Джо Хил
Рога (4)

Четвърта глава

Сестрата, която претегли Иг и му измери кръвното, му каза, че бившият й съпруг ходел с момиче, което карало жълт спортен сааб. Сестрата я знаела къде паркира и искала да отиде дотам в обедната почивка и да остави голяма, дълга драскотина отстрани с ключовете си за колата. Искала да остави кучешки лайна на шофьорската седалка. Иг седеше и не помръдваше на масата за прегледи, свил юмруци, и не изказа никакво мнение.

Когато сестрата му махна маншета на апарата за кръвно, пръстите й докоснаха голата му ръка и Иг научи, че е повреждала чужди коли много пъти преди това — на учителя, който я беше скъсал, задето я хвана да преписва на контролното, на приятелка, разтръбила нейна тайна, на адвоката на бившия си съпруг, защото е адвокат на бившия й съпруг. Иг я виждаше наум как на дванайсетгодишна възраст дращи с пирон по страната на бащиния си олдсмобил и издълбава грозна бяла черта по цялата дължина на колата му.

В кабинета за прегледи беше много студено, климатикът беше надут до дупка и когато доктор Реналд влезе в стаята, Иг трепереше от студ и от нерви. Иг наведе глава, за да му покаже рогата и обясни на лекаря, че не може да различава реалното от нереалното. Каза му, че мисли, че получава халюцинации.

— Хората постоянно ми разправят разни неща — каза той. — Ужасни неща. Разказват ми какво искат да направят, неща, които никой никога не би си признал, че иска да върши. Едно малко момиченце току-що ми каза, че искало да изгори майка си в леглото й. Вашата сестра ми каза, че искала да съсипе колата на някакво клето момиче. Страх ме е. Не зная какво ме е сполетяло.

Лекарят огледа рогата и бръчки на тревога се вдълбаха в челото му.

— Това са рога — рече той.

— Знам, че са рога.

Доктор Реналд поклати глава.

— Върховете им изглеждат възпалени. Болят ли?

— Адски.

— Ха! — възкликна докторът и потърка устни с ръка.

— Нека ги измеря. — Той измери обиколката им в основата със сантиметър, а после — дължината им от слепоочието до върха и разстоянието между двата върха. Надраска някакви цифри на кочана си с рецепти. Прокара мазолестите си пръсти по тях, опипа ги със загрижено, умислено изражение и Иг разбра нещо, което не искаше да знае. Разбра, че доктор Реналд няколко дни преди това е стоял в тъмната си спалня и е надничал иззад завесата през прозореца й и е мастурбирал, докато е наблюдавал как седемнайсетгодишните приятелки на дъщеря му палуват в басейна.

Лекарят отново се дръпна назад, сивите му очи на старец гледаха тревожно. Явно вземаше решение.

— Знаете ли какво ми се иска на мен?

— Какво? — попита Иг.

— Да стрия малко оксиконтин и да го шмръкна. Обещах си, че няма да шмъркам на работа, защото мисля, че от него оглупявам, но не знам дали ще мога да издържа още шест часа.

На Иг му беше нужно малко време, докато разбере, че лекарят чака да чуе мнението му по въпроса.

— Може ли просто да поговорим за тия неща на главата ми? — попита той.

Раменете на доктора се свлякоха. Той се извърна и изпухтя протяжно и сърдито.

— Слушайте — рече Иг. — Моля ви. Имам нужда от помощ. Трябва някой да ми помогне.

Доктор Реналд неохотно вдигна поглед към него.

— Не зная дали всичко това се случва, или не — продължи Иг. — Струва ми се, че полудявам. Как така хората реагират толкова слабо, като видят рогата? Ако аз видя рогат човек, ще се напикая в гащите. — И всъщност беше направил точно това, когато се видя за пръв път в огледалото.

— Трудно се запомнят — отвърна докторът. — Щом извърна очи от теб, забравям, че ги имаш. Не знам защо.

— Но сега ги виждате.

Реналд кимна.

— И никога ли не сте виждали нищо като тях?

— Сигурен ли си, че не мога да шмръкна малко окси? — попита докторът. Лицето му се разведри. — Ще си го поделим. Можем да се надрусаме заедно.

Иг поклати глава.

— Слушайте, моля ви…

Лекарят направи грозна гримаса, но кимна.

— Как така не викате тук други лекари? Защо така не се отнасяте по-сериозно към това?

— Честно казано — отвърна Реналд, — малко ми е трудно да се съсредоточа върху твоя проблем. Не спирам да си мисля за хапчетата в чантата ми и за онова момиче, дето дъщеря ми се мотка с нея, Нанси Хюз. Боже, как искам дупенцето й. Обаче се чувствам малко нещо извратен, като си мисля за него. Та тя още носи скоби!

— Моля ви! — възкликна Иг. — Моля за мнението ви на лекар… за вашата помощ! Какво да правя?

— Шибани пациенти! — възкликна лекарят. — Само за себе си ви пука!