Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 37 гласа)

Глава 3

Когато Аззи се завърна във Венеция, пилигримите все още бяха в странноприемницата. Родриго и Кресилда седяха заедно в един ъгъл. Макар че не си говореха, всеки от тях тук бе единственият, подхождащ на другия по ранг достатъчно, че да не се чувства неудобно. Както обикновено, Корнглоу и Леонор напълно бяха забравили, че край тях има и други хора. Пъс и Куентин си играеха на „котешка люлка“ с един конец. Майка Джоана бе подхванала някаква плетка, а сър Оливър усърдно лъскаше инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка на парадния си меч — смяташе да си го опаше за церемонията.

Аззи започна доста енергично.

— Боя се, че имаме малък проблем. Искат да прекратим нашата пиеса. Но позволете ми да ви благодаря за всичко, което направихте. Справихте се с вашите светилници изключително добре.

— Антонио, ама какво става? — подскочи сър Оливър. — Ще ни се сбъдват ли желанията или не? Вече съм си подготвил речта! Крайно време е да започваме!

Другите взеха да свиркат. Аззи вдигна ръка.

— Не знам как да ви го кажа, но възможно най-висшата инстанция ми заповяда да прекратя постановката. Церемония със златни светилници няма да има.

— Ама какво не е наред? — обади се майка Джоана.

— Престъпили сме някакъв тъп вехт природен закон!

Майка Джоана явно се озадачи.

— Ама хората постоянно престъпват природните закони! И какво?

— Обикновено няма никакво значение — кимна Аззи. — Само че този път се боя, че са ни хванали. Казаха ми, че съм твърде прекалил, като съм използвал вълшебни коне.

— За това със сигурност можем да се погрижим и после — намеси се сър Оливър. — В момента нямаме търпение да продължим.

— И аз нямам търпение — рече Аззи, — но, уви, не може да го бъде. Сега Аретино ще мине между вас и ще събере светилниците.

Аретино с начумерена физиономия мина и събра свещниците, които те неохотно му подаваха.

— Трябва да се махаме оттук — продължи Аззи. — Венеция е обречена. Трябва да тръгваме, и то веднага.

— Толкова скоро?! — възкликна майка Джоана. — Още не съм и започнала да обикалям знаменитите гробници на светци!

— Ако не искаш и твоята гробница да е тук, ще правиш, каквото ти казвам! — избухна Аззи. — Всички вие трябва да последвате Аретино. Пиетро, чу ли ме? Трябва да изведем тези хора отвъд островите на Венеция!

— По-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш — измърмори Аретино. — Но нищо, ще се справя.

Той сложи събраните в наръч свещници в един ъгъл до олтара.

— Ами сега какво да правя с тях?

Аззи тъкмо се гласеше да отговори, когато някой го дръпна за ръкава. Погледна надолу. Беше Куентин, а до него стоеше Пъс.

— Моля ви, сър — каза Куентин. — Научил съм си всички думички за церемонията наизуст! Пъс и аз заедно ги измислихме. И двамата сме си ги научили!

— Много хубаво, деца.

— И няма ли да имаме възможност да си ги кажем?

— По-късно ще ми ги кажете. Когато вече съм ви завел далече от Венеция и сме в безопасност.

— Ама, сър, то няма да е същото. Научили сме си ги за церемонията.

Аззи се намръщи.

— Никаква церемония няма да има.

— Някой от нас да не би да е направил нещо лошо? — попита Куентин.

— Не, изобщо не е това…

— Значи пиесата е била лоша?

— Не! — кресна Аззи. — Пиесата въобще не е лоша! Всички вие играхте себе си — а това е възможно най-добрата роля!

— Щом като пиесата не е лоша — продължи Куентин, — пък и ние нищо лошо не сме направили, защо не можем да я довършим?

Аззи си отвори устата, ала тъкмо да каже нещо, и се разколеба. Спомни си как като млад презираше всякаква власт и следваше своите собствени грях и добродетел, своите собствени гордост и воля, накъдето и да го водеха те. Е, оттогава много се беше променил. Сега го командваше някаква си жена — а пък той й се подчиняваше! Е, вярно, Ананке не беше точно жена, по-скоро беше нещо като мъгляв, ала властен божествен принцип с гърди. Страшната й сянка неизменно висеше над всичко — властна, ала далечна. Ама ето ти на, взе и наруши правилото, установено още в Самото Начало — да не се намесва в работите на Доброто и Злото. И кого да си избере, та зарад него да го наруши? Аззи Елвул!

— Мило дете — рече Аззи, — ако проведем церемонията, това може да означава смърт за всички нас!

— Ами то ние всички все някога ще умрем, сър — отвърна Куентин. Аззи се вгледа в него — момчето притежаваше наглостта на демон и хладнокръвието на светец. И какво му оставаше на Аззи?

— Добре, момчето ми — кимна той. — Навих се. Хей, всички! Вземайте си светилниците и заемайте местата си на сцената пред бара!

— Значи ще я изкарате докрай! — радостно извика Аретино. — Много, много съм ви благодарен, господине. Че иначе какъв край щеше да има пиесата, която възнамерявам да напиша върху този материал?

— Ами сега ще има за какво да пишеш — кимна Аззи. — Оркестърът в оркестровата яма ли е вече?

Точно там си беше, в много добро настроение при това, защото Аретино им беше платил тройно, за да висят там и да чакат Аззи, пък и защото градът беше толкоз наводнен, че никакви други концерти не се предвиждаха.

Оркестърът засвири гръмко. Аззи махна с ръка.

Церемонията започна.