Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (67)

Глава 2

Аззи бързо премина през Птолемеевата система от кристални сфери и звезди, прикрепени към неизменните си орбити. Гледката на звездите, методично обикалящи по орбитите си, и неподвижно фиксираните равнини на съществуване, винаги го ободряваше. Забърза и накрая стигна Портата за гости, през която се влизаше в Рая. Това е единственият вход, който би трябвало да използват външните посетители, и всеки, човек или дявол, който се опита да влезе през някой от ангелските входове, го заплашва тежка глоба.

Портата за гости наистина си беше порта — бронзова порта с мраморни основи, трийсет метра висока. До нея се стигаше, като се премине през гъмжило от рунтави бели облачета, а във въздуха се носеха ангелски гласчета, пеещи алилуя. Пред портата имаше маса и стол от махагон, а на стола седеше застаряващ, доста плешив мъж с дълга бяла брада, увит в бял сатенен чаршаф. На гърдите му бе закачена табелка с име: „СВ. ЗАХАРИЙ, НА ВАШИТЕ УСЛУГИ. СВЕЩЕН ВИ ДЕН.“ Аззи не го познаваше. Обикновено стоварваха тия задължения на по-маловажните светии.

— С какво мога да ви бъда полезен? — усмихна му се Захарий.

— Трябва да се срещна с архангел Михаил.

— Той очаква ли ви? Има ли ви в списъка на посетителите?

— Съмнявам се. Изобщо не знае, че ще идвам.

— В такъв случай, драги ми господине, много се страхувам, че…

— Виж какво — прекъсна го Аззи, — работата е спешна. Просто му съобщи за мен. Ще ти е благодарен.

Като си мърмореше под нос, св. Захарий се приближи до една златна тръба, която се виеше надолу по бронзовата врата. Каза в нея няколко думи и зачака, като си тананикаше. След малко отсреща се обадиха.

— Сигурен ли сте? Ама то така не е много редно… Да… Да, разбира се, господине. Влизайте — измърмори Захарий и отвори малка дървена врата в основата на голямата бронзова порта.

Аззи влезе и премина през райската зелена ливада с пръснатите по нея сгради. Скоро стигна до сградата с канцеларии в Западен Рай. Михаил го чакаше на стълбите.

Въведе го в канцеларията си и му сипа чаша вино. В Рая правеха най-доброто вино — ала трябва ли ти добро уиски, налага се да прескочиш до Ада. Побъбриха си. После Михаил попита Аззи за какво е дошъл.

— Предлагам ти сделка — рече Аззи.

— Сделка ли? Каква сделка?

— Разбра ли, че Ананке ми заповяда да прекратя пиесата? Моята неморална драма?

Михаил го погледна и се ухили.

— А, сетила се е най-после! Добрата стара Ананке!

— Така ли мислиш? — студено рече Аззи.

— Да, наистина — отвърна Михаил. — Макар и да се предполага, че тя е над Доброто и над Злото и че и двете са й безразлични, много се радвам да науча, че знае от коя страна на филията трябва да й е намазан моралът.

— Предлагам ти сделка — повтори Аззи.

— Искаш да ти помогна да се противопоставиш на Ананке?

— Точно така.

— Направо ме слиса. Че защо да сключвам сделка с тебе? Ананке ти е наредила да престанеш с тая своя неморална пиеса — е, на мене точно така ми харесва!

— Дали онова, което чувам, е гласът на засегнатия личен интерес?

Михаил се усмихна.

— О, може би. Малко. Наистина доста се дразня от тия твои изпълнения. Ала решението ми да спра пиесата ти не е на лична основа. Мое задължение е да спра тая вредна пиеса, която искаше да поставиш. Толкова е просто.

— Това може да ти се стори забавно — каза Аззи, — ама работата е много по-сериозна, отколкото си мислиш.

— За кого?

— Ами за тебе, разбира се.

— Е, как така? Ананке е направила точно онова, което ние искаме!

— Да, ама точно това, че изобщо е направила нещо, е лошата новина.

Михаил подскочи на стола си.

— Откъде го разбра?

— Откога Ананке се интересува от ежедневните дребни начинанийца в нашата борба — между тебе и мене, между Мрака и Светлината?

— Това е първият случай на нейна пряка намеса, за който се сещам — призна си Михаил. — За какво намекваш?

— Приемаш ли Ананке за свой съдник? — настоя Аззи.

— Разбира се, че не! Тя няма нищо общо с решенията кое е Добро, кое е Зло. Нейната работа в управлението на Космоса е да създава образци, не правила.

— Да, ама ето ти на, почнала е да създава точно правила. Забрани ми да си поставям пиесата.

Михаил се усмихна.

— Не мога да го приема сериозно!

— Щеше да го приемеш, ако бяха спрели твоя пиеса. — Усмивката на Михаил замръзна.

— Ама тя не спира моя пиеса.

— Е, този път не. Но ако приемеш като прецедент това, че Ананке може да определя правилата за Злото, ако вземе, че започне да определя правила и за Доброто, как ще го оспориш?

Михаил се намуси. Изправи се и взе да кръстосва стаята с бързи крачки. Най-накрая спря и се обърна към Аззи.

— Прав си. Това, че ти е спряла пиесата — макар и толкоз благодатно за нас, твоите противници, — въпреки всичко си е престъпване на правилата, които управляват всички нас. Как смее?!

Точно в този момент камбанката на вратата дрънна. Михаил направи нетърпелив жест и тя се отвори.

— Бабриел! Чудесно! Тъкмо щях да пращам да те викат!

— Нося ви вест — съобщи Бабриел.

— Ще почака — прекъсна го Михаил. — Току-що разбрах, че Ананке ни е нагазила в периметъра, тъй да се каже. Трябва веднага да говоря с Гавраил и с още двама-трима.

— Да, господине. И те искат да говорят с вас.

— Така ли?

— Точно затова ви викат, господине.

— Те ли ме викат? Ама какво искат?

— Не ми казаха, господине.

— Изчакайте ме тук.

— Аз ли, господине?

— И двамата! — И Михаил се втурна навън.

 

 

Скоро Михаил се върна. Изглеждаше потиснат и не смееше да погледне Аззи в очите.

— Боя се, че няма да ми се позволи да се намесвам в тая работа с Ананке.

— Ами онова, което ти изтъкнах? За потенциалната заплаха над собствената ви сила?

— Боя се, че не това е най-важното…

— Ами кое?

— Да се съхрани Космосът — отвърна Михаил. — Космосът бил в опасност — така ми каза Върховният съвет.

— Михаиле, тук става въпрос за свободата — поде Аззи. — Свободата, Доброто и Злото да действат така, както им диктува разумът, над който властват единствено природните закони, а не преценките на Ананке.

— И на мене не ми харесва — сподели Михаил, — ама това е положението. Откажи се от твоята пиеса, Аззи. Прецакаха те и те отхвърлиха. Съмнявам се дори, че собственият ти Съвет на Злото ще те подкрепи.

— Чакай, чакай, ще видим — рече Аззи и изчезна с гръм и трясък.