиска да скъсат, да се отегчи и да е готова най-сетне да приключат, и че заминаването на Иг за шест месеца бе нейният шанс да скъса начисто. Иг имаше богаташки произход, имаше фамилно име с някакъв престиж, семейството му беше с връзки и беше разумно да ходи по жени. Лий винаги бе смятал, че Иг ще я зареже горе-долу когато завършат гимназия и това щеше да уреди нещата — тогава Лий можеше да се вреди при нея.

Тя постъпваше в Харвард, а Иг — в Дартмут. Далеч от очите, далеч от сърцето — така смяташе Лий, но Иг смяташе иначе и ходеше да я чука в Бостън всяка събота и неделя като куче, което си маркира територията.

Лий можа да измисли само че на някакво ниво Иг се е вкопчил в нея от перверзното желание да не я отстъпи на Лий. Иг се радваше да има Лий за другарче — превъзпитанието на Лий Турно беше хобито му в гимназията, — но би искал Лий да е наясно, че дружбата им си има граници. Той не би желал Лий да забрави кой я е спечелил. Сякаш Лий не си го спомняше всеки път, колчем затвореше дясното си око и светът се превръщаше в сумрачна земя на сенките, в място, където призраците пълзяха в мрака, а слънцето бе студена, далечна луна.

Част от Лий уважаваше начина, по който Иг му я бе отнел навремето, когато и двамата имаха равни шансове с нея. Иг просто бе желал това рижаво путе по-силно от Лий и под натиска на желанието се бе превърнал в друг човек, лукав и отракан. С неговата астма, кофти коса и глава, пълна с библейски факти, никой никога не би го сметнал за безскрупулен хитрец. Лий беше останал близък с Иг почти десет години и се оставяше той да го води. Той ги възприемаше като уроци под прикритие, уроци как да се преструва на безобиден и безопасен. Изправен пред каквото и да било етическо затруднение, Лий бе научил, че най-добре е да се запита: Как Би Постъпил Иг? Отговорът обикновено беше да се извини, да се унижи, и после да се хвърли в някакво напълно ненужно добротворчество. Лий се беше научил от Иг да признава, че греши, дори и когато не е така, да моли за прошка, която не му бе нужна, и да се преструва, че не иска нещата, които му идват на крака.

За кратко, когато той беше на шестнайсет, тя беше негова по право. Няколко дни беше носил кръстчето на Мерин на врата си и когато понякога го притискаше до устните си, си представяше, че го целува, окачено на нейната шия — само кръстчето и нищо повече. Но после се остави и кръстът, и шансът му с нея да се изплъзнат през пръстите му, защото той искаше да я види гола и бледа в мрака, но още повече желаеше да чуе взрив, толкова силен, че да го оглуши, искаше да види как кола изригва в пламъци. Може би майчиният му кадилак, с нея вътре. Самата мисъл ускоряваше пулса му странно, по начин, с който фантазиите за Мерин не можеха и да се сравняват. Затова той се отказа от нея, върна я. Сключи глупашката си сделка с Иг — сделка с дявола всъщност. Тя не му струва само момичето. Струва му окото. Той чувстваше, че в това има някакъв смисъл. Лий някога бе сторил чудо, бе докоснал небето и уловил луната, преди тя да падне, и оттогава Бог го бе насочвал към други неща, които трябваше да се поправят: котки и кръстчета, политически кампании и изкуфели стари жени. Онова, което поправеше, бе негово завинаги, за да разполага с него както си ще, и само веднъж той бе отстъпил онова, което Бог му бе натикал в ръцете и биде ослепен, за да му напомня, че не бива да го прави пак. И сега кръстчето пак бе негово, доказателство — ако му бе нужно, — че го водят към нещо, че имаше причина той и Мерин да се съберат заедно. Усещаше, че трябва да поправи кръстчето, а после да оправи и нея по някакъв начин, може би просто като я освободи от Иг. При все че Лий бе странял от Мерин цяло лято, после Иг го улесни да отиде да я види, като му прати имейл от Ню Йорк:

Мерин си иска скрина, но няма кола, а баща и има работа. Казах и да те помоли да й го закараш, и тя каза, че не си путьо под нейна команда, обаче и ти, и аз си знаем, че си, затова й го закарай следващия път, когато ходиш в Бостън по работа на конгресмена. Освен това тя ти е впримчила свободна блондинка. Представи си какви деца ще ти роди тази жена. Малки викингчета с очи като Арктическия океан. Отивай сега при Мерин. Ти не можеш да устоиш на нейния зов. Остави я да те черпи една хубава вечеря. Сега, когато аз заминавам, трябва да си готов мигом да скочиш да й вършиш мръсната работа. Там вътре ли висиш? — Иг.

Лий часове наред не разбра последното от имейла на Иг: „Там вътре ли висиш?“ Цяла сутрин се чуди какво ли значи и после се сети, че майка му бе умряла, беше мъртва от две седмици. Повече го интересуваше онова, че трябвало да скача да й върши мръсната работа — само по себе си намек. Тази нощ Лий го мъчиха жарки, сексуално затормозени сънища; сънува Мерин гола в леглото си, а той седи върху ръцете й и я натиска надолу, и натиква насила фуния в устата й, червена пластмасова фуния, а после налива в нея бензин и тя започва да се мята под него като в оргазъм. Той запали клечка, захапал кибрита в уста, за да държи ивицата за запалване в готовност, и я пусна във фунията, и последва тътен, и от дупката се надигна циклон от червени пламъци, и изненаданите й очи се запалиха. Когато се събуди, той откри чаршафите подгизнали; никога преди не беше имал мокър сън с такова мощно въздействие, дори и като тийнейджър.

Два дни по-късно дойде петък и той замина при Мерин да й откара скрина. Трябваше да премести една тежка ръждясала кутия с инструменти от багажника на задната седалка, за да му отвори място, и дори и тогава се наложи да вземе назаем ремъци от бащата на Мерин, за да завърже капака и да закрепи скрина на място. На половината път за Бостън Лий отби на едно място за почивка и й изпрати есемес:

Довечера пристигам в Бостън и карам тоя тежък кютук в багажника — гледай да си там да си го прибереш. Моята ледена кралица там ли е, та да се запозная с нея?

Дълго чака, преди Мерин да отговори:

Ох, Лий, мамка му, ти си най-свестният пич, щом идваш да ме видиш, но трябваше да се обадиш, че идваш, тая вечер няма ледена кралица, сигурно е на работа, май ще трябва да кандисаш на мен.