Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (76)

Глава 6

— Добре, дай сега да се поборим в гръко-римски стил — рече Безименното и придоби смътни човешки очертания. — До смърт.

Той сграбчи Аззи в мощна хватка.

— Не можеш да го убиеш! — извика Куентин.

— Не мога ли? Че защо?

— Защото ми е приятел!

— Млади човече, ти май изобщо не разбираш в какво положение се намираш. Аз съм Гълтачът на души, момчето ми. Твоята ще ми се види като пияна вишничка, бучната върху сметановата мелба, която представлява душата на ей тоя глупав демон тук.

— Не! — И Куентин прасна по главата Безименното с разтворена длан. Безименното даде на заден и оголи зъби — и тогава Пъс бодна свръхбожеството в корема. Безименното рухна върху кървавия пясък. Сър Оливър навлезе в кръга, влачейки копие, и с помощта на майка Джоана го наръга в окото.

— Е, това вече много ми дойде — въздъхна Безименното, щом копието го промуши през главата, и умря.

Сред небесата над тях изникна Ананке. Старата дама се усмихваше.

— Браво, дечица! — извика тя. — Знаех си, че можете да се обедините, ако положението наистина стане напечено!

— Значи, ето защо си измислила цялата тази постановка! — викна ядосано Аззи.

— Това е една от многото причини, лисичето ми — подсмихна се Ананке. — Винаги има причини вътре в причините и всяка причина за дадена причина на свой ред може да бъде изследвана и разложена на съставляващите я причини. Не си задавай въпроси, приятелю. Нали сте живи, всичките до един при това.

И всички те се впуснаха в буен танц. Хванаха се за ръце и се издигнаха във въздуха. И литнаха все по-бързо и все по-високо, всички заедно, всички освен…