Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 39 гласа)

Глава 10

Майка Джоана яздеше по главния път за Венеция. После тръгна напряко през гората — смяташе да пресрещне сър Оливър и да продължат нататък заедно. Беше в добро настроение. Денят бе прекрасен, птичи песни огласяха цялата гора, а над нея се стелеше меко италианско небе. Поточета искряха и те подканваха да ги прескочиш. Майка Джоана обаче не си позволяваше подобни глупави волности. Вълшебният й кон вървеше с трезва крачка и тя навлизаше все по-дълбоко в гората. Тъкмо беше стигнала най-мрачната и най-зловещата й част, когато чу бухане на бухал. Изведнъж я обзе предчувствие за опасност.

— Кой там? — извика тя. Гората пред нея внезапно се изпълни със заплаха.

— Стой на място! — изкомандва пресипнал мъжки глас. — Или ще те промуша със стрела!

Джоана се озърна трескаво, но май нямаше накъде да бяга. Гората тук бе толкова гъста, че не можеше да подкара коня си дори в приличен тръс. Реши да бъде благоразумна.

— Аз съм игуменка и рискувате да си навлечете проклятие, ако само дръзнете да ме докоснете!

— Радвам се да се запознаем — отвърна пресипналият глас. — Казвам се Хю Данси, известен като Разбойника от Страшната гора.

Клоните се размърдаха и от тях излезе мъж. Як и набит мъж в разцвета на силите си, тъмнокос. Облечен бе в кожен жакет и чизми. Из гъстия шубрак се измъкнаха и други мъже — към дузина на брой. По похотливите им изражения си личеше, че отдавна не са виждали жена. Джоана се сепна.

— Слизай от тоя кон — изкомандва Хю. — Идваш с мен в лагера.

— Няма такова нещо! — рязко дръпна поводите Джоана. Вълшебният кон направи две бавни, колебливи крачки и после спря — Хю беше сграбчил юздите.

— Слизай — повтори Хю — или аз ще те смъкна оттам!

— Какво смятате да правите с мен?

— Честна жена ще те правим, ето какво — рече Хю. — Обетите ти за безбрачие хич не ни интересуват! Дордето се мръкне, вече ще си женена за някого от нас.

Джоана слезе от коня.

— Само през трупа ми! — прошепна тя.

— Е, няма значение през какво. — И тъкмо Хю каза това, в шубрака нещо затрещя.

Мъжете пребледняха и взеха да се озъртат в уплаха. Трещенето ставаше все по-силно — нещото се приближаваше.

— Олеле! Отидохме! — изплака един.

— Огромният глиган! — изкрещя друг.

— Обречени сме… — отрони трети.

Майка Джоана скочи на земята. Тя бе ловувала не само със соколи.

Бързо грабна копието на един от разбойниците и се обърна с лице натам, откъдето идваше трясъкът.

Миг по-късно от шубрака на поляната изскочи огромен черен глиган. Тя застана право насреща му и заби тъпия край на копието дълбоко в земята.

— Хайде, глупаво прасе такова! — кресна тя. — Ще си хапнем пържоли довечера!

Глиганът се втурна към нея. Тя го ръгна яростно с копието. Звярът се наниза и се тръшна сред локва кръв. Засумтя, захъхри и взе да се гърчи. Накрая изгрухтя за последен път и издъхна.

Тя стъпи върху трупа му, издърпа копието и се обърна към Хю:

— Тъкмо си говорехме за трупове…

Хю се дръпна назад. Останалите — също.

— Не сме се и надявали на толкова приятна компания — рече той. — Надяваме се, че няма да ни откажеш да вечеряш след малко с нас?

— Тъй вярно! — викнаха мъжете в един глас и се захванаха да дерат глигана.

— Може би — отвърна майка Джоана.

— Ти си една същинска Диана — изгледа я Хю с възхищение — и с тебе трябва да се отнасят както подобава на такваз богиня.