Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (30)

Глава 1

След като успя да се измъкне от кутията на Пандора, Илит веднага се завтече да докладва на архангел Михаил. Откри го в неговата канцелария в Старата сграда на Вси Светии в Западен Рай — преглеждаше огромна камара пергаментови разпечатки. Беше късно, всички останали ангели и архангели си бяха тръгнали още преди часове, но в канцеларията на Михаил свещите ярко сияеха — архангелът четеше докладите на своите оперативни работници от цял свят. А някои от тях много го разтревожиха.

Илит Влезе. Той Вдигна поглед от книжата.

— О, здрасти, миличка. Да не е станало нещо? Малко смачкана ми се виждаш.

— Всъщност, господине, току-що преживях едно приключение.

— Така ли? Осветли ме по въпроса, ако обичаш.

— А, то всъщност нищо не е. Някакъв смотаняк ме призова, после Хермес ме затвори в омагьосаната кутия на Пандора и накрая Зевс ми помогна да се освободя.

— Зевс ли, каза? Че той още ли се подвизава тук, тоя стар приятел? Мислех си, че си седи в Следсияние и си кротува.

— Там си е, господине, но се проектира в омагьосаната кутия.

— А, да, бе. Забравих, че старите богове го могат тоя номер. Ами какво стана с ангелчетата, дето ги развеждаше по английските светилища? Има ли някой с тях?

— Веднага щом се освободих от кутията на Пандора, предадох децата на Благословената Дама^[1] и се върнах тук да ви докладвам.

— А Благословената Дама нищо против ли нямаше да наглежда деца?

— Много се зарадва, че може да зареже за малко подпирането на златната стена на Рая и да свърши нещо полезно. Колко е глупаво, нали, господине — това как стиховете ни сковават в дадена поза, от която после не можем да се измъкнем?

Михаил кимна.

— Имам една важна работа за тебе на Земята.

— Чудесно. Много обичам да ходя по светилища.

— Този път работата ти ще е нещо повече от разходка и разглеждане на забележителности. Свързано е с Аззи.

— Ха! — възкликна Илит.

— Май демоничното ти приятелче пак крои нещо. Нещо, дето определено намирисва.

— Странна работа. Скоро се видяхме в Йорк и той нямаше никакви други намерения, освен да изгледа някоя и друга морална драма.

— Май тая пиеса го е навела на някакви идеи — подметна Михаил. — Има признаци, че нещичко е забъркал. Мои наблюдатели ми подшушнаха, че е замесил и Пиетро Аретино, тая мръсноуста издънка на Сатаната. Като познаваме вече доказаната склонност на Аззи към изненадите, сигурен съм, че е намислил някоя пакост.

Илит кимна.

— Но защо се притеснявате толкова заради някаква си пиеса?

— Подозирам, че далеч не е само някаква си — обясни Михаил. — Ако съдим от предишните изпълнения на Аззи, по-специално от историите с Принца и с Йохан Фауст, този нов опит, какъвто ще да е, може отново да накара силите на Мрака и на Светлината да влязат в пряк конфликт и пак да се вкараме всичките в някое от ония положения, дето трябва или да действаш, или да умираш. Точно когато изглеждаше, че може и да си поживеем малко на спокойствие в тоя Космос! Абе засега са само слухове, да ти кажа, ама би трябвало да им имаме малко вяра, щото ги разправят тайните агенти, дето си ги държим сред силите на Мрака, за да наблюдават врага отвътре и да ни съобщават какви ги мъти. Илит, ще се наложи малко да се поозърташ. Ние имаме нужда от твоята помощ.

— Предполагам, че малкото озъртане означава шпиониране. И защо говорите в множествено число? Кои сте тия „ние“?

— Аз и Господ — съобщи Михаил. — Моля те в негово име, разбира се.

— Да, обикновено все вие го правите — нацупи се Илит. — Защо Той самият никога не ми говори пряко?

— Много от нас са се чудили защо Господ не ни съобщава нещата пряко — рече Михаил. — Той и с мен не говори пряко. Това е тайна и не е наша работа да задаваме подобни въпроси.

— Че защо?

— Някои неща трябва да се приемат на вяра. Онова, което трябва да направим сега, е да разкрием какво е намислил Аззи. Иди и поогледай ония пилигрими, с които се е събрал. Измисли си някакво извинение там, за да обясниш присъствието си, и виж какви всъщност ги крои. Освен, ако нещо не бъркам, нашият горд млад демон не би могъл да скрие от тебе своята цел, защото проектът му, какъвто и да е той, сигурно вече се вихри на пълна скорост.

— Много добре тогава, господине. Веднага тръгвам.

— Тръгвай. И прецени сама нещата. Ако откриеш, че Аззи Елвул е стъкмил някакъв план, с който цели да поквари човечеството и да възвеличае Злото, не би навредило да му бутнеш прът в колелата, тъй да се каже, щом ти се удаде възможност за това.

— Точно това си мислех — каза Илит.