Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (10)

Глава 2

Когато Аззи се завърна във Венеция, вече бяха изминали шест земни дни. Времето бе меко и сияйно, в паркчетата дърветата и храстите цъфтяха като пощурели. Навсякъде беше покрито с бели и жълти цветчета — изглеждаха прекрасно, окъпани в меката слънчева светлина. Венецианските госпожи се разхождаха, придружени от господата, и си клюкарстваха за благородниците и техните дами. Отливът мъкнеше градските боклуци към морето. Свежият източен вятър разнасяше миризливите пари, които превръщаха Венеция в подходящо място за зараждане на европейски чумни епидемии. Накратко — време само за живот.

Аззи беше решил да поразгледа Арсенала — най-знаменитата корабостроителница в Европа, но едва завил в тясната калдъръмена уличка, се сблъска с един едър синеок момък. Той го изгледа и го тупна радостно по гърба.

— Аззи! Не се лъжа, ти си, нали?

Беше ангелът Бабриел, стар познат от отдавнашни преживелици. Макар че служеха на противоположни страни в голямата битка между Светлината и Мрака, с течение на събитията те бяха станали приятели — или ако не точно приятели, то нещо повече от познати. А и друго ги свързваше — и двамата обичаха една красива чернокоса вещица на име Илит.

На Аззи му хрумна, че Бабриел, който напоследък работеше за архангел Михаил, може би е дошъл във Венеция, за да го държи под око. Може дори и да го е заподозрял вече — с помощта на някой неизвестен досега райски номер — в онова, което мътеше.

След като Бабриел изрази изненадата си от присъствието на Аззи във Венеция, Аззи отвърна:

— Реших да се оттегля малко от задълженията си в Ада и да се насладя на прекрасните гледки в този град. Не ще и дума, за сегашното поколение това е раят на земята.

— Чудесно е, че те виждам пак — рече Бабриел на Аззи, — но трябва да се връщам при другите. По вечерня ангел Израфел ще дойде да ни вземе и да ни върне в Рая. Бяхме поизлезли за уикенда.

— Ами тогава приятно пътуване — пожела му Аззи.

И тъй, те се разделиха. Аззи не бе забелязал Бабриел да го следи — и все пак се зачуди какво ли търси синеокият ангел по това време във Венеция.