Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (18)

Глава 4

Аззи бе извикан в Ада най-безапелационно. Когато влезе в гостната на Сатаната — в бялата, облицована с дъски къща, където Шефът си вършеше доста голяма част от работата, — още му се виеше свят.

Показа се един демон със син костюм и рипсена вратовръзка.

— Негова светлост ще ви приеме сега.

И просто ей така Аззи се намери в кабинета на Сатаната. Изглеждаше като всекидневна от Лонг Айлънд — в някоя хубава къща от най-престижните предградия. Нямаше нищо кой знае колко сатанинско в нея — само трофеи от голф, гравюри с ловни сцени и мирис на фина стара кожа.

Сатаната си държеше целия сложен адски инструментариум — уредите за мъчения, записите на черни меси, въобще целия сценичен реквизит — в друга част на къщата, предназначена за официалния бизнес.

Той беше дребничък, с гладки, надути черти на лицето, леко оплешивяващ и с очила. Можеше да приема какъвто облик си хареса, но, общо взето, предпочиташе по-скромен вид. В момента бе облечен с жълт халат и кашмирен шал, вързан на фльонга около врата.

— О, Аззи, колко време мина, а? Не съм те виждал, откакто беше в моя клас по етика на Злото, още в доброто старо студентско време!

— Хубаво време беше, господине — отвърна Аззи. Сатаната винаги му бе правил силно впечатление. Той беше един от главните архитекти и теоретици на Злото, идол на демона от много години насам.

— Да видим сега — рече Сатаната. — Какво чувам, поставял си някаква пиеса?

— О, да — отвърна Аззи. — Вярно е.

Мислеше, че Сатаната ще е доволен от неговата инициатива. Сатаната винаги насърчаваше младите демони да слизат там долу и да свършат някое зло.

— Тази идея, за неморалната драма, ми хрумна, докато гледах една пиеса от ония, другите — продължи Аззи. — Виждате ли, господине, нашите противници през цялото време се опитват да докажат, че добрите дела са единственият начин да се постигнат добри резултати. Това си е чиста пропаганда, пък и съвсем не е вярно. Пиесата ми ще докаже колко абсурдно е тяхното твърдение.

Сатаната се разсмя, но в израза му имаше нещо болезнено.

— Е, аз не бих казал точно така! Злото не е точната противоположност на Доброто. Ако си спомняш, изтъквах го в лекциите си по основна адска логика.

— Да, господине. Не смятам да поставям Злото в позиция да защищава твърдението, че не трябва да правиш нищо и ще бъдеш възнаграден за това.

— Надявам се, че не! — обади се Сатаната. — Позицията на Доброто също не е такава. Дали си добър или лош — това е житейски факт.

— Да, господине — съгласи се Аззи. — Признавам си, не го виждах точно по този начин. Искам да кажа, не мога ли да осъществя пиеса, която да изтъква някои от добрите черти на Злото?

— Разбира се, че можеш! Но защо използва този доста отегчителен пример? Защо не покажеш например, че Злото е хитро и е много шик?

— Така ли, господине? О, да, разбира се, че е така! Не знам, господине, просто ми хрумна идеята, че ще е хубаво да се направи. Забавно е, разбирате ли, а нашите противници са едни такива сериозни…

— Да не намекваш, че ние тук, в Ада, не сме сериозни? Мога да те уверя, че случаят не е такъв.

— Не исках да кажа това, господине!

— Аз бих внимавал доста с подобна идея — рече Сатаната. — Не искам направо да ти заповядам да я зарежеш. Защо не я поотложиш за известно време? Ще се опитам да ти намеря някой друг ангажимент.

— Да я отложа ли, господине? Не мога. Вече съм хванал хора да работят по нея — обясни Аззи. — Дал съм обещания. Не бих искал да спирам своите актьори и да не удържа на думата си. Освен, разбира се, ако не ми бъде наредено да го направя.

— О, не, не, не смятам да ти заповядвам да спреш. Че това би ме превърнало в посмешище — да заповядам на един от собствените си демони да не поставя пиеса, възхваляваща дейността на Ада! Не, скъпи ми приятелю, изборът зависи изцяло от теб. Просто помни, че ако нещата не тръгнат по начина, по който ти доста глупаво се надяваш, че ще тръгнат — ами, предупредили сме те. Питахме те дали не би желал поне да я отложиш, докато пообмислиш малко нещата.

Аззи бе така потресен от всичко това, че си тръгна, без да попита за една от най-важните си грижи: дали историята с тези светилници е истина. Но си тръгна оттам, решен да продължи с пиесата си и да посети едно създание, което можеше да му помогне с тези светилници — истински или не.