Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 39 гласа)

Глава 12

Ананке бе поканила старите си приятелки — Трите орисници, на чай. Лахезис беше изпекла сладкиш за случая, Клото бе изръшкала де що има магазин за сувенири из Вавилон, докато намери подходящ подарък, а Атропос бе донесла малка книжка със стихотворения.

Ананке, общо взето, не си позволяваше да се явява в човешки образ.

— Наричайте ме вехта иконоборка, ако щете — обичаше да казва тя, — но не вярвам, че нещо наистина важно би могло да бъде нарисувано.

Ала днес, само от учтивост, пък и защото Трите орисници й бяха симпатични, се бе докарала във вид на доста едра германка на средна възраст, облечена във втален костюм и с коси, събрани на кок отзад.

Ананке и Орисниците си бяха устроили пикник на склона на планината Икон. Въздухът над планинските ливади бе напоен с мириса на мащерка и розмарин. Небето беше тъмносиньо, а от време на време по него припкаха облачета — същински плъхчета албиноси.

Ананке тъкмо наливаше чая, когато Лахезис забеляза някаква точка в небето. Идваше право към тях.

— Ей, Вижте! Някой идва! — извика тя.

— Наредих да не ме безпокоят — недоволно измърмори Ананке. Кой ли се бе осмелил да не й се подчини? Като Върховна владетелка на света, или поне като нещо много близко до това, Ананке беше свикнала хората да треперят само при споменаването на името й. Харесваше й да се мисли за Онази, на която всички трябва да се подчиняват — макар че това звание си беше малко нещо помпозно.

Точката се превърна във фигурка, а на фигурката на свой ред й пролича, че представлява летящ демон.

Аззи се приземи грациозно близо до зоната на пикника.

— Привет! — извика той и се поклони. — Извинете, че Ви безпокоя. Надявам се, че всички сте добре.

— Кажи ми какво значи това! — рече сухо Ананке. — И ще е по-хубаво, ако си дошъл за добро!

— Точно така е — отвърна Аззи. — Аз реших да създам нов вид пиеса, невиждана досега по света — неморална драма, която да се противопостави отчасти на безбройните морални драми, които моите противници изливат върху света и чиято пропагандна стойност е нежизнеспособна, тъй като е безсмислена.

— И ми прекъсна пикника само за да ми разкажеш за своята пиеса? Отдавна те знам, калпазанино, и твоите игрички хич не ме интересуват. Какво общо има с мене тая пиеса?

— Моите противници ми се месят в постановката. А ти предпочиташ да си на тяхната страна, а не на моята.

— Е, Доброто си е доста приятно… — Ананке сякаш се опитваше да се защити.

— Така си е. Но все пак на мене ми е позволено да му се противя, не е ли така? А твой дълг е да ми гарантираш това право.

— Е, вярно си е — призна си Ананке.

— Тогава ще накараш ли Михаил и неговите ангели да не ми се пречкат?

— Ще видим. Сега ни остави да си довършим пикника.

Наложи се Аззи да се задоволи с това.