Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 37 гласа)

Глава 2

— Отново в реалния Космос! — извика Феб.

— Искам да коленича и да целуна Земята… — промълви Хефест.

Първото нещо, което направиха, беше да вдигнат празненство. Завъртяха чеверме в чест на Зевс. Изпяха му „Да, той е такъв симпатяга“; имитираха шеговито надутия му, префърцунен стил. Заклаха обичайните жертвени животни и разляха кръв навсякъде, защото обикновено прислужниците, а не самите богове, вършеха мръсната работа при жертвоприношенията. Накрая се напиха и взеха да си разправят мръсни вицове.

Зевс почука по масата.

— Искам да благодаря на всички вас. Много беше любезно от ваша страна да организирате този купон в моя чест.

— Три пъти наздраве за Зевс!

— Благодаря. Благодаря. А сега да минем към нещо по-сериозно. Обмислях какво ли бихме могли да направим, след като веднъж се измъкнем от Следсияние. Говоря за всички нас заедно.

— Да правим нещо всички заедно ли? — изуми се Атина. — Че ние кога сме правили нещо всички заедно!

— Да, ама тоя път ще ни се наложи — натърти Зевс. — Последния път точно липсата на сплотеност ни докара до поражение. И ние няма да повторим тази грешка! Необходим ни е проект, по който да работим всички до един, нещо, което да допринася за общото ни благо. Научих, че най-мащабният проект, който в момента се осъществява в света, е една пиеса, която, за назидание на същия този свят, един млад демон с модерни схващания се опитва да постави. Този демон, Аззи Елвул, смята да възнагради седемте участници в своята пиеса с великолепни дарове без абсолютно никаква причина. Да сте чули някога подобно нещо?

Зевс спря, за да им даде възможност да се изкажат. Никой от боговете и богините обаче не пожела да вземе думата — седяха си в златните шезлонги и внимателно го слушаха. Зевс продължи.

— Първото нещо, което трябва да сторим, е да прекратим това мъгляво, безцелно морализиране, което ни поднасят такива парвенюта сред духовните сили като гореупоменатия демон. Нали тъкмо ние, античните богове, сме казали, че от характера на човека зависи неговата съдба? И това не е ли също толкова вярно днес, колкото е било винаги?

— Ако се включим — обади се Хермес, — на силите на Злото никак няма да им се хареса, че сме им сецнали плановете.

— Техните чувства въобще не ме вълнуват — отвърна Зевс. — Щом не им харесва, сами да се оправят.

— Но трябва ли толкоз бързо да си навличаме неприятности? — Възрази Хермес. — Няма ли да е по-добре ние да се главим за съдници? Все ще се намери какво да отсъждаме. Между другото, вероятно ще е най-добре да си кротуваме или дори да се покрием.

— Това изобщо няма да ни свърши добра работа — пресече го Зевс. — Другите, силите на Мрака и на Светлината, ще се опитат пак да ни натикат в оня резерват Лимбо. А и къде предлагаш да се скрием? Няма такова място във Вселената. Онези, дето сега са на власт, рано или късно ще дойдат за нас. Дайте да си караме кефа, докато имаме възможност, и да им нанесем един хубав удар по обичайния за нас начин — чрез божественото мошеничество!

Всички вдигнаха наздравица за божественото мошеничество. За тях то бе свещена доктрина.

Впериха погледи надалеч от Олимп и съзряха войската на сър Оливър да язди сред хълмиста равнина.

— За какво се разказва в тая пиеса? — поинтересува се Атина, докато наблюдаваха голямата тумба въоръжени ездачи. Към тях, изглежда, се бяха присъединили нови орди пилигрими.

— И какво ще стане, като стигнат Венеция? — попита Хермес.

— Най-свидното желание на водача им ще се сбъдне — обясни Зевс. — А сигурно по съвместителство и техните.

— Е, не можем да позволим такова нещо, нали? — настоя Атина.

Зевс се разсмя и привика боговете на ветровете — Зефир, Борей и останалите. Те профучаха по Европа, Мала Азия и отчасти по Азия и събраха де що срещнаха заблуден ветрец. Напъхаха ги в голяма кожена торба и я поднесоха на Зевс. Зевс разбърза кожените ремъци на гърлото й. Някакъв вятър западняк си подаде главата от торбата и попита:

— Ама какво става тук? Кой обикаля така и събира ветрове?

— Ние сме боговете на Древна Гърция и събираме ветрове, когато си поискаме — отряза го Зевс.

— О, извинявайте, че попитах. С какво можем да ви бъдем полезни?

— Спретнете една хубава буря.

Западният вятър изведнъж се ободри.

— Охо, буря! Това е друга работа! Мислех си, че ще поискате някой лек бриз, хората все за тях приказват.

— Хич не ми пука какво искат хората — тросна се Зевс. — Ние сме богове и искаме нещо по-драматично.

— Къде искате да я разразим тая буря? — потри прозрачни ръце западнякът.

— Арес — обърна се Зевс към бога на войната, — защо не отидеш с тия ветрове да им покажеш къде и как трябва да духат? Та като си там, можеш да насочваш и дъжда.

— С най-голямо удоволствие — съгласи се Арес. — Особено като се сетя, че това е просто още един начин за водене на война.