Джо Хил
Рога (48)

Четирийсет и осма глава

Иг стоеше — горящ човек, дявол в огнени одежди. Половин минута бензиновите пламъци бушуваха около него, вятърът ги развяваше около плътта му. После, също толкова бързо, както бяха пламнали и оживели, пламъците затрепкаха немощно и започнаха да гаснат. След малко угаснаха напълно и черен, мазен дим се издигна от тялото му като дебел, задушлив стълб. За всеки човек би бил задушлив — но за демона в центъра му той бе сладък като алпийски ветрец.

Той захвърли димната си одежда, пристъпи напред и излезе от нея, напълно гол. Старата кожа бе изгоряла, и новата кожа под нея беше в по-тъмна и по-богата отсянка на кармина. Лявото му рамо все още бе вдървено, макар и раната да бе заздравяла и да се бе превърнала в измъчената маса на белезникав белег. Мислите му бяха ясни — чувстваше се добре, чувстваше се така, сякаш току-що е пробягал една миля и е готов да поплува. Тревата край него бе почерняла и изгоряла. Горяща червена линия напредваше през изсъхналите бурени и туфи трева в посока към гората. Иг погледна изсъхналата череша зад нея, бледа на фона на вечнозелените дървета.

Бе оставил Въображаемата къща на дървото в пламъци, беше изгорил рая, но черешата продължаваше да стои там, невредима. Лъхна горещ вятър, листата зашумоляха и дори от своето място Иг виждаше, че там, горе на дървото, няма къщичка. Странно, обаче — как огънят сякаш бе прицелен в нея и прогаряше в тревата пътека до ствола й. Вятърът я насочваше право през полето, изливаше огън в старата градска гора.

Иг се покатери и влезе през вратата на леярната. Прескочи тромпета на брат си.

Тери коленичеше пред отворения капак на пещта с наведена глава. Иг виждаше как той не помръдва, със спокоен, съсредоточен израз на лицето, и си помисли, че брат му беше хубав дори и в смъртта. Ризата му бе гладко изпъната върху широкия му гръб, маншетите — внимателно загърнати нагоре над китките. Иг коленичи до Тери. Двама братя на църковните скамейки. Той пое ръката на брат си в своята и видя, че на единайсетгодишна възраст Тери е залепил дъвка в косата на Иг в училищния автобус.

— Мамка му — възкликна Иг. — Трябваше да я изрежат с ножици.

— Какво? — попита Тери.

— Дъвката, дето я залепи в косата ми — отвърна Иг. — В автобус номер 19.

Тери пое малка глътка въздух, свистящ дъх.

— Дишаш — каза Иг. — Как така дишаш?

— Имам… — прошепна Тери — много… силни… дробове. Действително. Свиря на тромпет… сега… а тогава… — след малко той продължи: — Цяло чудо е… че и двамата… се измъкнахме… от всичко това. Живи.

— Не бъди чак толкова сигурен — каза Иг.

Телефонът на Глена беше в пещта, от удара в стената се беше пукнал. Капачето на батерията беше паднало. Иг мислеше, че няма да работи, но той бръмна и оживя още щом го отвори. Дяволски късмет. Набра спешна помощ и съобщи на безличния служител, че е ухапан от змия, че се намира в леярната край Шосе 17, че има загинали и пожар. После прекъсна връзката, излезе от комина и пак коленичи до Тери.

— Ти се обади… — рече Тери. — За помощ.

— Не — поправи го Иг. — Ти се обади за помощ. Слушай внимателно, Тери. Нека ти кажа какво ще си спомняш — и какво ще забравиш. Много имаш за забравяне. Неща, които се случиха тази вечер, и които се случиха преди тази вечер. — Докато говореше, рогата пулсираха, мощен изблик на животинско удоволствие. — В тази история има място само за един герой — а всеки знае, че на дявола не му се полага да е добрият.

Иг му разказа една история с тих, приятен глас, хубава история, а Тери кимаше, докато слушаше, сякаш в такт с песен, която особено много му допадаше.

След няколко минути се свърши. Иг поседя с него още малко — и двамата не говореха. Иг не беше сигурен, че Тери все още е наясно, че се намира там — беше му наредено да забрави. Той изглеждаше заспал на колене. Иг остана там, докато чу далечния рев на тромпет — свиреше една-единствена, пронизителна тревожна нота, музикален израз на паника и спешност: пожарните коли. Обхвана с длани главата на брат си и го целуна по слепоочието. Онова, което видя, бе по-маловажно от чувствата му.

— Ти си добър човек, Игнейшиъс Периш — прошепна Тери, без да отваря очи.

— Богохулство! — отвърна Иг.