Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (9)

Глава 1

Когато един демон напусне Земята и тръгне към Царството на Мрака, се задействат дълбинни сили, достъпни единствено за сетива, способни да долавят неща, недоловими за повечето хора. Същата вечер, малко след като си поговори с Аретино, Аззи се втренчи в звездното небе и щракна с пръсти. Наскоро се беше сдобил с ново заклинание, което включваше щракане с пръсти, та сега имаше сгоден случай да го изпробва. Усети як ритник и се изстреля във въздуха — и след малко вече хвърчеше из Космоса по-ярък и от падаща звезда.

Премина с рев през прозрачната преграда, покриваща Небесната сфера на небесата, и в съответствие със закона на ускорението, който управлява дори и дяволите в полет, бързо натежа. Звездите сякаш кимаха и му намигаха, докато профучаваше покрай тях. Виещият между световете вятър го прониза с кратка ледена тръпка. Скреж покри носа и веждите му. Усети дивия хлад на пустинните пространства, но не намали скорост. Нали бързаше като дявол. Наумеше ли си нещо Аззи, не можеше да го спреш.

За да осъществи такова значимо събитие като неморална драма — да се напише тя и да се постави на сцена, — му трябваха пари. Трябваше да плати на хората актьори, пък и специалните ефекти хич нямаше да са евтини — разните му там непредвидени чудеса, които щяха да ги окуражават по пътя им към незаслуженото щастие. Беше си спомнил, че не са му изплатили премията към наградата за Злодейство на годината, която получи за участието си в оная история с Фауст.

Най-накрая достигна подходяща скорост за големия тласък, необходим за пренасянето на дадено същество от едно царство на съществуването в друго. Изведнъж Аззи напусна сферата на материалните обекти и енергии, състоящи се от атоми и съответните им градивни частици. Беше преминал през невидимата, неосезаема преграда, разделяща най-обикновените предмети, като например мю-мезони и тахиони, от много по-фините частици на Духовното царство.

Обкръжиха го огромни мъгляви форми и недоловими цветове. Обширни неясни обекти плуваха из атмосферата с цвят на мед. Беше си у дома.

Точно пред него стърчаха огромните, мрачни, синьочерни стени на Адския град. Те бяха послужили за моделна стените на древния Вавилон. Дяволи стражи бдяха по високите бастиони. Аззи размаха пропуска си и профуча край тях.

Навлезе в тъмните сатанински покрайнини и скоро стигна в бизнесквартала на Адския град — там се вършеше цялата административна работа. Подмина района на Обществените работи — точно сега той не го интересуваше. Огромните бюрократични здания край него се сливаха едно с друго. Намери онова, което му трябваше, и скоро търчеше по един коридор, претъпкан с други демони. Имаше и таласъми в униформи на пажове. Тук-там се мяркаха и неизменните сукуби в кимона — те подслаждаха обедите на висшите чиновници. Най-накрая се добра до счетоводния отдел.

Очакваше се да се нареди на една дълга-дълга опашка просители, нетърпеливо чакащи да се намери някой да ги изслуша — доста опърпана и съмнителна тайфица. Аззи устремно се втурна край тях, размахвайки тържествено поръбен със злато пропуск. Беше го получил от Асмодей по времето, когато се ползваше с подчертаното благоволение на този високопоставен дявол.

Чиновникът, който отговаряше за закъснелите изплащания, беше един не особено тачен трансилвански караконджул с дълъг нос и дъх, отвратителен дори и според адските стандарти. Беше встрастен — както и всичките му другарчета — в това, да върши колкото може по-малко работа, спестявайки по този начин енергия на себе си и пари на Ада. Та заяви, че Аззи не си бил попълнил правилно документите, пък и без това не бил попълнил онези документи, който трябвало. Аззи му показа удостоверение за достоверност, подписано от самия Велзевул. То твърдеше, че никакви пречки от бюрократичен характер не могат да отменят или забавят изплащането на парите, дължими на упоменатия демон. Караконджулът се почувства яко притиснат, но успя да си измъдри извинение.

— Не съм упълномощен да се разправям с тия неща. Аз съм просто един дребен нещастен чиновник. Ето какво трябва да направите: тръгнете по коридора, първата врата вдясно, после се качете по стълбите и…

Точно това на Аззи хич не му трябваше. Той измъкна друг лист — Нареждане за незабавно действие, което твърдеше, че при изплащането на това искане не се приемат никакви извинения и че всякакви усуквания от страна на съответния служител ще бъдат наказани с Парична глоба, а именно като се отнеме дължимата сума от собствената заплата на чиновника. Това беше най-драстичната форма на наказание, която можеше да се наложи в Адския град. На Аззи му се бе наложило да свие формуляра от специалната канцелария, която ги раздаваше едва на малцина избрани.

Документът оказа върху караконджула незабавен и удовлетворителен ефект.

— Няма да си ги вадя от джоба, я! — промърмори той. — Къде ми се дяна печатът?

Той поровичка по бюрото си, намери го и подпечата документите на Аззи — СПЕШНО! ДА СЕ ИЗПЛАТИ ВЕДНАГА!, изписано с пламтящи букви.

— Сега просто го занесете на гише „Плащания“ в дъното на коридора. И после си отивайте по живо — по здраво. Провалихте ми деня!

Аззи точно така и направи. Зарече се, че ако пак си има проблеми, ще извърти някой нов гаден номер, обаче чиновникът на гише „Плащания“, щом видя грифа ПЛАТЕТЕ ВЕДНАГА!, го подписа и незабавно предостави на Аззи няколко чувала златни монети — с което Адът се издължи на Аззи до стотинка.