Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 3

Корнглоу се завърна в кьошето на яхъра и немалко се изненада, щом съзря един завързан кон — преди там нямаше и помен от него. Беше едър бял жребец — и щом Корнглоу го доближи, той наостри уши. Как ли това благородно животно бе попаднало тук? После младежът забеляза, че всъщност изобщо не се намира там, където смяташе, че се намира. Вълшебният ключ сигурно бе го прекарал през някоя от ония врати, за които бе му споменал Аззи, и сега му предстоеше да се впусне в приключение.

Ала трябваше да се увери в това. Забеляза, че конят носеше на гръб дисаги, отвори по-близката от торбите и бръкна вътре. Ръката му напипа нещо тежко, метално, дълго и тънко. Измъкна го наполовина от дисагите. Светилник! И, освен ако нещо не се бъркаше — направен от масивно злато! Той внимателно го пусна обратно в дисагите.

Конят изцвили, все едно го подканваше да се качи и да потегли, но Корнглоу поклати глава, излезе от яхъра и се огледа. Величавата сграда на не повече от двеста метра разстояние безспорно беше домът на граф Родриго Сфорца, същият онзи дом, където Корнглоу бе съзрял за пръв и единствен път лейди Кресилда.

Това бе нейният дом. И тя беше вътре.

Но и господарят Сфорца също беше вътре, без никакво съмнение. Както и неговите слуги, придворни, стражи, специалисти по мъченията…

Нямаше смисъл да се захваща с това. Разкаянието разпери черните си криле над него и Корнглоу се замисли. Сега, за първи път, той осъзна в какво се бе забъркал и то му се видя от тъпо по-тъпо. Тия неща си бяха за благородниците. Е, понякога в приказките се намесваше и някой и друг прост човек — но той пък случайно да приличаше на герой от приказка? Съмняваше се в последното. Знаеше, че е надарен с гъвкава фантазия — инак, на първо място, изобщо би ли се захванал с всичко това… Но пък беше ли такъв човек, че да устои на всичко? И дали дамата го заслужаваше?

— Ей, господине — дочу той мек глас. Идваше някъде откъм лакътя му. — Какво така не отлепяте очи от това имение, сякаш там ви чака някой много важен за вас човек?

Корнглоу се обърна. До него стоеше мъничка-мъничка краварка, облечена с прозрачен корсаж и клоширана пола на плисета. Черните й къдри бяха разчорлени, лицето й — оперено, а фигурата — твърде налята и с твърде много извивки за такъв дребосък. Усмивката й беше хем нежна, хем похотлива. Неустоима комбинация. — Това е домът на Родриго Сфорца, нали?

— Същият — отвърна краварката. — Да не се гласиш да отвличаш госпожа Кресилда?

— Това защо го каза?

— Защото бие право в целта — отвърна момичето. — В момента тече някаква игра, организира я някакъв демон, а пък някои от моите приятели случайно го познават.

— Той ми обеща лейди Кресилда да бъде моя.

— Лесно му е да го обещае — рече момичето. — Аз се казвам Леонор. Като ме погледнеш — проста краварка. Ала съм много повече от това, бъди сигурен. Тук съм, за да ти кажа, че жената, с която смяташ да се обвържеш, е долна кучка от най-чистокръвна порода. Да я спечелиш, е все едно да се гмурнеш доброволно в най-дълбоката яма на Ада.

При тези думи Корнглоу се изненада много. Изгледа Леонор с интерес и този му интерес взе да нараства с всяка изминала секунда.

— Мис — рече той, — не знам какво да правя. Бихте ли ми дали съвет, ако можете?

— Това мога — отвърна Леонор. — Ще ти гледам на ръка и всичко ще ти стане ясно. Ела насам, тук е по-удобно.

Тя го заведе обратно в яхъра — в един ъгъл, където сеното беше струпано на меки, удобни купни. Очите й бяха широко отворени, диви, с цвят на магия, а докосването й — леко като перце. Тя го хвана за ръката и го дръпна надолу.