Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 39 гласа)

Глава 3

Бабриел винаги се връщаше в Рая с удоволствие. Такова приятно място беше — редички малки бели къщурки сред пищни зелени ливади, кичести стари дървета, пък и тази обща атмосфера на нежна Доброта… Не че целият Рай изглеждаше така, разбира се, но това беше Западен Рай — по-добрата част на Рая. Там живееха архангелите, там се намираха и летните вили на Духовните въплъщения. Духовните въплъщения бяха високи привлекателни жени и един ангел можеше да си причини къде-къде по-големи злини от това, да се обвърже с някоя от тях — в Рая чифтосването на отлични качества бе позволено. Но, колкото и да бяха красиви, те не привличаха Бабриел като жени. Сърцето му принадлежеше на Илит. Вероятно заради миналото й той я намираше неустоима — беше служила като Главна блудница на Атина и Помощник-главна блудница на Вавилон по времето, когато служеше на Злото. Понякога Илит изглеждаше влюбена в Бабриел, понякога не.

Мина напряко към Източен Рай и спря до къщата й. Искаше просто да й се обади, само че нея я нямаше. Някакъв излъскан природен дух, пременен като херувим, косеше ливадата — покаяние, което си бе наложил за минали прегрешения. Той обясни на Бабриел, че Илит придружава група ангелчета из светилищата на Земята.

— О, така ли? — възкликна Бабриел. — И кой период разглеждат?

— Май Ренесанс му викаха — отвърна природният дух.

Бабриел му благодари и си тръгна умислен. Само съвпадение ли беше, че и Аззи се намираше в същия период? По натура Бабриел не беше подозрителен, смятаха го за твърде доверчив дори и за ангел. Но горчивият опит го бе научил, че, колкото и странно да изглежда, не всеки беше като него. Особено пък Аззи — притворството му беше втора природа до такава степен, че засенчваше първата му природа, каквато и да беше тя. А Бабриел се съмняваше и в правоверността на Илит въпреки ентусиазма й за де що има Доброта. Не му се вярваше да измени на предаността си към Рая, но може пък и да се е изкушила да види какво става със старото й гадже — или по-скоро то се беше изкушило да види какво става с нея. Ако случаят е такъв, защо ли си бяха избрали Ренесанса за среща? Или пък си беше просто съвпадение?

С такива тежки мисли на душата Бабриел навлезе в Алеята на сенчестите маслини и стигна до голямо бяло имение на върха на един хълм — там живееше Михаил. Архангелът подрязваше розите на двора. Ръкавите на бялата му ленена риза бяха запретнати до лактите и разкриваха мускулестите му ръце.

— Добре дошъл, Бабриел! — Архангелът остави ножицата на земята и избърса от челото си сладката пот на честния труд. — Как прекара във Венеция, добре ли?

— Неизмеримо добре, господине. Възползвах се от възможността да направя опит да обогатя познанията си за изкуствата. За още по-голяма прослава на Доброто, разбира се.

— Разбира се — съгласи се Михаил с дружелюбна искрица в хлътналите очи.

— Натъкнах се на Аззи Елвул, господине.

— Видял си се със стария Аззи, а? — Михаил умислено поглади брадичката си. Добре си спомняше този демон от последната им среща по време на историята с Фауст. — И какви ги вършеше той там?

— Каза, че е там само за да си почине от задълженията си в Ада, макар да подозирам, че може и да е отишъл, за да бъде по-близо до ангела Илит. И тя е на Земята.

— Възможно е — каза Михаил. — А може да има и друга причина.

— Например, господине?

— Има много възможности — поколеба се Михаил. — Трябва да си помисля. Междувременно, ако вече си си починал, вкъщи се е събрала доста кореспонденция, с която някой трябва да се заеме. — Михаил беше много педантичен и отговаряше на всички писма на свои фенове. Те идваха от всички краища на Духовното царство, а и от Земята също.

— Ей сега се захващам. — Бабриел се втурна към малката си канцелария вътре. Намираше се в бившето слугинско крило, което сега наричаха Крило за почетни по-маловажни гости.