Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 3

Идеята да постави неморална драма тъй бе обсебила въображението на Аззи, та чак го бе подпалила. Жадуваше за големи дела, както едно време — първо в случая с Принца и после в оная история с Йохан Фауст. Сега пак искаше да направи удар, да смае света — и духовния, и материалния.

Пиеса! Неморална драма! Пиеса, която би създала нова легенда за човешката съдба и сам-самичка, без ничия помощ, би насочила приливите на Късмета към Царството на Мрака!

Знаеше, че задачата хич не е от лесните. Знаеше, че го очаква яка работа. Но знаеше и кой точно е човекът, който би му помогнал да създаде пиесата: Пиетро Аретино. Един ден той щеше да се прочуе като велик европейски ренесансов драматург и поет. Само да можеше да го убеди…

Нейде след полунощ взе окончателно решение: ще го направи!

 

 

Аззи прекоси Йорк и излезе сред полята. Нощта бе великолепна — небето бе цялото поръсено с лъскави звезди, блеснали по неподвижната сфера, на която бяха прикрепени. Богобоязливите хорица още преди часове си бяха изпоналягали. Като видя, че наоколо няма жива душа — богобоязлива или не, — той съблече двуредното си сатенено сако и разкопча пурпурната си жилетка. Имаше прекрасни мускули — срещу скромна такса свръхестествените същества можеха да поддържат форма чрез магии, като използваха услугите на една адска служба с рекламен девиз „Зъл дух в здраво тяло“. Щом се съблече, веднага развърза ленената превръзка, която притискаше към тялото демонските му криле, прилични на прилепови. Налагаше се да ги крие, докато обикаля сред хората. Ех, колко бе хубаво отново да разпериш криле! Направи от ленената превръзка бохча за дрехите си и я върза на гръб. Провери дали парите му са на сигурно място — беше губил пари по този начин преди, когато не внимаваше къде ги пъха. Засили се с три скока и се издигна над земята.

Плъзна се напред във времето. Стипчивият му мирис загъделичка неговите ноздри. Полетя и скоро вече се носеше над Ламанша. Зави на североизток. Свежият попътен ветрец го избута до френския бряг за рекордно време.

Утринта го завари над Швейцария. Щом зърна Алпите, се набра и се издигна по-високо. После се появи и познатият му проход Свети Бернар. И скоро вече се рееше над Северна Италия. Въздухът забележимо се бе затоплил дори и на онази височина, на която летеше.

Италия! Обичаше я Аззи тая страна. А Ренесансът, в който току-що беше пристигнал, му беше любимото време. Той се смяташе за ренесансов демон, един вид. Понесе се над лозята и изораните ниви, над хълмчетата и сияйните реки.

Зави на изток и нагласи крилете си според по-тежкия въздух, надигащ се от земята и морето. Сякаш бе навлязъл в обширно сивкавозелено мочурище, проснало се под него, чийто край опираше до Адриатика. И най-сетне стигна покрайнините на Венеция.

Последните жълтеещи лъчи на залязващото слънце огряваха благородния старинен град и проблясваха по водите на каналите. В прииждащия вечерен мрак той едва различи гондолите, сновящи напред-назад по Канале Гранде. Отзад на всяка стърчеше прът със закачен фенер.