Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 11

Новината разстрои Аззи. Тъкмо щеше да хукне да спасява майка Джоана, на вратата отново се почука и в стаята влезе Родриго Сфорца.

— Ти ли си оня, дето раздава вълшебните коне? — попита той наперено.

— И да съм, какво? — отвърна Аззи.

— Ами аз имам кон. И сега искам да ми се сбъдне едно желание.

— Чакай, тя тая работа не е толкоз лесна — прекъсна го Аззи. — Първо трябва да свършиш едно-друго.

— Готов съм! Но, кажи ми, ще направиш ли така, че да се сбъдне най-най-свидното ми желание?

— Да, мога да го направя. Та какво е това желание?

— Искам да се прочуя нашир и надлъж като учен — каза Сфорца. Искам да стана по-знаменит от Еразъм и да ме имат за пример.

— Нищо по-просто от това — усмихна се Аззи.

— Длъжен съм да отбележа, че не мога нито да чета, нито да пиша.

— Това не е пречка.

— Сигурен ли си? Мислех си, че грамотността е необходима предпоставка, за да станеш голям учен.

— Тъй си е — кимна Аззи. — Но нали искаш само да се прочуеш като такъв. Е, за тая работа не е задължително да си наистина учен. Чуй ме сега внимателно. Ще ти се наложи да изживееш едно приключение.

— Надявам се, не опасно.

— И аз така се надявам. Но първо трябва да изпълня една поръчка. Чакай ме тук. Скоро ще се върна.

 

 

Аззи откри майка Джоана в лагера на разбойниците. Седеше заедно с Хю на една маса, разглеждаха някаква карта и си говореха нещо — което отстрани звучеше като план за ограбване на керван след два дни. Щом Аззи се опита да посече един развеселен от виното мъжага, тя възпря ръката му.

— Задръж, Аззи. Това са мои хора. Тук аз командвам.

— Какво?!

— Желанието ми се сбъдна много по-скоро, отколкото очаквах — усмихна се тя. — И за това ти дължа огромни благодарности.

— Карай — махна с ръка Аззи. — Само гледай да сколасаш да стигнеш до Венеция за церемонията.

— Добре. Там съм.

Аззи поклати глава, подскочи във въздуха и изчезна.